Театърът е нейният живот. И най-голямата ѝ любов. Но съвсем различна от любовта към семейството ѝ. Едно от важните неща в живота ѝ. Илка Зафирова е на сцената вече 50 години. Не може да преброи ролите си до този момент, но засега няма намерение да пише книга. Кандидатствала е във ВИТИЗ на няколко пъти. Първите два пъти не я приемат заради нейното нестандартно поведение и визия по соц времето (обичала да се обува със зелени и червени чорапогащници) и заради съмненията на съседите ѝ, че е правила опити да избяга от страната, а всъщност тогава тя е по договор в Смолянския театър без да има специализирано образование (тогава съществуваше т.нар. член 9). Приемат я в театралната академия чак на третия път и то защото Моис Бениеш заявява, че иска това момиче в своя клас.
След завършване на ВИТИЗ отива в театъра във Велико Търново, следва Пловдив, Пазарджик и чак след това София в Театър „София”. Винаги е предпочитала да бъде в театрите с група колеги от съмишленици, както тя се изразява "групарка съм". И така е било във всички трупи, където е играла. Особено забележителен е периодът ѝ в театъра в Пазарджик, преди да дойде в София. От 1990 година е в Малък градски театър зад канала. Театърът, който се отделя от Театър „София”. И тя е една от инициаторите за отделянето му и е от създателите на тази театрална трупа. Днес можете да я гледате в спектакъла на Теди Москов "Недоразбраната цивилизация" и "Зимата на нашето недоволство" на режисьорката Бина Харалампиева.
Според актрисата днес има и талантливи актьори, само че има и актьори, за които театърът не е приоритет. Но това не застрашава българския театър. Той няма да умре. Театърът е игра, а човек винаги е обичал да играе.
Интересен и запленяващ е бил животът на Илка Зафирова до този момент. Наричали я навремето, а и днес - скандална, буйна, конфликтна, но тя просто е човек с позиция и винаги казва това, което мисли. И това не я прави конфликтна. А ако за нещо е сбъркала е готова да се извини. Специални са били и хората в нейния живот, които за огромно нейно съжаление, вече не са между нас. Сред тях са поетът и сценарист Константин Павлов, художникът Иван Кирков, режисьорът Леон Даниел, актьорите: Николай Бинев, Домна Ганева, Наум Шопов, Невена Симеонова, Ани Бакалова... Не, не може да изброи всичките, които са оставили трайна следа в нея.
Илка Зафирова се запалва по театъра още като малка, когато с родителите си е ходила на различни постановки в Народния и Музикалния театър, където в определени периоди баща ѝ е работил в техническия състав. Тогава много се е вълнувала очаквайки да се вдигне завесата. И до днес съжалява, че сега все по-рядко се използват театралните завеси. Първоначално записва "Френска филология" и когато разбира, че обичта ѝ към театъра е особено силна, напуска Софийския университет /тогава, за да кандидатстваш другаде – трябва да напуснеш настоящето висше училище/ и поема към актьорската професия. Първата й роля е в Студентския театър във "Всяка есенна вечер", а после в Смолянския театър, където участва като селянка в постановката на Рангел Вълчанов "Юстинианова монета". След това като професионална актриса изиграва безброй героини, които и до днес се помнят от зрителите. В театъра в пиесите „Лодка в гората”, „Човекоядката”, „Свекърва”, „Шърли Валънтайн”, ”Дама Пика”, „Есенна соната” и много, много други. И в киното – „Вълчицата”, „Бялата стая”, „Дами канят”, „Вампири, таласъми”...
Илка Зафирова и до днес, когато започва нова роля, първо прочита пиесата, за да открие смисъла на текста, да установи дали той поставя важни въпроси, дали дава отговори... После се вглежда и в ролята. Случвало й се е и да отказва роли в театъра и в киното. Особено напоследък. Актрисата обича и двете изкуства. Те са много различни, но театърът остава голяма й любов. За нея театърът е необикновено изкуство, където се срещаш на живо с публиката, дишаш заедно с нея... Това е единственото изкуство, което има директна връзка със зрителя и усещането е потресаващо!
„Искам хората в България да излязат от списъка на безследно изчезналите и да се обърнат към себе си”. С тази реплика на героинята ѝ Шърли Валънтайн Илка Зафирова разкри своята тревога към хората и живота в България. И добави думите на Мария Калас, които обикновено произнася с голямо вълнение: „Слънцето няма да изчезне, ако няма повече Травиати, светът може и ще продължи да съществува и без нас. Но аз мисля, че ние можем да направим света едно по-хубаво място. Можем да го оставим по-мъдър и по-богат, след като сме избрали за свой път изкуството.”

"Не знаех доста неща за Димитър Воев, но след като гледах филма "Воев", вече съм убедена в неговия гений!", разказва Мишер Руева за вдъхновението и идеята на песента "След себе си", която заедно със Симеон Воев и Цветелина Цветкова създават още преди две години. "За да се обадя на Мони Воев, се появи първо смелостта. За мое голямо учудване и..
Литературно четене, посветено на железопътния превоз, ще се проведе на 25 ноември в подлеза на Централна гара в София. Вяра Момчева и Бояна Войнова са в основата на новосъздадения творчески колектив „ВЪЗЕЛ“. Макар и млади, двете вече имат ясна визия за ролята на изкуството в обществото. Бояна Войнова е завършила дизайн в Нидерландия, а Вяра..
Спектакълът "Съкровището" на фолклорен танцов ансамбъл "Магия" ще бъде представен в салона на Ловчанското читалище "Наука" на 25 и 26 ноември от 18:00 ч., съобщи художественият ръководител на ансамбъла Маргарита Атанасова. По-голямата част от композициите, които публиката ще види, са изцяло нови, авторски и представяни за първи път...
Фестивалът за съвременна музика NOW! в град Есен, Германия, се проведе за 15-и пореден път от 25 октомври до 9 ноември. Той се организира от Есенската филхармония в партньорство с Университета за изкуства Фолкванг, Държавния съвет за музика на областта Северен Рейн-Вестфалия и Дружеството за нова музика - Рур. Фокусът през 2025 г. беше върху..
С юбилеен концерт под наслов „Традицията е жива” камерният оркестър „Орфей” към Двореца на културата в Перник отбеляза 50-годишнината от създаването си. Солисти в концерта бяха цигуларите Ангел Станков и Лиляна Якимова-Димитрова. По повод юбилея Съюзът на българските музикални и танцови дейци отличи оркестъра със „Златна лира”, а неговия диригент -..
В рубриката "Помните ли..." на предаването за класическа музика "Алегро виваче" по "Хоризонт" разказваме за делото на проф. Иван Вульпе - диригент и педагог, свързал името си с няколко оркестъра в България, най-вече с тези в Бургас и Шумен. На 7 ноември се навършиха 95 г. от рождението му. Иван Вулпе е наследник на големи фигури в историята..
На 21 ноември от 19 часа в Софийската опера и балет е поредният концерт от сезона на Симфоничния оркестър на БНР с главен диригент Константин Илиевски. Това събитие ще бъде по-различно и емоционално, защото с него ще бъде отбелязана 65-годишнината от създаването на Детския радиохор – рожба на незабравимия акад. Христо Недялков. Това ще бъде..
916,68 лева годишна загуба през 2026-а, ако сега нетната ви месечна заплата е 3500 лева. С това изчисление започна интервюто пред БНР на..
"Корупцията в горския сектор заплашва да срине един от най-важните отрасли на българската икономика -управлението и стопанисването на държавните..
Не би трябвало да има размествания по бюджета. Това обясни пред БНР бившият финансов министър Владислав Горанов. "Бюджетът е една комуникация...