Броят на подготвените асансьорни техници е наполовина от необходимия, алармират от бранша.
В столицата вече 11 години има нулев прием по специалността „Електрообзавеждане на подемна и асансьорна техника“. Според Валентин Маринков, председател на Българската асансьорна асоциация, липсата на асансьорни техници на пазара на труда се дължи на това, че професията не е атрактивна за младите хора.
"В България има около 120 хиляди асансьора. 90 хиляди поне са произведени преди 1990 година. Най-"младите" асансьори, ако мога така да кажа, са на 30 години. Има асансьори, които са на 50, 60, 80 и 90 години. В България продължават да се използват тези асансьори и стават все по-опасни. Това отблъсква младите хора, че самите съоръжения вече са амортизирани, опасни за експлоатация, трудни за поддръжка и... изключително ниско заплащане", коментира Маринков в предаването "Хоризонт до обед".
Валентин Маринков, който е собственик на фирма за поддръжка и монтаж на асансьори, не успява да привлече необходимия му брой работници, въпреки че предлага добро заплащане.
"Заплатите при нас са, като започнете от 1000 лева минимално и се стига до 3 и повече хиляди лева, затова имаме достатъчно кандидати", признава той, но уточнява, че въпреки това има недостиг на квалифицирани работници.
В София няма прием по специалността вече повече от едно десетилетие. Миналата година прием е бил обявен в Професионалната гимназия по транспорт и енергетика „Хенри Форд“, но паралелка не била сформирана, защото за нея се явил само един кандидат.
"Със закриването на професионална гимназия по битова електротехника и електротранспорт в "Красна поляна" беше предоставен приема на професионална гимназия "Хенри Форд" и ние се опитахме миналата година да реализираме този прием, но се оказа неуспешно", заяви директорът на учебното заведение Таньо Стойчев. Той се надява тази година да успеят да направят паралелка, защото специалността Електрообзавеждане на подемна и асансьорна техника е в списъка на защитените професии и специалности, за които има много сериозен недостиг на работна сила.
"Тук вече приемът е намален и минималният брой за съществуването на една такава паралелка е 9 ученика", уточни Стойчев.
Специалността, която е в дуална форма, т.е. работа и обучение едновременно, не успява да привлече вниманието на учениците, въпреки плюсовете по време на обучението.
"В първия гимназиален етап те получават стипендия, която е осигурена от бюджета на Министерството на образованието и науката и имат възможност като ученици дуална форма да получават още половин стипендия, ако имат отличен успех, което вече е една много сериозна материална подкрепа. Тези стипендии се получават в рамките на 8, 9 и 10 клас. След това в 11 клас вече те ще имат подписани трудови договори с фирми", коментира училищният директор.
Оптимисти, че наесен ще бъде реализиран прием за обучение по асансьорна техника са и в Регионалното управление по образованието в столицата. Началникът на РУО София Ваня Кастрева отбеляза, че "от друга страна активно да присъства бизнесът, който също да търси контакти с професионалните гимназии и училищата".
"Кариерното ориентиране е също друг елемент, на който обръщаме непрекъснато внимание на колегите директори на училища, за да може то да се реализира в крайна сметка приоритетно", допълни Кастрева.
А докато отговорните и заинтересовани институции и страни се опитват да решат проблема, той се задълбочава.
Повече по темата чуйте в звуковия файл.Постоянно има дежурни, които се занимават с това да не позволят отношенията между София и Скопие да вървят напред . Това заяви пред БНР бившият македонски премиер (1998-2002 г.) Любчо Георгиевски, лидер на ВМРО-Народна партия. " Всеки път, когато отношенията се подобряват, се случва някой да започне да ги влошава . ... Не знам какво в този момент..
По данни на Европейската ракова информационна система за 2022 г. България е на второ място в ЕС по заболеваемост и смъртност от рак на маточната шийка с 503 смъртни случая. Това е втората водеща причина за смърт от рак при жените от 15 до 45 години в България. Експерти настояват и момчетата да получават безплатна ваксина срещу човешки..
" Учителят се е превърнал в плен на документа. Учителят не е момчето за всичко - той не би трябвало да пази в коридора, на двора или в автобусите. Несвойствените дейности претоварват учителя и той не издържа и отива да прави нещо друго или не е ефективен за своите ученици. Тези неща трябва да решим, за да запазим учителите и да задържим младите в..
" Очаквам ясна позиция на албанските партии, за да се опитаме да се ориентираме какво следва оттук нататък ". Това заяви пред БНР кореспондентът на БТА в Скопие Маринела Величкова. Вчера постоянните представители на ЕС единодушно решиха да започнат преговори с Албания за членство в ЕС, но не и с Република Северна Македония. Решението на ЕС..
Децата у нас са сред най-пристрастените към социалните мрежи. 34% от подрастващите съобщават, че играят онлайн игри всеки ден . Това е един от тревожните изводи на последното проучване върху зависимостта на децата от социални мрежи. Проучването "Здравно поведение при деца в училищна възраст" изследва около 280 хил. деца на 11, 13 и 15 години в..
" Хората с увреждания нямат нужда от съжаление, те имат нужда да се държим с тях като равни, което е проблем в България . Не всеки го разбира. Хората като че ли малко странят, а всъщност те са толкова пълноценни хора, колкото и ние. Това, че имат някакъв двигателен проблем не ги прави по-малко хора от нас ". Това каза пред БНР Вера Асенова..
Хората подценяват проблемите, които замърсеният въздух създава . Това заяви пред БНР Росина Тодорова - председател на Сдружение "Жените в бизнеса и професиите - София", преди пресконференцията "На въздух: Да седнем заедно и да поговорим за профилактиката преди лечението". Темата е част от по-големия проект "Пейка за здраве"...
Новите технологии да се вкарват разумно, а не на основата на идеология. За това призова в ефира на БНР Кузман Илиев, икономически експерт и..
Затварянето на въглищните централи не е административно, а е пазарно, те не могат да издържат на пазара, не са конкурентоспособни . Това каза..
Решението е добро за Албания, не е добро за Северна Македония. В България нямаме основание за потриване на ръце . Това мнение изрази пред БНР..