Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Дискриминация "убива" ХИВ позитивни пациенти

Снимка: БГНЕС

„Това е една показателна история за проблемите в българското здравеопазване и за това как пациенти със специфични заболявания са обект на дискриминация от страна на здравната ни система“. Така Александър Миланов, програмен мениджър в Националната пациентска организация, коментира в предаването „Хоризонт до обед“ случая със смъртта на британския гражданин Крейг Харпър, който от години живее в България. Кончината му стана повод Изпълнителна агенция „Медицински одит“ да провери дали като ХИВ позитивен пациент той е връщан от болниците в Плевен и във Велико Търново и защо близките му все още не са получили изследванията, с които е изписан от Националната хематологична болница.

Миланов разказа и историята на Крейг – от близо 15 години той живее в еленското село Стояново, където местните жители са около десетина, облагородява населеното място и е любимец на хората.

„Допреди година Крейг не е имал досег със здравната система. В началото на тази година попада в болница със съмнения за анемия. Във Великотърновската болница му правят тест и се оказва, че е ХИВ позитивен, от там той буквално е изхвърлен. В Плевен отказват да го приемат, защото е ХИВ позитивен. В „Пирогов“ спасяват живота му. С наше съдействие го приемат в Инфекциозна болница и стартира терапия. Там не се повлиява добре. По-късно с неясен резултат го изписаха от Националната хематология. Той си отиде от този свят без ясна диагноза. Ако не беше британски гражданин, а българин, щеше да е част от статистиката на всички българи, загинали от стигма“.

Александър Миланов е скептичен от резултатите от медицинския одит.

„В 21-ви век допускаме човек да загине не заради СПИН, а от дискриминация и от пренебрегване. Имаме случаи, в които пациенти ни търсят за съдействие, но не застават с името си, затова не можем и да разкажем техните истории. Най-често пациенти с ХИВ се оплакват, че нямат възможност да бъдат прегледани и консултирани заради ХИВ статуса. ХИВ е един повод за манипулация на българските пациенти“, каза още Миланов и допълни:

„Българските здравни власти трябва да разберат, че в 21-ви век ХИВ е хронична инфекция, която се контролира напълно. Пациент с неоткриваем вирусен товар не може да предаде вируса. Трябва да се борим не с обществото да приеме ХИВ позитивните, а с това правото на един пациент да бъде лекуван да се случва практически“.

В „Хоризонт до обед“ темата коментира и адвокат по медицинско право Мария Шаркова:

„Като адвокат имам няколко случаи на пациенти, дискриминирани заради заболяването им. Стигмата не само е опасна за живота на пациентите, но допълнително допринася за развитието на тази световна епидемия. Колкото повече се отказва елементарна здравна помощ на ХИВ позитивните, толкова повече се поощрява криенето на това обстоятелство. Такива случаи се доказват трудно, защото много често не искат да се знае самоличността им. Освен това много често отказите от медицинска помощ не се документират, те са неформални. По тези дела тежестта на доказване е на пациента, но доказателствата са при другата страна. Продължаваме да се сблъскваме с този тип дискриминация“.

Шаркова е скептична доколко медицинските откази са били документирани:

„За мен е тревожен фактът, че именно медицинските специалисти проявяват такава дискриминация“.

Интервюто с Александър Миланов и с Мария Шаркова можете да чуете от звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Локалите - феномен или дефицити в общуването между родители и деца?

"Дали е поколенческо? По-скоро е възрастово – в момента ги наричаме локали, но назад в годините винаги е имало подобни групи деца, тийнейджъри. Едно дете живее в общност , не живее изолирано само с майка си и баща си. То попива от цялата среда и не можем да се похвалим със спокойна, мотивираща и креативна среда ." Това мнение изразява пред..

публикувано на 17.07.25 в 11:23

Без бележка в лева и евро: Как апаратите на такситата се оказаха в нормативен вакуум

Няма таксиметров автомобил, който да може да издаде касов бон в двете валути – в лева и евро. За това предупреди в интервю за БНР Красимир Цветков, председател на Националния таксиметров синдикат.  Той обясни, че апаратите им са с отдавна изтекли сертификати и няма подзаконова нормативна уредба , която да разписва тяхната..

публикувано на 17.07.25 в 08:39
Петър Стоянов

Смърт на мъж след трансплантация: Има ли адекватни мерки срещу вътреболничните инфекции?

Вътреболнична инфекция с бактерията клебсиела пневмония отнема живота на 39-годишен мъж. Това се случва след бъбречна трансплантация в университетската болница "Александровска".  За случая стана ясно от жалба на майката на Петър Стоянов – Симона Стоянова – до здравния министър.  В нея се твърди, че ИА "Медицински надзор" умишлено..

публикувано на 15.07.25 в 09:30

Gen Z задлъжняват по-безотговорно от милениумите и поколенията преди тях

Gen Z взема кредити по-безотговорно от милениумите и поколенията преди тях. Това каза пред БНР Лилия Димитрова, председател на Асоциацията за управление на вземания. Тя подчерта необходимостта от по-голяма финансова грамотност. Димитрова обърна внимание върху въпроса един кредитополучател колко успоредни кредита има , не само на каква..

публикувано на 15.07.25 в 08:41
Методи Методиев

Методи Методиев: Повишаването на кредитния ни рейтинг е оценка, че се движим в правилната посока

Три рейтингови агенции повишиха кредитния рейтинг на България в седмицата, в която получихме зелена светлина за въвеждане на единната европейска валута от 1 януари догодина.   Scope Ratings даде на страната ни рейтинг от А- (А минус) в местна и чуждестранна валута, с което за първи път влязохме в най-високата скала от инвестиционния клас...

публикувано на 14.07.25 в 07:30

Хората в Кресна твърдят, че новите пътни мерки задълбочават проблемите, започнаха подписка

Над пет километра е отсечката от Е-79, която минава през Кресна, а след влизането на България в Шенген и особено в сезона на лятото потокът от леки автомобили и камиони се е увеличил два пъти. Изграждането на последния участък от АМ "Струма", както и обходен път западно от Кресна ще отнеме поне пет години.  Мерки за облекчаване на..

публикувано на 13.07.25 в 16:52
Любомир Каримански

Любомир Каримански: Не смятам, че има нещо, което може да осуети влизането ни в еврозоната

Не смятам, че има нещо, което може да осуети влизането ни в еврозоната. Това обясни пред БНР Любомир Каримански, член на УС на БНБ. "Вече е взето финалното решение.  Предстои тежка работа , която трябва да бъде свършена до първи януари 2026 година, пък и след това. Но не би трябва да си поставяме като сериозен приоритет и цел за..

публикувано на 13.07.25 в 11:20