Спомен за цигуларя Боян Константинов

Боян Константинов е български цигулар, известен с концертната си дейност през първата половина на ХХ век. Уви, днес е напълно забравен. От 1916 г. до края на кариерата си през 1947 г. той изнася над 200 концерта - не само в София, но и в цялата страна, в градове и села. Със своята дейност той не само запознава публиката с възможностите на цигулката, с класическия репертоар за този инструмент, но и подтиква българските композитори да създават нови творби.

Поводът да си спомним за Боян Константинов е 115-годишнината от неговото рождение - роден е на 4 април 1904 г. във Велико Търново. Баща му е учител по музика и започва обучението на Боян от 4-годишна възраст. На 13 години той учи в София при Тодор Торчанов и Роза Ерлих Касърова, а през 1918 г. заминава за Чехия, за да учи при прочутия цигулков педагог Отокар Шевчик. В същото време изнася концерти в Прага, Пилзен, Писек. През 1923 г. Константинов се завръща в България, изнася няколко концерта и заминава на двегодишна специализация в Париж при известния педагог Айо. От 1925 г. започва активната му концертна дейност у нас - освен в самостоятелни концерти, свири и с други известни наши инструменталисти – с Андрей Стоянов и Славко Попов участва в изпълнението на Клавирно трио №5 от Бетовен, с Иван Торчанов изпълняват Кройцеровата соната на Бетовен. Боян Консантинов участва и в първите две издания на Варненските музикални тържества. Сред запомящите се събития в неговия творчески път е и участието му в третия авторски концерт на Любомир Пипков във Военния клуб на 7 октомври 1930 г. Двамата с композитора изпълняват Соната за цигулка и пиано. През 1937 г. Боян Константинов изнася концерт в новопостроената зала "България" - свири като солист на Оркестъра на Софийската опера под диригентството на Асен Найденов три цигулкови концерта в една вечер - от Бах, Моцарт и Чайковски. Същата вечер е награден с орден за граждански заслуги.

В Златния фонд на БНР се съхранява единственият запис на Боян Константинов, направен в Германия през 20-те години на XX в. Това е творбата на Иван Кавалджиев "Малка фантазия върху български мелодии". Чуйте в звуковия файл.