БАН: Изчерпват се компонентите, които подпомагаха растежа на българската икономика

Растежът в България не е догонващ и, ако искаме да стигнем средния доход в ЕС, трябва да чакаме още десетилетия. Това каза за БНР доцент Григор Сарийски от Икономическия институт на БАН в коментар на публикувания тази седмица от Института Доклад за икономическото развитие и политика у нас.

„Ако погледнете напредъка на България от времето на присъединяването към ЕС, когато България имаше около 35% от БВП на човек по паритетна покупателна способност, за тези повече от 10 години сме успели да догоним малко над 10 процентни пункта. Сега приключваме с 49%. Направете сметка колко трябва да догонваме Европа, за да можем да наваксаме останалите 51“. Неприятното е, че нещата, на които българската икономика можеше да разчита – всички компоненти, които подпомагаха растежа на икономиката до момента, на практика вече се изчерпват“.

България все още не е успяла да изгради и производство на завършен продукт, а се произвеждат предимно компоненти и части, а „високата заплата я носи завършеният продукт – там, където участват инженери, техници и квалифициран персонал“. Според него тези производства са обвързани с по-малки заплати, които могат да осигурят „прилично съществуване, но в никакъв случай не и високи доходи“.

През 2018 г. 76% от обявените свободни работни места са били за хора без квалификация, допълни Сарийски, според когото търсенето е предимно за обслужващ персонал.

„Как може да имате добри заплати, при положение че структурата на работната ръка ви е такава… Бизнесът не търси квалифицирана работна ръка – хора с наистина висока квалификация. Именно поради тази причина хората с висше образование постоянно напускат страната. Средно за една година от България излизат някъде около 25-26 000 човека. Връща се малка част, но основно хора, които са малко преди пенсия…“.

Ученият е убеден, че не трябва да се сравняваме с темповете на средния европейски растеж, защото при огромните икономики, той е по-малък. Сравнение трябва да се прави със страните от Централна и Източна Европа, а там България, от 2009 година насам, не е излизала нито един път на първо място:

„Дълги години разчитахме на външноориентиран растеж, но този модел вече се изчерпа. Трябва да разчитаме на вътрешни вестници, на вътрешно потребление“.

Директорът на Института за социални и синдикални изследвания на КНСБ Любен Томев коментира в предаването "Неделя 150" по "Хоризонт" Четвъртия годишен доклад от колективното договаряне на работните заплати през 2018 година и искането на синдикалистите за 900 лв. минимална минимална работна заплата до 2022 година и средна работна заплата от 1000 евро тогава. Той се съгласи със Сарийски, че трябва да се развиват перспективни отрасли и браншове, които носят добавена стойност, но коментира, че „ниската безработица съвсем не означава, че се повишава производителността на труда“, защото работниците се включват в заетост, „която практически не носи висока добавена стойност“. Според него обаче е възможно доходите на работещите да се повишат чрез преразпределение на създадените доходи.

„В доклада изтъкваме, че през последните 7-8 години има положителна тенденция в разпределението, защото от близо 37% компенсация на наемния труд в БВП за този период този дял достигна до 43%. Това означава тенденция на преразпределение на създадения продукт от капитала към наемния труд. Това са близо 7 млрд. лева само от промяната в това съотношение“.

Има какво да се желае, защото, „ако БВП е достигнал 49% средноевропейското равнище, то работните заплати далеч не са на това равнище в стандарт на покупателна способност“.

КНСБ има и препоръки – за повишаване степента на покритие на наемния труд с колективни трудови договори

„Официалната статистика показва, че където има колективно договаряне, работната заплата е с 12% по-висока от там, където няма“.

Реформи в данъчната система също биха помогнали за преодоляване на неравенствата. Според Томев у нас е налице „парадоксален данъчен модел“, в който 75% от данъчните приходи се формират от косвени данъци – ДДС, акцизи и т.н., а несъществен дял заемат с данък доходи, данък печалба и т.н.

Тонев изтъкна, че планът „Юнкер“ е бил представен като инструмент, с който да се постигне по-голяма кохезия в ЕС, но големите стратегически проекти са били реализираните икономики и това е задълбочило неравенството.

Сарийски направи аналогия между исканията на синдикатите и следвоенна Франция:

„Тогава заплатите растат именно под натиска на френските синдикати, делът на разходите за възнаграждения се увеличава в БВП и френското правителство решава проблема по един много простичък начин – вкарва работници от бившите си колонии. Именно поради тази причина, като се разходите днес по улиците на Париж и на който и да е голям френски град, ще видите хора, които не са с бял цвят на кожата. Нещо подобно се получи и в България – спомнете си миналата година големя натиск, който упражни бизнесът върху Народното събрание и това беше претворено в закон, така че да бъде улеснено внасянето на работна ръка от чужбина“.

Единственото, което може да направи държавата, е да осигури представителство на обикновените гласоподаватели. В рамките на законодателните инициативи трябва да бъдат прокарвани такива инициативи, които да поддържат благото на хората, категоричен е ученият, според когото е необходим и „малко повече кураж от страна на политиците“:

„Българската икономика тепърва ще трябва да се справя с чисто оперативни проблеми, така че по никакъв начин не може да мисли за някакво преструктуриране!“.

Относно задълбочаващата се разлика в заплатите между отделните региони у нас, констатирана от КНСБ,  ученият от БАН коментира, че това може да бъде преодоляно, ако се „осигури малко повече самостоятелност на регионите“:

„България е страната с най-зависими общински финанси от целия ЕС. Държавата иззе от общините голяма част от техните приходи – споделените данъци, пътния данък, данъкът върху наследството беше намален, който влиза в бюджетите на общините, и така нататък. Общините не могат да разчитат на нищо друго освен на милостта на Министерство на финансите, което осигурява единствено централизация и запазване на статуквото, но не и провеждането на някакви местни инициативи“.

Демографският проблем е огромен и се проявява именно в ликвидирането на някои от населените места, посочи Сарийски:

„Кой ще отиде да инвестира в едно населено място, в което имате застаряващо население?“, попита той.

Сарийски даде пример с Китай, където през 70-те и 80-те години на миналия век е било взето решение инвестициите да бъдат привличани в малко населените и необлагодетелствани региони. Томев подчерта, че е необходимо стимулиране на инвестициите. Сарийски обаче бе категоричен, че това би било трудно:

„Има два огромни проблема в България, които, докато не бъдат решени, не можем да говорим за никакви инвестиции. Първо, България се намира на 118-о място в класацията на Световния икономически форум по защита на правото на собственост. Кой идиот би инвестирал в такава държава?! Между другото, тази позиция я поддържаме от повече от 10 години! На второ място – качество на пътищата. България, според класацията на ЕК, се намира на едно от последните 4 места по качество на пътищата. След 10 години инвестиции в магистрали и шосета, България има все същата лоша инфраструктура, каквото имаше и някога“.

Повече подробности можете да чуете от звуковия файл.