Гръцкото предложение за решаване на спора за името на Македония се очаква до дни

Никола Димитров

Снимка: ЕПА/БГНЕС

Външните министри от ЕС обсъждат на неформалната си среща в София евроинтеграцията на страните от Западните Балкани. В дискусиите във формата „Гимних” участват и министри от страните-кандидатки за членство в Съюза.

Гръцкото предложение за решаване на спора за името на Македония се очаква през следващите няколко дни. Специална среща между първите дипломати на двете страни по време на форума в София на министрите на външните работи от Европeйския съюз с колегите им от Западните Балкани няма да има. За това съобщи македонският външен министър Никола Димитров. Той коментира разногласията за набелязани в стратегията за разширяване на ЕС в региона времеви перспективи:

Мисля, че датата е основната разлика. По-скептичните страни-членки не желаят да се обвързват с дата. Ние от своя страна сме твърдо решени да използваме този прозорец. Европа не може да бъде стабилна без Балканите, както показа мигрантската криза. Ние вече сме част от европейската общност по сигурността и точно по тези теми ще разговаряме днес.

Никола Димитров е оптимист, че до края на Българското председателство на ЕС Македония ще получи дата за начало на преговори:

Да направим всичко възможно през юни да имаме политическо решение. Правим всичко възможно да убедим и Гърция да бъде част от този консенсус за Македония през юни. Това ще бъде добра работа за Македония, България и всичките ни съседи.

Гръцкият външен министър Никос Кодзиас отказа коментар. Албанският му колега Дитмир Бушати допълни:

Мисля, че не е важно да се фокусираме върху дати, а върху хоризонти. Важно е качеството на реформите.

Вицепремиерът Екатерина Захариева подчерта, че за първи път страните от Западните Балкани ще участват в дискусиите за сигурността и отбраната на ЕС:

Знаете, че едно от най-високите изисквания, най-големите очаквания към страните-кандидатки е да имат пълно съответствие с външната политика и политиката за отбрана и сигурност на ЕС.

Отношенията с Турция също са част от темите, които се обсъждат по време на неформалния съвет на външните министри от Европейския съюз и балканските държави.

Въпреки опитите за подобряване на двустранните отношения между ЕС и Турция, днес от София бяха отправени критики към Анкара за неспазването на принципите на правовата държава. Стана ясно и, че все още няма решение на поставения като важно условие от Турция въпрос за отпадането на визите за турски граждани. Турция полага усилия за нормализиране на отношенията с ЕС, но още е рано да се каже накъде водят тези сигнали, заяви еврокомисарят за отношенията със съседните страни и преговорите за разширяване Йоханес Хан.

Полагат се усилия, трябва да бъдат анализирани документите за визовата либерализация. Смятам, че Турция разбира, че Европа е най-надеждният ѝ съсед и е в неин интерес да имаме добри отношения. Има положителни сигнали, но все още е рано да се каже накъде ще доведат те, особено имайки предвид проблемите със спазването на принципите на правовата държава.

Вицепремиерът и външен министър на Белгия Дидие Рейндерс също сподели мнението, че нарушаването на човешките права остава основен проблем за Турция:

Връзката е тази - има ли истинско развитие в турското законодателство по отношение на дефиницията за тероризъм и каква е възможността за отпадане на визите. Да, ние работим заедно при обмяната на информация за тероризъм, по миграционните въпроси, но все още имаме притеснения относно вътрешно-политическата ситуация в Турция. Знаете - има твърде много арести, твърде много трудности.

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!