Соня Тодорова: Разказвачът "бръмва" в главата ми и започва да говори

Соня Тодорова живее в Австрия, където работи като преводач на свободна практика. Учи „Театър, филм и медии“, защото иска да работи в сферата на културата, а като й видят дипломата за геодезист, я гонят. Казва, че в центъра на Виена живее "в балон", в либерален и заможен квартал, но в Австрия е вчепатлена от културата на водене на спор. Попада там като студент по програмата „Еразмус“.

Заглавието "Незнайните образи хорски" е цитат от „Метаморфозите“. „Мисля си, че ние никога не знаем хората, с които сме, с които разговаряме, кои са всъщност. Никога не можем да познаем другия, нито можем да познаем себе си“, казва авторката. 

Книгата вади на бял свят няколко отдавна написани разказа, но повечето са от последните години. Някои от творбите са вдъхновени от невролога Оливър Сакс. "Историята се появява и аз записвам. Разказвачът някак "бръмва" в главата ми и почва да си разправя", споделя Тодорова, която не се смята "нито за геодезист, нито за писател". Признава, че „не тръгват“ нарочени истории, в които се опитва предварително да определи какво и как да се случи, но в повечето случаи в една история първо вижда края.

В късия разказ, състоящ се само от няколко изречения - „Дългата история на едно мълчание“, например, на повече от половин страница липсва текст – авторката е оставила това празно пространство, защото по думите й, то най-добре може да изрази мълчанието. „Много любови така си отиват – човек изпуска момента, в който може да се проведе разговорът - така, както би трябвало, за да се закрепи любовта.“ Разказът има автобиографичен елемент - „Това го написах на коляно, докато мълчахме. То е репортаж, така да се каже.“

"Перлите на Ади Ландау" проследява две семейни истории, като разказва за гоненията срещу евреите. 

"Тръгнах да я пиша, когато се надигна тази истерична вълна срещу бежанците, защото си казах, че това не е добре - хората да бъдат гонени и етикетирани като нещо лошо, само защото са едикакви си. Това е история, която ми се върти отдавна, но това беше поводът да седна да я пиша. Поводът, че ето, отново се надига една вълна, в която едни хора са наречени лоши, защото са от някакъв произход или някаква вяра. Малко е "думам ти, дъще - сещай се, снахо". Посвещението е за бягащия човек. Тогава съм визирала именно тези бежанци, срещу които се надигна такава истерия. Пиша за евреите най-вече, защото те са най-бруталният пример какво става, ако не внимаваме в тези си страсти." 

Цялото интервю слушайте в звуковия файл.