Вагнерианци от Германия, Австрия, Великобритания, Швеция, Русия, САЩ, Австралия и Нова Зеландия пристигнаха в София за ежегодния летен вагнеров фестивал в Софийската опера. От 5-и до 10-и юли трупата на Националния ни оперен театър изпълнява за шеста и последна година цялата тетралогия „Пръстенът на нибелунга“ в програмата на фестивала. Сред гостите в залата на Софийската опера е музикалният критик Клаус Биланд – автор в австрийското списание Der Neue Merker и в английското списание Opera. За мен беше много интересно да се срещна с него в навечерието на фестивала, за да чуя оценката му за гастрола на трупата на националния ни оперен театър в Москва, където той също гостува.
„Вече няколко пъти бях гледал „Пръстенът на нибелунга” на Софийската опера, така че донякъде бях подготвен какво ще се случи в Москва. Между другото, дотогава не бях посещавал спектакъл в Балшой театър. Беше ми интересно как ще бъде пренесена сценографията на този "Пръстен" на едно много по-голямо пространство на сцената на Балшой театър, както и каква ще бъде реакцията на публиката. Мога да кажа, че нямаше проблем по отношение на сценографията. Всъщност певците имаха повече пространство за движение. Знаете, че постановките на Пламен Карталов са много раздвижени. Например в първо действие на „Зигфрид” Костадин Андреев използва цялото пространство, за да демонстрира нежеланието на героя да остане повече при джуджето Миме, копнежа му да открие кои са неговите родители, гнева му за меча, който не може да бъде изкован. И той използва по-голямото сценично пространство в Балшой театър много добре! Също така специалните визуални ефекти се получиха много добре! От вокална гледна точка някои от гласовете имаха по-големи трудности, отколкото в София, заради голямото пространство, което трябва да се преодолее звуково. Но и в това отношение мога да кажа, че присъствахме на добро изпълнение, разкриващо добро качество и усъвършенстване на типично вагнеровото пеене на софийския солистичен състав. Бях изненадан от Костадин Андреев, който е развил много немското си произношение и показа една много уверена силна изява. Разбираемо е, че когато имате общо 37 роли във вагнеровия "Пръстен", ще има и някои сенки. Но като цяло продукцията се издигна до очакванията на московската публика. Интересно беше, че в публиката имаше много млади хора. Нямаше много аплаузи след всяко действие, но имаше много аплаузи след финала на спектаклите. Това беше интересно за мен, защото както казах дотогава не бях посещавал спектакли в този театър. Маестро Ерих Вехтер ръководеше изключително добре оркестъра. Оркестрантите също бяха щастливи от по-голямото пространство на Балшой театър, където не се бутат един в друг, за разлика например от турнето в театъра във Фюсен през 2015 г. Мога да кажа, че най-силната музикална изява беше на оркестъра на Софийската опера под диригентството на маестро Ерих Вехтер! Много бях впечатлен! Валдхорните бяха безупречни! И мисля, че това представяне в Балшой театър е много добра препоръка „Пръстенът на нибелунга“ на Софийската опера да бъде показан и в други театри. Защо не в операта в Оман?! Това е огромен театър, в който тетралогията никога не е поставяна. А в нея има много митология, която кореспондира с богатата мистика на арабския свят. Така че с подходяща подготовка публиката може много добре да я разбере и почувства!“
Моля, разкажете ни повече за себе си! Споменахте, че сте гледали повече от 100 "Пръстена"!
„Станах „приятел на вагнеровата музика“ през 1966 г. Не харесвам термина „вагнерианец” заради злоупотребата с него по политически причини. Освен това има някакъв елемент на фанатизъм. И така, за първи път се „сблъсках” с вагнеровата музика в добрия смисъл на думата през 1966 г. Слушах „Лоенгрин“ в моя роден град Вупертал. Прелюдът към първо действие ме накара от голям почитател на театъра да се превърна в почитател на вагнеровите опери. Следващата година гледах „Пръстенът на нибелунга” в Дюселдорф и през 1969 г. отидох за първи път с моите родители в Байройт, където гледахме много добра постановка на „Летящият холандец“. През 2019 ще се навършат 50 г. оттогава. И наистина, вече съм гледал 105 различни продукции на „Пръстена“, като 65 от тях – на цялата тетралогия. Различни концепции, различни гледни точки към „Пръстенът на нибелунга“, което е най-интересното за мен – как режисьорите „разчитат“ света на Вагнер. И разбира се когато гледаш много различни продукции можеш лесно да откриеш къде какво е било взаимствано. Всеки път, когато седна в залата, играта започва отново!“
Но защо за Вас е интересно да гледате отново „Пръстенът на нибелунга” на Софийската опера?
„Мисля, че това специална любовна връзка между мен и Софийската опера през годините! Може да се каже, че се превърнах в приятел на Пламен Карталов. Имали сме много интервюта и дискусии. Аз се чувствам респектиран от някого, който поставя Пръстена по този начин, изучавайки така задълбочено и либретото, и партитурата. Това се среща много рядко и изобщо не се среща в т.нар. режи театър. И Карталов постави не само "Пръстена", но и други вагнерови творби – много успешната продукция на „Тристан и Изолда” и „Парсифал”, който според мен е най-добрата му продукция. През годините се превърнах и в приятел на Ерих Вехтер. Започнах да приемам цялата трупа на Софийската опера като семейство. Така че идвам отново, защото обичам да гледам и да слушам "Пръстена", но и заради симпатията, която изпитвам към хората в този театър!“
На 21 декември ансамбъл КласикАрт кани почитателите си на празничен концерт - Коледа с КласикАрт. Специално участие в него ще има забележителната българска акордеонистка Вероника Тодорова, която е и автор на една от пиесите в програмата. На сцената с тях ще бъдат още: Детски филхармоничен хор, Балетно студио “Джулия Ромеова”, деца художници от “Артис”..
Провокацията има граници , заяви пред БНР певецът Иво Димчев - един от най-популярните български алтернативни изпълнители. Той е известен не само с артистичните си изяви, но и с подкрепата на ЛГБТ общността и борбата срещу дискриминацията. Той е хореограф, художник, режисьор, автор на спектакли, текстове и песни. " Когато отнемаш удоволствието,..
На 21 декември в зала "България" от 19:00 часа Смесеният хор и Симфоничният оркестър на БНР ще изпратят 2024 година по специален начин - с музика между класиката и джаза. Диригентът Владимир Кираджиев - уважаван музикант и преподавател във Виена - избира операта "Порги и Бес" от Джордж Гершуин за поредното си гостуване на радиосъставите в София. За тях..
За осма поредна година фондация "Йордан Камджалов" организира отбелязването на рождения ден на забележителния български композитор и архитект Димитър Ненов - 19 декември. Новата българска музикална традиция на тази дата в София да бъде изпълнявана неговата впечатляваща оратория "Коледа" от оркестър "Генезис" и хора към Музикална лаборатория за Човека..
Една от най-талантливите наши млади цигуларки - Лора Маркова, носителка на специалния приз "Олга Камбурова" 2019 на предаването "Алегро виваче", ще дебютира като солистка на Софийската филхармония в четвъртък, 19 декември, в зала "България" от 19:00 ч. Тя ще поднесе на публиката емблематичния Концерт за цигулка и оркестър от Пьотр Илич Чайковски..
Тази събота, последно за тази година, камерен ансамбъл "Силуети" и Сити Марк Арт Център в София ще представят своя спектакъл-концерт "Шарената книжка". Това представление е специално подготвено за бебета и най-малки деца, както и за техните родители. Те ще могат да чуят класически пиеси от Моцарт, Шуберт, Брамс, Сен-Санс, Корсаков, Прокофиев,..
С албума си "Призми", който издадоха преди година и половина, One Day Less дадоха категорична заявка за енергията, стила и начина, по който решават да изразяват себе си. Неслучайно се определят така - "Ние сме алтърнатив рок банда, създадена през 2020-та. Мечтаем, дори когато спим! Пишем историята си и я споделяме с вас." Силно вдъхновени от..
Около 150 шофьори и сервизни работници от гараж "Земляне" на столичния автотранспорт излязоха на протест рано тази сутрин преди началото на работния..
В момента този въпрос за споразумението с Украйна изкуствено се въвежда в едни преговори за следващо правителство, допълнително усложнявайки тези..
Роднини от двете страни на границата чакат да се възстанови вековен маршрут, който свърза Родопите с Беломорието . На границата при Рудозем отдавна..