Филмовият композитор Бруно Куле гост в кино- литературния фестивал "Синелибри"

На 11 октомври в зала 1 на НДК се състоя официалното откриване на третото издание на фестивала за киноадаптации по литературни бестселъри- "Синелибри". Фестивалът   продължава до 22-ри октомври. Като гост и член на международното жури пристигна  световноизвестният френски филмов композитор Бруно Куле. Той е един от най-продуктивните и награждавани европейски филмови композитори. Творческата му биография включва над 90 саундтрака, номинация за „Оскар“ и три награди „Сезар“. Изключителна популярност му носи музиката към филмите „Пурпурните реки“през 2000-та година, „Хористите“ от 2004-та и „Коралайн и тайната на огледалото“от 2009-та година. Бруно Куле присъства на прожекцията на филма „Дневникът на една камериерка“, чиято музика е негово дело. Филмът на режисьора Беноа Жако с Леа Сейду в главната роля е третата адаптация по едноименния роман на Октав Мирбо. „Дневникът на една камериерка“ ще бъде показан неколкократно в рамките на фестивала „Синелибри“. Специално за предаването "Евробокс" Бруно Куле разказа: " Интересното е, че като дете изобщо не се интересувах от киното, най- вече, защото ме водеха да гледам детски филми.  Когато следвах музика на 17-сет годишна възраст, в Париж направих стаж в студио за филмова музика.Там се запознах с режисьора Франсоа  Ришенбак, познат изключително добре с документалните си филми.във Франция. Не знам как, но той беше разбрал, че пиша музика и каза: „Вие ще напишете музиката за моя филм.“, което според мен беше лудост, защото той не беше чувал нищо композирано от мен. Но пък създаването на този саундтрак ми достави огромно удоволствие. Усетих, че музиката може да има изключително силно взаимодействие с картините. От тогава киното е моята страст.

Смятам, че филмовата музика трябва наистина да бъде като един персонаж, който не повтаря разказа и е самостоятелен във филма и освен това разкрива тайните аспекти на сюжета. Много съм чувствителен към светлината в един филм. Светлината е тази, която ме насочва към определени оркестрации, към определени тоналности. Всъщност това е основното, което искам да видя в един филм, много повече от сюжета, от самия разказ. Филмът  „Пурпурните реки“ е един много добър пример за това, защото светлината в него е много, много специфична, в един свят, една вселена на много мрачни планини във Франция. Идеята за подземните реки ми подсказа решението, което развих със съгласието на режисьора, за музика, която еволюира и тече, тя се влива в разбърканите посоки на подземните реки. Обикновено свързвам музикалните си образи с тези на природата и нещото, което страшно много ме беше впечатлило в тази долина беше и светлината в нея. Но с музиката за „Пурпурните реки“ ми се случи и нещо друго много специално. Режисьорът Уон Кар Вай след като я чу, ме попита дали може да използва моята музика за филма си „Големият майстор“, един невероятен филм. Беше много странно за мен да видя точно тази музика, разположена върху една съвсем различна вселена, музиката ми се сдоби  със съвсем друго лице. Беше много интересно. Но това е нещо, което често ми се случва с рап музиканти, те също ползват много музиката ми. Изключително забавно е за мен да видя как музиката ми минава от другата страна на огледалото.Колкото до филма "Хористите", персонажът във филма, който композира хоровата музика  не е особено  признат и затова трябваше да напише музика, която е по простичка, но и прочувствена, без да се опитва да бъде по- интелигентна от самия филм, семпла, но директна музика. Саундтракът записахме тук в София в Националното радио, със симфоничния оркестър на БНР, с който много работя. Интересното е, че най- трудните моменти от партитурата бяха изпяти от българските деца тук в София, това за мен беше голямо преживяване, да видя реализираният запис. Всъщност идвам често в България, първо защото съпругата ми е българка, а и защото много харесвам студиото в Националното радио. Миналата година два или три филма записахме тук. Тъй като непрекъснато работя винаги има някакъв филм, който ще излиза или излиза. И е много странно колко усилено и много работя сега, като се има предвид какво мързеливо дете бях. Най- много обичам да не правя нищо, а се получава така, че работя през цялото време. Много се радвам, че участвам на фестивала „Синелибри“, защото моята най- голяма страст след музиката е литературата. Да се смесят двете в един такъв фестивал е наистина уникално, нещо което изключително много ми говори и ме докосва и не съм срещал подобен фестивал никъде по света."