Я. Алексиев: Средносрочната бюджетна прогноза спъва преговорите работодатели - синдикати

„В средносрочната бюджетна програма, която отразява обещанията на управляващата коалиция, е записано, че ще има увеличение и от догодина и от подогодина на минималното възнаграждение. При така зададени критерии от горе е много трудно работодатели и синдикати да се абстрахират от това, което пише в бюджетната прогноза и в крайна сметка да стигнат до друг тип двустранен консенсус, който след това да предложат на правителството. Ако базираме увеличението на някакви обективни икономически критерии, то няма как да е 50 лв. Ръст от 3% на икономиката по никакъв начин не оправдава 10-процентен ръст в минималното възнаграждение. А синдикатите – когато им е поставено увеличение с 50 лв., е много трудно да се съгласят на по-ниско увеличение“, обясни икономистът в предаването „Преди всички“.

„Предвид прогнозата не само за българската икономика, но и за европейската, а именно за една по-слаба 2019 и 2020 г. – увеличаването на минималната цена на труда може да има негативен ефект върху някои от най-уязвимите групи, а именно ниско квалифицираните и дори безработните, които в момента си търсят работа. Този тип политики за квалификация и преквалификация търпят провал след провал в България. Поради тази причина такива увеличения ще имат различен ефект в различните райони на страната“, коментира още икономистът. Той не се съгласи с тезата на работодателите, че има 15 сектора, които няма да понесат увеличението. 

"При един евентуален трус на икономиката да не се изненадаме пак, ако се окажем с 300-400 хил. безработни. При миналата криза стана точно това. Това бяха хората с най-ниски умения, които получаваха най-ниски заплати, те първи бяха съкратени. При тези нива на минимална заплата и това увеличение, което виждаме, това са хората, които първи ще загубят работата си", предупреди Явор Алексиев. 

Според него може да се постигне повече предвидимост при определянето на минималната работна заплата, ако се гледа производителност по браншове. Икономистът се надява правителството да излезе от "уравнението" през следващата година. По думите му на първо място трябва да се спре да се публикува размерът на минималната заплата като част от средносрочната бюджетна прогноза, защото това връзва ръцете в рамките на преговорите.