Кецове, очила и завеса за баня - с това оборудване Баба Гейтууд изминава 3 000 км

„Тя прочела в списание „Нешънъл Джиографик“ статия за пътеката на Апалачите. Там пишело, че много планинари изминават маршрута, но никой не го е направил от край до край и то за един сезон. Пишело още, че нито една жена не я е изминавала. Това я вдъхновило. Решила, че тя може да се справи.“

Така звучи откъс от документалния филм Trail Magic на режисьора Питър Хюстън, в който се разказва за Ема Гейтууд, майка на 11 деца и баба на 23 внуци, описваща се като средностатистическа американка.

Изведнъж тази средностатистическа американка прави един от най-дългите и най-трудни преходи в САЩ – Пътеката на Апалачите, обясни в предаването „Преди всички“ Елеонора Гаджева от издателство "Вакон", което публикува на български книгата на Бен Монтгомъри „Разходката на Баба Гейтууд“.

Чифт обикновени гуменки, завеса за баня като дъждобран и торба от стари джинси

Един ден Баба Гейтууд известила близките си, че отива на разходка, взела си торбичка с кецове и изминала над 3 хиляди километра. Преди нея това били направили само петима мъже.

Пътеката е с обща дължина 3 300 км. „Първият опит е неуспешен. Тя се прибира вкъщи изподрана, със счупени очила, рошава, с доста контузии по себе си. Намерена е от горските рейнджъри на часове от самата пътека. Но това не я спира да опитва отново и отново. На следващия опит е много по-подготвена. Разбира се, със същия чифт гуменки. Отново със завесата от банята, която й служи за дъждобран. Ушива си сама една осемкилограмова раница от плат от стари джинси. И това е най-необходимото, което според нея може да помогне на един човек да извърви тези 3 300 км“, обясни Елеонора Гаджева.

От 67-та си година до 73-годишна възраст, когато умира, Ема Гейтууд извървява завидното разстояние от 22 500 км, което се равнява на почти половината обиколка на Земята.

"След като съм отгледала толкова деца, една мечка не може да ме уплаши"

Зад тази обикновена наглед история се крие силата и духа на една обикновена жена, чийто живот не е бил никак лек. Тя била е малтретирана от съпруга си още от първите месеци на брака. Подложена на жестоко физическо и психическо насилие, което обаче не я сломява, тя продължава да се грижи за децата си и за фермата в малкото градче Галиполис. Успява да изучи децата си и прави неуспешни заради тогавашните условия опити да напусне съпруга си.

„За мен тя беше просто баба ми. Мислех си, че повечето баби правят нещата, които тя правеше. Не помня баба да се е страхувала от каквото и да било. Уплаши дори мечка и когато репортери я попитаха за това, тя им отговорила: „Е, след като съм отгледала толкова деца, една стара мечка е просто нищо“, разказва внучката й Марджъри Ууд.  

Журналистът Бен Монтгомъри попада на историята за Ема Гейтууд чрез майка си. Журналистическото му любопитство го повежда в търсене на записки и дневници на Баба Гейтууд. Срещите му с нейни роднини и разказите на деца и внуци правят книгата толкова достоверна и силна, отбеляза Елеонора Гаджева.