85% от кръводарителите у нас са или хора, на които е поискана бележка от болница за дарена кръв при операция на техен близък или са платени кръводарители. Проверка показа, че до 250-300 лв. стига цената на кръвта на черния пазар. Бележките, искани от болниците пък, не са регламентирани по никакъв начин. Иначе в нормативната база е записано, че кръводаряването у нас е безвъзмездно и доброволно.
От години от неправителствени организации настояват за промени в нормативната база, за да не бъде кръводаряването само на документ безвъзмездно и доброволно. Резултат обаче няма.
Редица хора разказват, че е трудно да се намерят истински кръводарители. Една от търсещите дарители нарича изискването за бележка „рекет“, който пълни джобовете на търговците на кръв.
На въпрос на „Хоризонт“ какъв е регламентът за исканите бележки, от Министерството на здравеопазването отговарят: „Възможно е да има практика на лечебните заведения да призовават гражданите да даряват кръв, но това не може да има задължителен характер“.
Бележки обаче се искат от всички болници. Който може дарява, а който не може – започва да търси откъде да купи. В интернет „търговците“ се откриват без затруднения.
Пред „Хоризонт“ директори на болници отричат в техните лечебни заведения да има ултиматуми за бележки за дарена кръв. По думите им първо се мислело за пациентите и когато те се нормализирали, молели близките за документа.
Според проф. Иво Петров - медицински директор на частна болница, искането на бележки е нормална практика и единствена възможност при намаляващия брой кръводарители.
Съгласен е и д-р Светлозар Георгиев – зам.-директор на Бургаската болница: „Не само, че е нормална практика. Това е задължителна практика. Това е начин колегите от кръвопреливните центрове да се справят с необходимостта от кръв. Това изискване на болниците е по настояване на кръвопреливните центрове, което е естествено и логично“.
„Консумацията на кръв се увеличава по ред причини, а населението, което е годно да дарява, намалява“, каза д-р Георгиев от Комисията, която се занимава с качеството на кръвта и разпределението ѝ в района на Бургас. Според него проблемът става още по-голям и с лимитите за болниците.
От БЧК от години настояват за въвеждане на регламент, за да се избегне черният пазар и да се увеличи броят на кръводарителите. Преди година от организацията са представили предложенията си до здравното министерство, но до този момент отговор няма.
Д-р Надежда Тодоровска предлага остойностяване на кръвта. Според нея системата трябва да стане по-мобилна, защото шумните кръводарителски акции около Цветница и Великден не са достатъчни. Съгласна е и Пенка Георгиева от „Заедно с теб“. От пациентските организации смятат, че не е нормална практиката да се искат задължително бележки за дарена кръв от близки на пациенти.
„Хоризонт“ отправи запитване към МВР дали има случай на разследване за организирана група за платени кръводарители. От пресцентъра на министерството отговориха, че на този етап темата няма да бъде коментирана.
Междувременно около 600 души на ден се нуждаят от кръвопреливане.
Целия репортаж може да чуйте в звуковия файл.
"Когато четох законопроекта на ИТН за промени в Наказателния кодекс за първи път и сега, когато проследих заседанието на правната комисия, когато той беше одобрен на първо четене, изпитвах онази особена тежест в стомаха, която чувствам, когато обикновено усетя заплаха за хода на работата си ". Това обясни пред БНР Людмил Илиев , журналист от..
Център с лаборатория за изследване на аутизма беше открит във Факултета по науки за образованието и изкуствата към Софийския университет "Св. Климент Охридски" . Той ще е с ръководител деканът на факултета професор Милен Замфиров. " Има голям обществен интерес към темите, свързани с аутизма и въобще с аутистичния спектър не само в..
Нужна е спешна промяна в нормативната уредба, която да намали пораженията от горските пожари - това мнение изрази пред БНР инж. Валентин Чамбов, директор на Югозападното държавно предприятие. Тъжният рекорд това лято беше пожарът в Пирин , когато над половината от гората пострада безвъзвратно. Тази година над 50 хил. дка на територията..
Все повече млади момичета прибягват до пластични и естетични процедури . Защо все повече и все по-млади хора използват филъри, екстейшъни и козметични корекции? Какво стои зад тази тенденция и къде е границата между самочувствие и натиск за съвършенство? "С всеки следващ ден ние виждаме все повече и все по-странни корекции" . Това коментира..
За пета поредна година Фондация "Заедно в час" и образователната платформа Prepodavame.bg организира национален конкурс "Добрите практики на фокус", който събира най-вдъхновяващите примери от българските класни стаи. Тази година темата е стем подходът , посочи пред БНР Милена Димитрова, старши специалист "Управление на съдържанието" в..
Таксиметровите шофьори настояват за актуализация на цените на услугата в София . Те са внесли такова искане в Столичната община, но за момента нямат отговор. Надявам се общината да разгледа темата, като срокът за това е 31 октомври, посочи пред БНР Красимир Цветков - председател на Националния таксиметров синдикат. Той уточни какво показват..
Протестът на младите лекари не е само за заплащането, той е за цялостна реформа в здравеопазването. Това обясни пред БНР д-р Белослава Томова, лекар – специализант, един от организаторите на демонстрациите в София. "Парите не могат да те компенсират, ако нямаш адекватна почивка, добра лаборатория и образна диагностика, както и екип, с който да..
За схема с изсечени над 30 декара гора в Странджа, разположена близо до т.нар. подпорна стена-хотел на плаж Алепу, за да се строи на този терен , съобщи..
"Мафията изнудва София! Не трябва да се даваме". Това заяви пред БНР Елисавета Белобрадова, депутат от ПП-ДБ, за кризата с боклука в "Люлин" и..
Гражданската мобилизация в София стресна политическите опоненти на кмета Васил Терзиев. Това каза пред БНР бившият министър на околната..