Мариус Куркински: Господ ми даде да разбера, че аз никога няма да бъда достоен в този живот

Изумен съм от настървението срещу църквата и то от майки и бащи, родители, каза в интервю пред БНР актьорът и режисьор Мариус Куркински за предложението на БПЦ да се въведе предмет "Религия" в училище.

В предаването "Хоризонт за вас" той сподели, че не вижда грешка в църквата и "православният християнин не говори за църквата, той вярва в нея".

"За себе си не мога да се нарека богобоязлив и смирен и никой православен не може да се нарече себе си с тези висши добродетели, ние сме грешни хора", каза Куркински и призна, че "без Бога човек нищо не може да свърши".

"Бях кръстен на 10 години, но след това живях безбожен живот в театъра, там много души могат да бъдат погубени - като актьори и като зрители. Аз стигнах до истината, че трябва да вляза в Православната църква, която истински в душата ми е стояла високо. Господ ми даде да разбера, че аз никога няма да бъда достоен в този живот. Стигнах до изповед и причастие. Не казвам, че съм променен, не, напротив, тогава започват истинските изпитания – ти вече си застанал пред Бога и си казал, "аз съм твой, ти знаеш, помогни ми". Който стои на прага на това и се колебае, да го направи", препоръча Мариус Куркински.

Затова, че рядко дава интервюта, актьорът сподели:

"Заставането пред обществото и всякакъв тип говорене е много отговорно. Сега, като го свързвам с настоящето и като виждам в каква безотговорност изпадат хората с всякакъв вид информация в мрежата, ми е още по-притеснително да излизам и да говоря. Приех поканата за интервюто сега, защото я съобразих с моето житейско състояние в този ден и реших, че е необходимо да присъствам."

Според него публиката е част от театралното изкуство, но "това голяма част от т. нар. интелектуалци не могат да го проумеят":

"Аз държа на това, защото без нейните реакции, мълчание, тишина смях, посещение, без тази взаимност, няма как ние да имаме знание за това какво правим. Не можем да бъдем толкова умни, аз нямам самочувствие, че моето мнение е самодостатъчно за това, какъв театър правя."

Куркински призна:

"Усещам, че с развитието на професията, аз съм се отдал само на това, друго нямам, не съм създал семейство, имам няколко хора, които мога да нарека приятели, друго нямам, съм се научил как да взема човекът, който е дошъл на театър, и да го преведа през тези 2 часа. Получил съм знанието от предното представление и тръгвам на път с публиката към следващото."

Мариус Куркински сподели, че е благодарен, че е израснал в семейство с майка и баща, обречени един на друг и баба и дядо.

А моноспектакълът му "Нашенец" на Чудомир е сбъднатата негова сакрална детска мечта. Той разказа, че му е подарена книгата от баба му и до ден днешен е до него на масата вкъщи.

Вече трета година актьорът, режисьор и драматург играе моноспектакъла "Нашенец".

"В представлението се опитвам да прокарам тази линия за ближния и обичта към него.  А пък Чудомир, защото е автор, който от дете исках да играя. Майката на баща ми – маминка Марийка, тя ми подари тази книга за Нова година като бях малък и с нея съм преминавал през много жилища, квартири като студент и досега си стои при мен на масата вкъщи като спомен от нея. Исках да го изпълня, защото освен сакрален детски спомен, това е голям български писател, незаслужено коментиран едва ли не, той къде точно се намира в българската литература", разказа Мариус Куркински.

Цялото интервю чуйте в звуковия файл.