2018: Помирението между Белград и Прищина остана замразено

Процесът за нормализация на отношенията на Сърбия и Косово приключва 2018 г. в такова състояние, в каквото я започна - замръзнало. Имагинерни остават положителните резултати, от които зависи перспективата на двете държави да бъдат приети някога в Европейския съюз. Възходите и паденията в диалога на Белград и Прищина бяха много динамични.

Убийството на Оливер Иванович

Тонът на отношенията Белград-Прищина се влоши за пореден път още в началото на 2018-а. На 16 януари в Косовска Митровица беше убит опозиционният сръбски политик Оливер Иванович. Той тъкмо бе освободен след 3 години арест, за да започне отначало процесът срещу него по обвинения във военни престъпления. Сръбските и косовските власти си отправиха чрез намеци взаимни обвинения, че имат пръст в политическото убийство.

Защото Иванович не беше удобен нито за Прищина, нито за Белград, който вече се радва на пълен политически контрол в четирите доминирани от сърби северни косовски общини - чрез марионетната си "Сръбска листа".

Убийството още не е разкрито. Косовските правоохранителни органи арестуваха чак в края на миналия месец заподозрени косовски сърби. Обвинения обаче още не са повдигнати.

Колкото и разтърсващо да беше елиминирането на Оливер Иванович, Белград и Прищина не изключваха възможността да придвижат най-после напред решаването на тежките си противоречия - само 20 години след войната за Косово и 10 години след като косовските албанци обявиха независимост.

В началото на март президентите Александър Вучич и Хашим Тачи бяха за първи път заедно в София в рамките на българското европредседателство. Тогава Тачи демонстрира специално пред предаването „Събота 150“ на „Хоризонт“ заразителен оптимизъм.

„Годината е решаваща за постигане на споразумение между държадата Косово и Сърби и за нормализация на отношенията ни. Опитваме се да постигнем такова историческо споразумение, защото това е единственият начин да извървим пътя на европейската интеграция. Надявам се ЕС да ни даде пълната си подкрепа за тези усилия и вярвам, че ще го постигнем тази година“, каза Тачи.

Арест и побой над представител на Белград

Още същия месец обаче страстите се разгорещиха и процесът отново забуксува. Причината - зрелищния арест и побой в Косовска Митровица на Марко Джурич, директор на канцеларията за Косово и Метохия в сръбското правителство. Властите в Прищина обясниха, че той не е имал разрешение да бъде в Косово, а камо ли да участва в политическо събрание. Целта на въпросното събрание беше косовските сърби да формират общност на доминираните от тях общини в Косово. Това беше договорено още през 2013 година, но и до днес двете страни спорят за статута и степента на автономия на тази общност.

Заради инцидента с Джурич сръбските депутати в косовския парламент оттеглиха подкрепата си за коалиционното правителство на Рамуш Харадинай. И то до ден днешен управлява в малцинство.

Последва близо 3-месечна студена война между президентите Вучич и Тачи. Срещата на върха на Евросъюза в София обаче ги събра отново и дори изказванията им бяха в почти пълен синхрон.

„Лошата“ идея за размяна на територии

След софийското разведряване Белград и Прищина използваха известно време положителната инерция. Но в началото на септември всичко за пореден път тръгна надолу. Заради идеята за размяна на територии - Сърбия да вземе четири северни косовски общини, а Косово - част от населената с албанци Прешевска долина в Сърбия.

Тази потенциално катастрофална за стабилността на целия регион идея разбуди гнева и на сръбския, и на албанския интелектуален елит в Косово.

След като през ноември Сърбия успя да попречи на приемането на Косово в Интерпол, инициативата в Прищина пое премиерът Харадинай. Той въведе 100-процентови мита върху внасяните от Сърбия и от Босна стоки, инициира създаването на косовска армия и рязко смени тона към Европейския съюз, разчитайки очевидно Доналд Тръмп да се намеси във вечния спор със Сърбия. И наистина - миналата седмица Тръмп изрази такова намерение с писма до Тачи и Вучич.

Харадинай обвини европосредничката Федерика Могерини, че всъщност тя прокарва размяната на територии. Посланикът на Евросъюза в Прищина Наталия Апостолова, естествено, дипломатично го опроверга.

Посланик Апостолова смята, че преговорите за Косово не са в клинична смърт, както изглежда. Вучич обаче е категоричен, че те няма да бъдат подновени докато не бъдат отменени митата. А пък Харадинай е още по-категоричен, че те ще останат докато Сърбия не признае Косово.

Така косовският премиер се надява да натрупа вътрешнополитически дивиденти и да спре протестите на опозицията. Вучич също изтъква всекидневно патриотичната косовска тема, докато в Белград опозициято протестира срещу него с химни от битката за сваляне на Слободан Милошевич от власт.

Затова перспективите пред обикновените косовски албанци и сърбите са - замразен процес на помирение в замразения все още конфликт.