Премиера на "Саломе" в Телавивската опера

Противно на шегата „Ако ще е Рихард – да е Вагнер, ако ще е Щраус – да е Йохан“, операта на Рихард Щраус „Саломе“ бе провокация, която не биха отминали нито естетите, нито широката публика. Режисьорът на постановката Итай Тиран сподели преди спектакъла, че се влюбил в музиката на Рихард Щраус, гледайки “Междузвездни войни“. Там са използвани цели пасажи от „Тъй рече Заратустра“ на композитора. Втората „подсказка“ за този спектакъл, който е изцяло от израелски постановчици, е била реплика в пиесата на Оскар Уайлд, по която е операта, че през цялото време на сцената трябва да я има луната, защото със своята изменчивост Саломе е нейно превъплъщение. 

В самото начало на спектакъла глобусът на луната се подава наполовина от дълбините на космоса и месечината по-скоро прилича на мозък, край който пристъпят всички стражи, в костюми на джедаи. В подобно космическо облекло е и Саломе, която в никакъв случай не изглежда красавица с пънкарската си прическа и странни, осветени с лампички дрехи. Най-голямата ѝ привлекателност е, че е щерка на съпругата на Ирод. В тази постановка той не е нито строителя Ирод Велики, нито дори тиранина, а един дебелак, който заради тлъстините си дори не може да направи няколко крачки сам, без да бъде подкрепян от стражата си. Ако се умори от стоене и носене, поляга върху гърбовете на поклонилите се доземи роби. И в този паноптикум от призрачни, извънземни фигури единственият земен човек е Йоан Кръстител, затворникът от подземието, в когото Саломе се влюбва. Тази любов е толкова невъзможна, че е ясно, че ще свърши трагично. 

Искам специално да подчертая ролята на Ранана Раз – хореографката на спектакъла, която успя да накара шведската актриса Елизабет Стрид, която пее ролята на Саломе, да танцува не по-зле от седемте балетисти около нея. А двата танца бяха направо порнографски. Нямам предвид разсъбличането, каквото по време на танца на седемте воала съществува в почти всички други версии на тази опера. Тук Саломе дори не прави опит да съблече нещо от себе си освен скъсването на седем ленти, закрепени на кръста ѝ, от седемте слуги, които символизират седемте земни гряха. Става въпрос за „социална порнография“. И върха ѝ е танцът с отрязаната главата на Йоан. В окървавени дрехи, защото Саломе е слязла вдън вселената, за да донесе победоносно главата му, тя изведнъж разбира, че смъртта му не ѝ носи никаква полза. Тя не може да ѝ върне мъжа, в когото е била влюбена, и който не ѝ отговаря с взаимност. Тогава един от робите закрепя на главата си главата на Йоан, а останалите държат неговите къдрици. Започва танц – кървава вакханалия, при който сякаш се сливат и телата им. Ужасът на тази некрофилия предизвиква не смъртта на Саломе, както е по пиесата на Уайлд, а робите заколват самия Ирод. И това е логичният край на случващото се под кървавата пълна луна – една сфера, по-точно балон, който неизменно виси над главите им. 

В залата на премиерата имаше представители на няколко европейски опери, които възнамеряват да „закупят“ постановката.