Строителство на терен в центъра на София пречи на археолози да извършат проучване на мястото

До 2007-а година, мисля, сградата е била паметник на архитектурното и историческото наследство. След това една типична схема за сградите не само в центъра на София – става само архитектурен. Съответно вече може да бъде продавана. Тези терени са много апетитни. Според закона тя или трябва да бъде реновирана, така че да се запази фасадата ѝ, или трябва да бъде съборена и построена наново, като законът задължава собствениците фасадата да придобие вид, който е бил автентичен. Обаче по закон, когато има строителство върху един терен, преди това се прави проучване, археологическо. По закон то се финансира от собственика.

Те извикаха наистина археолози. Дойде екип от Националния институт по археология на БАН и този екип си направи първите проучвания. Обаче се оказа, че теренът е много опасен, не е укрепена и съседната сграда и може да стане някоя беля, и затова очевидно са решили, поне това, което знам от археолозите. Те прекъснаха разкопките, за да може да се укрепи сградата и след това да продължат разкопките. Но от това, което наблюдаваме, там такова строителство се вихри, че аз не виждам какви разкопки ще продължат. Лее се бетон, слагат се едни арматури, аз не виждам как може да бъде проучван от тук нататък теренът. Опитвахме се да влезем, за да огледаме какво се случва вътре, естествено, частна собственост, гледайте си работата, както се казва.

Велиана Христова описа схемата в такива случаи по принцип:

Какво се случва със София? Случват се едни хитри неща, които се движат от лобита на т.нар. "инвеститори", на т.нар. "реститути" и на т.нар. "собственици", които по няколко пъти прекупуват тези сгради и терени. Оставяме паметниците да се разрушат или се запалват, за да може лесно да рухнат, лесно да бъдат премахнати и на тяхно място да изникнат нови сгради. Причината е както в закона, така и в практиката изобщо, която минава през архитектите, през главния архитект на София и т. н.