4
Работил е предимно във вестници и списания, но е сътрудничил и на електронни медии. Началото е във в. “Народна младеж”, бил е заместник-главен и главен редактор на изданието на Съюза на българските журналисти - вестник “Поглед” (и преди и след 10 ноември 1989-а), оглавявал е в. „Дума“ и икономическото списание „BusinessWeek“, 6 години е бил нещатен кореспондент на американското списание „Newsweek“. Той е сред най-първите българи, отишли и писали репортажи за Чернобил след аварията в електроцентралата. Носител е на орден "Кирил и Методий" - I степен. Издал е книжчица под заглавие "През Сибир без шапка".
От 2007 г. е заместник-председател на Асоциацията на българските медии по света.
„През целия си живот съм отивал с удоволствие на работа. Все едно, че отивам на мач, с предчувствие, че ще победим. С много адреналин. Сякаш отивах на любовна среща…
И никога не ми е било скучно. Така ми е било и писането, така е била и работата с колегите. И досега ме спират на улицата и ми викат „Учителю“… Защото съм го правил с радост…“
Пред радиослушателите Евгений Станчев си припомня и разказва как още като студент по английска филология се е ориентирал (или май са го ориентирали, съдба) към журналистиката, как и какви издания е обиколил, спираме се специално на легендарния в. „Поглед“ и инициативите, подети и реализирани от него и журналистите.
Прави аналогия по отношение на техническата и информационната осигуреност на репортерите и редакторите по онова време и днес, както и в прецизността при изказа, подбора на темите, смелостта да се задават не толкова неудобните, колкото важните въпроси. Дразни се от проявите на неграмотност сред пишещите и говорещите в различните медии.
Смелите публикации тогава са съизмерими със смелите публикации днес. Направете си труда и прегледайте всички вестници, изгледайте тв предаванията и вижте колко души говорят истината за управлението. Да, и днес има талантливи писачи, които намират начин да кажат това, което мислят и знаят – намират текста, думичката, алегорията. Май най-критичните текстове са в лични сайтове, но колко хора стигат до тях?
Евгений Станчев дава и примери за това – как навремето е могло да се пише критично – като си описвал как на запад добре се работи и живее, всеки мислещ читател е можел да сравни и да разбере, че у нас не е така и да се попита за причините. (Как се пише репортаж защо е хубав швейцарският шоколад, без да бъдеш допуснат в нито една шоколадова фабрика?!) Припомня случая, когато повече от половин страница в „Поглед“ е излязла празна, с кратко обяснение за причината. Описва как около 10 000 българи са се качили на Черни връх в средата на 80-те години на миналия век. Как са открили най-високото дърво в София – в Парка на свободата (сега - Борисовата градина), и как скоро след това са го отсекли. И още - за изчисления географски център на България, намерен от учени, по поръчка на изданието (оказва се над Габрово, в местността Узана)…
Говори и за това, което го дразни в София – регулирането на автомобилния трафик, плочките по тротоарите (навсякъде в Европа полагат асфалт)… - абе това не е град за живеене…
Вълнува се още от журналистиката и покрай внучката си - много е сладка тази професия, признава, че не може без вестник и всеки ден си купува и преглежда…
Оптимист е за вестниците и за хубавите четива. Както и за радиото – не мога да чета вестник, докато карам колата към Годеч…
Чуйте целия разговор на Георги Нейков с Евгений Станчев.
Има какво да си припомните или да научите.
"Конституционният съд удари звучна плесница на доцента по конституционно право ." Това мнение изрази пред БНР бившият конституционен съдия и..
Президентът Румен Радев определи решението на Конституционния съд като победа на правото над произвола на политическата класа. "Призовавам..
Финансовият министър Теменужка Петкова обяви правителствено решение от днес, с което 31 декември (сряда) и 2 януари (петък), са обявени еднократно за..