Изкуство и литература в концлагерите, въпреки нечовешките условия

Д-р Лилах Майсен-Борншейн е изследовател на една необичайна страна от живота на концлагеристите - изкуство и литература, създавани въпреки нечовешките условия там. Тя е дала идеята за изложба в музея на Тел Авив. За „Хоризонт“ тя разказа:

„Действителността опровергава мнението, че концлагеристите постепенно са се превръщали в нещо като роботи, без чувства и страсти, че още по-малко са имали сили и време за творчество. Независимо в какви условия е, творецът няма как да не продължи да твори. Най-добра илюстрация за това е музиката, която звучи на изложбата. Написал я е в Бухенвалд Мордехай Мотелщрихтел - композитор, драматург, дори творец на хумористични куплети. В нелегални условия е правил театрални постановки и концерти за лагерниците, в които намиращите се сред тях музиканти, артисти, художници от цяла Европа са участвали активно. Чак през 1944 г. позволяват на твореца да работи и с еврейските деца в лагера, а и да изнася своите концерти и представления и за нацистките войници от охраната. Необикновена е историята на мястото, където е бил построен зловещият лагер. Немците са изсекли една цяла букова гора край Ваймар, за да направят бараките. Не са посмели да докоснат единствено един вековен дъб сред нея. Под неговата сянка вече възрастният Йохан Волфганг фон Гьоте е написал любовни стихове за Марианне Вилмер. Нещо повече, германците вярвали, че докато този дъб съществува, ще съществува и Третият райх. Когато в самия край на войната американска бомба паднала върху дървото и то цяло денонощие горяло, пазачите на концлагеристите решили, че са обречени. Войници, които освободили лагера, са били афроамериканци. Открих, че мнозина от бившите лагерници след това са вярвали в легендата за „черните ангели“. Групата от 19 бивши лагерници, които пристигат в Израел, са запазили своите привички - да съчетават тежкия физически труд и изкуство. В началото техният кибуц се е наричал Бухенвалд, но после сменят името му на Нецер серени. В него винаги е имало оркестър,  художници и други творци. Точно това е привличало и бивши концлагеристи от други лагери, които също са се заселвали в кибуца“.

На изложбата са показани картините и видеоинсталация, направена по творчеството на Дов Орнер - един от бившите концлагеристи, който е бил дете по време на Втората световна война. Неговото творчество е представено с помощта на един млад съвременен художник Гил Иефман, който разказва:

„За Дов Орнер най-яркият спомен от детството е … лаене на куче по радиото. Той така е възприемал предаваните речи на Хитлер, чувани по радиото във Франция, където е роден. След ареста на цялото му семейство и той попада в концлагер. Оживява. Най-напред се връща във Франция. Завършва училище и става художник, а после пристига в Израел. Има една работа, която непрекъснато му спират във Франция и дори в Израел се опитаха да я спрат - това е гротесково изображение на времето, изкарано в концлагера. Хитлер, в неговото въображение, винаги е следван от една висока чернокожа дама в пъстра рокля и странна шапка. В клипа, който направих за изложбата, Дов играеше Хитлер, а аз - дамата. Приличаме на кукли, които се крият ту зад отново поникналите дървета на територията на Бухенвалд, ту из кибуца. Но най-голямата му тайна са две празни консерви от американско сгъстено мляко, каквото са им дали първите войници, пристигнали да ги освободят. Такива консерви вече няма, но той ги откри в ледовете на Лапландия и ги пренесе в Израел. Закопа ги край Мъртво море с послания какво означава Холокоста. За него чернокож и спасител са понятия, които се сливат. Затова покани в тази изложба да вземат участие и африкански бежанци от група Кочената. Предложи им да изплетат по едно лозово листо в знак на спомен и протест срещу нещо, за което не се говори лесно, както за спомените за Холокоста, а именно - сегашните бежанци и темата за сексуалното робство. Художникът е смятал, че за подобен проект ще се отзоват 20-30 доброволки, а пристигнали над 200. Това е бил техният протест срещу премълчавания ужас. Дов иска той да е последният останал жив от преминалите през лагерите на смъртта, а също  - най-възрастният екологичен престъпник. Шегува се, че така или иначе е заровил двете празни консервени кутии с неговите спомени в тях“.

Репортажа чуйте в звуковия файл.