Новата книга на Димил Стоилов, озаглавена "Децата на Дон Кихот", е сборник с разкази. Половината от сюжетите са ситуирани в Брюксел, където авторът живее от седем години, а другата половина - в България.
"Обединяващото е това, че този сборник е юбилеен. Аз влизам в 70-годишнината си и това е сборник, който, поне си мисля, че в него са подбрани най-хубавите неща, които съм направил досега. Това е обединяващото, това е преливащото от една страна. От друга - във всички разкази се говори за любов и за човешка близост, и за човешки радости, и за човешко докосване – това е общото, това е свързващото между тях", обяснява Стоилов.
На колкото и години да съм, никога не се заблуждавам, че съм научил достатъчно, признава той. "Любопитникът в мен продължава да съществува, детето в мен продължава да съществува. Затова аз съм винаги радостен, когато успявам да науча и да се срещна с нови неща."
"За да бъде човек абсолютно доволен от съдбата си, трябва да е сигурен, че всяка минута, че всяка секунда е изживяна пълноценно. Има не чак толкова хубави моменти. Можело е някои моменти да бъдат изпълнени с по-голяма човешка близост, с повече обич. Тъй че, задоволството не е добър съветник“, отбелязва още писателят.
С журналистиката е редно човек да спре овреме, вярва още Димил Стоилов и оценява както доброто, което професията му е дала, така и негативите: "Това е отвореността към хората и към лесните контакти (тъй като аз бях един срамежлив и затворен човек). Лошото при журналистиката е това, че когато тя почва да прониква в прозата, има опасността да влезе щампата, шаблонът, травиалност, които всъщност трябва да се изскубват като прости, като ненужни неща в белетристиката."
Всеки писател, който не крие ръкописите си в чекмеджето, се опитва да бъде по-добър, убеден е Димил Стоилов. Той споделя, че предпочита да бъде по-скоро добър човек и творбите му да радват повече хора, отколкото да мечтае да бъде „велик писател“.
Ожалването на битието, към което българите сме склонни, е поносимо, но трудно поносими са злобата, грубостта, безпардонността, шмекерията във всичките й разновидности – на дребно и на едро, смята Димил Стоилов.
Димил Стоилов се дипломира през 1972 година като инженер химик, а след това специализира журналистика в СУ „Климент Охридски“. От 1974 до 1991 година е журналист в печатни издания. Дълги години работи в издателство "Хермес". Автор е на сборниците с разкази "Разписание за изпуснати влакове" (1986), "Възмутително чаровни, хищно хубави" (1998), "Мъж, вкусен на опитване" (2005), както и на романите "Версия за изневяра" (1990) и "Дългият бегач на любовни разстояния" (2010).
"Може би преди три години започнах да пиша романа , паралелно с разказите, които изненадващо за себе си, също започнах да пиша по време на пандемията, сподели за "Нощен Хоризонт" проф. Панайот Карагьозов, преподавал дълги години в СУ и автор на новата си книга- "Петте кьошета" . "Петте кьошета" е първият роман на проф. Панайот Карагьозов , който..
Весела и небрежно звучаща като италианска канцонета – така описва себе си оперната певица Кристина Александрова, гост в рубриката „Горещо сърце“. Тя е незряща и от няколко години работи като музикотерапевт с деца и младежи от Дневния център за хора с епилепсия в София. На 44 години Кристина Александрова продължава да сбъдва мечти, да се..
Павликени има своята нова спортна гордост. 77-годишната Надка Денчева смая всички и с майсторство и издръжливост спечели златния медал за ветерани на 50-ия национален мастърс турнир по тенис на маса в курортния комплекс "Албена". Бившата трактористка не се дава на младите , продължава да спортува, готви се за следващия си турнир и е запалена фенка..
Фотографията дава възможност да разказваш. Това каза в предаването "РадиоТочка" актьорът Владимир Карамазов, който е и награждаван фотограф. "В последната година и половина се пренасочих към най-смислената част от фотографията, заради която исках да стана фотограф, защото исках да започна да разказвам моите истории и темите, които мен ме..
"Музиката винаги е с мен, независимо къде се намирам". Това каза в интервю за предаването "Хоризонт за вас" и рубриката "От другата страна на Радиото" музикалният редактор Марина Маринова, която е и водеща на "Музикална шарения". Тя работи в БНР от година и споделя, че се чувства точно на мястото си. "Може би слушателите ме свързват с народната..
"Казвам се Емил Пеняшки и съм на много години вече", казва актьорът, който преди 40 години става част от врачанския театър. "Аз се опитвам да не съм постоянно в роля. Надявам се като изляза от сцената да не съм в роля. Опитвам се да съм си аз." За него най-важното е семейството и децата. След това са мечтите. Съпругата му Капка Пеняшка също е..
Писател, учител, журналист, общественик - такъв е Мартен Калеев. Литературата го среща с добрите хора, с благородни намерения и с горещи сърца. Най-голямото качество на човека е да премълчава, казва авторът на "Всичко и нищо", "Тъгата идва привечер", "Очите на жаждата". Когато даваш, получаваш повече, убеден е Калеев. "Най-голямата..
Екстремно високите температури ще продължат до четвъртък. Това предупреждение отправи климатологът Симеон Матев, главен асистент в..
От година на година лятото в Силистренско става все по-горещо, а зимите все по-меки. Последно Дунава е замръзвал през 2017-та година, а жегите при..
Ако е възможно да се излезе от олигархичната машина, в която България е потънала до шия, единственият начин, познат от античността, е..