Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Представят сборник студии за годишнина от рождението на Емилиян Станев

Изследователката Радка Пенчева разказва за отношенията на писателя с Багряна и Чудомир

Радка Пенчева пред паметника на писателя
Снимка: Здравка Маслянкова

Днес се навършват 112 години от рождението на писателя Емилиян Станев, оставил забележително литературно наследство. Брилянтните му повести и романи като „Крадецът на праскови“, „Чернишка“, „Иван Кондарев“ са преведени в десетки държави и са любими на читателите и днес. 

В родния град на писателя Велико Търново годишнината ще бъде отбелязана с представянето на новата книга на най-задълбочения му изследовател - Радка Пенчева. В сборника „Забравени и незабравими“ авторката, която е и директор на къщата-музей „Емилиян Станев“, описва малко известни факти, свързани с живота и приятелствата на писателя с Чудомир, Елисавета Багряна, проф. Петър Динеков. 

Писателят участва в инициативата за възстановяването на "Царевец" и "Трапезица"

Малцина знаят, че Емилиян Станев е един от най-дейните участници в общонародния комитет за възстановяването на крепостите „Царевец“ и „Трапезица“ във Велико Търново. По негова инициатива в края на 60-е години на миналия век е поставено началото на общонационално движение за събиране на средства за възстановяване на двете царски крепости, а Емилиян Станев написва и обръщение за това към българския народ, разказва Радка Пенчева. Преди няколко години архивът с някога засекретените документи на общонародния комитет бил отворен.  

"Действително той влиза тогава в задочен спор с историци и археолози, които са искали да се възстановява, но така, както е било. Самият Емилиян Станев е казал, че все пак в това време, когато са построени дворецът и патриаршията, съществува и Византия, и можем от там да черпим сведения как е изглеждало това или онова. Доста хора са се вслушали тогава и е започнала тази кампания за възстановяване на Царевец."

Сборникът хвърля светлина върху отношенията на Емилиян Станев с Багряна и Чудомир

В сборника със студии „Забравени и незабравими“ Радка Пенчева разказва за дълбокото човешко и творческо приятелство между Емилиян Станев и Елисавета Багряна. В късните години от живота си писателят получава правото да ползва една от държавните вили в Бояна. Негова съседка с оказва Багряна и двамата започват да се срещат. Двамата писатели са коренно противоположни личности – той приказлив и отворен към света, а тя – интровертна и по-скоро слушател, отколкото събеседник, пояснява Радка Пенчева.

"Той е използвал това, че тя е доста мълчалива като характер и е разказвал своите идеи какво ще напише, как ще го напише. Тя го е поощрила по този начин. Тя е била изключително сдържана като човек и той много пъти е казвал на жена си, че иска да накара да падне тази маска, която има на лицето ѝ, да се отпусне да говори пред него, но това не се е случвало. Въпреки всичко, тяхното приятелство е било добро, защото той е намерил една събеседница, която да изслушва творческите му замисли и по този начин те са се затвърждавали у самия него."

Интересно е било познанството между Емилиян Станев и Чудомир. През 50-те години, когато Емилиян Станев работи като редактор във вестник „Литературен фронт“, той неколкократно търси Чудомир, за да даде за изданието някои от живописните си разкази за българското село.

"Действително Чудомир му е пращал разкази. Бих казала, че Емилиян Станев се отнася с голямо преклонение пред неговото творчество, намира го за едно много типично българско, с типичния хумор, която е в него, дори написва една статия „Чудомир като хуморист“, която е изключително точна. Докато Чудомир в своя дневник, където аз съм ползвала, и по други места, се изказва доста иронично за Емилиян Станев, нарича го „малко човече“ или пък „автор, който е доста доволен от творчеството си“. Но Емилиян Станев е с най-добри чувства към творчеството на Чудомир, даже казва, че който иска да разбере българина, трябва да го чете."

Творчеството на Емилиян Станев е преведено на десетки езици. Особено е популярен в Унгария, Полша и Германия. Според Радка Пенчева, Станев не се е вълнувал много кой и къде го превежда, но много се е сърдил на преводачите, когато са променяли заглавията на книгите му.

С общоградско поклонение и панихида на 15 март великотърновци ще отбележат и друга годишнина - 40 години от от кончината на Емилиян Станев. Това ще стане с церемония на гроба му в старата столица.

Книгата „Забравени и незабравими“ ще бъде представена тази вечер от 17,30 часа в Регионалната библиотека „Петко Славейков“. 



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Карстен Хен

Карстен Хен пред БНР: Четем, за да усетим връзката, която ни липсва в реалността

Немският писател Карстен Хен се завърна у нас с книгата "Златната пишеща машина" . История, насочена към по-малките читатели, в която те ще открият любовта към книгите и историите, скрити в тях. Карстен ме посреща онлайн, настанил се удобно в дома си в Кьолн. Разказва за първите си стъпки към детско – юношеският роман. "Ако имаш деца и си..

публикувано на 27.10.25 в 22:15

Ина Николова: Изкуството помага на децата да израстват като пълноценни и щастливи хора

Животът на Ина Николова е сбъдната мечта. От дете тя мечтае да бъде учител по пиано и целият ѝ професионален и творчески път преминава като музикален педагог. Тя е на 62 години и отскоро е пенсионерка. До последно работи във врачанското училище „Отец Паисий“, което е с насоченост към изкуствата. Там преподава пиано и е корепетитор на средношколския..

публикувано на 26.10.25 в 04:36
Кристияна Стефанова

Кристияна Стефанова: Изгряваш като звезда, задавайки най-обикновен въпрос

На този етап не бих приела политически оферти . Партийното обвързване може да навреди на развитието в журналистическата професия. Това каза пред БНР журналистът Кристияна Стефанова от подкаста "ИнтервюТО" на Ивелин Николов и сайта "Вестоносец". Тя е бивш репортер на телевизия "Евроком". Изслушване на директора "Връзки с обществеността" на..

публикувано на 25.10.25 в 12:48
Силви Вартан

Силви Вартан ще получи специална награда на кино-литературния фестивал "Синелибри"

Награждаването на победителите в кино-литературния фестивал "Синелибри" започва в 19.00 часа в зала 1 на НДК. Певицата с български корени Силви Вартан ще получи специална награда, а самата тя ще връчи приз на полската режисьорка Агнешка Холанд.  Вартан се срещна днес с българските медии и каза, че целият ѝ живот е един парадокс и нейната..

публикувано на 24.10.25 в 18:17
Анете Биерфелд

Анете Биерфелт пред БНР: Всеки един от нас е пътуващо кино

Следващата история, за която ще говорим започва в Буенос Айрес . На прага на манастир се появява малката Фабиола, оставена в кутия за обувки. Годините минават, а младата жена развива интерес към обувките и страст към танците. Докато не се появява дъщеря ѝ Кармелита. Двете поемат на пътешествие, което ги отвежда при нетипичното население..

публикувано на 21.10.25 в 09:57
Доц. Александър Кацаров и проф. Крум Кацаров

Проф. Кацаров и доц. Кацаров-син: Здравната система се крепи от санитаря до министъра на здравеопазването

Свети Иван Рилски - Чудотворец е символ на лечителската сила, духовното изцеление, помощта за нуждаещите се и подкрепата за болните и страдащите. Делото на небесния закрилник на нашия народ е почетено от Българския лекарски съюз, като Денят на Светеца е обявен за Празник на българския лекар .  Празнуваме Деня на българския лекар..

публикувано на 19.10.25 в 11:07
Български православен храм „Св. преп Йоан Рилски Чудотворец“ в Атина

Отец Стефан: Българският храм "Св. Йоан Рилски" в Атина се нуждае от спешен ремонт

Българският православен храм „Св. преп. Йоан Рилски Чудотворец“ в Атина, Гърция, спешно се нуждае от ремонт. Необходимите средства за ремонтните дейности са около 50 хил. евро. В рубриката „Горещо сърце“ ви срещаме с отец Стефан, който вече осем години обслужва енорията на българската диаспора в Атина. Благ, смирен, добросърдечен, готов да помогне..

публикувано на 19.10.25 в 06:10