Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Айше Рубева: Аз съм щастлив учител и щастлив човек

Дори прашинката си тежи на мястото, казва поетесата от Ябланово

2
Айше Рубева
Снимка: Личен архив

Айше Рубева e начален учител от село Ябланово. Пише поезия и къси разкази. Новата й стихосбирка „Фрактали на генезиса“ съдържа 40 стихотворения, защото по думите й 40 е свещено число в алевизма.

„Дервишите са част от алевизма, но алевизмът е много широко понятие. Аз спадам към т.нар. казълбаши, в Ябланово ние сме казълбаши. Алевизмът е философия, която не може да се разбере само с прочита на една книга“, поясни Айше Рубева в предаването "Графити по въздуха". При избора на заглавие надделяла идеята, че всички ние сме един вид фрактал – неправилна геометрична фигура.  

"В моята мисъл фракталът, със своята причудлива форма, се явява като символ на разклонението. Ние всички произлизаме от един и същи генезис. От Него идваме, идваме от Създателя, но тук, на земята, ние се разклоняваме на различни религии, на различни етноси, и пак се връщаме при него. Оттам и това заглавие надделя."

Кръстопътят е важен символ в творчеството на Айше Рубева, която пита: „Без да имаш и други пътища, как ще намериш правилния път, накъде да тръгнеш? Имаш ли само един път пред себе си, на теб той ти е ясен. Но нали има и други пътища, други хоризонти, към които да погледнеш“?

Айше признава, че самата тя е постоянно на кръстопът. „Усетих, че трябва да извървя пътя назад, да дам на себе си едно обяснение и, пишейки тези стихове, всъщност аз написах моята автобиография. Това съм аз, но моят път не е ясен. Аз трябваше да го намеря. Всички стихотворения са в търсене на този път. Аз намерих този път, но сега извървяването на този път е свързано също с кръстопътища.“

Дори прашинката си тежи на мястото

„Има един такъв постулат, че дори прашинката си тежи на мястото. Аз съм със съзнанието, че тук е моето място и си тежа на мястото и има какво да дам на децата на Ябланово“, описва живота си и избора си да остане далеч от големия град Айше Рубева. 

„Нашият край е хубав край. Определям се като щастлив човек, защото досегът с природата с нищо друго не може да се замени. Разбира се, че има неща, които няма как да пренеса от града в селото – хубави, стойностни неща. Например театърът – това е най-големият ми компромис. Театърът си остава голямата ми любов, неосъществена. Но природата ме зарежда. Земният живот, който се води на село, ме зарежда. В града бетонът, шумът – потиска ме всичко това там. Не мога да пиша в града“, сподели още Айше Рубева, за която „рамките си ги поставяме ние“ и дори в най-прекрасния и многолюден град на света мисълта, че живееш в рамка, може да не те напуска. Нейните вечери в Ябланово преминават в четене.

Тя е учила история в Шуменския университет. Учител е от 1992 година, когато 18-годишна започва да следва задочно. Не е броила учениците си, но казва, че се радва не само на т.нар. успешни ученици:

„Радвам се, когато видя и дете, което не е проявявало интерес към учението, но се е превърнало в един разумен, мислещ и работлив човек, който има вече и свои деца.“

Яблановци пазят традициите и вярванията си

„Тези обичаи, които описвам в стихотворна форма, са присъщи на яблановци и на Ябланово и най-закономерно беше стихосбирката да приключи именно с изповед към Ябланово“, допълни Айше Рубева. 

„От моето детство, когато атеистичният комунизъм потискаше вярата в Бог, ние вкъщи, благодарение на майка ми, ги спазвахме нашите обичаи. А и всички в Ябланово ги спазваха, но тайно, скрито. И то продължаваше като едно скрито знание, което се запази. И това знание за щастие е живо в Ябланово. Плюс нашите народни носии, които успяхме да опазим.“

„Алевизмът учи, че към врага например трябва да се отнесем с разбиране, а това е може би едно от най-трудните неща за постигане, но на това ни учат, поне майка ни на това ни е учила нас“, разказа още Рубева.

Тя има свое определение за щастието като „единение със Създателя и единение със самия себе си“.

Цялото интервю слушайте в звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ
Снимката е илюстративна

Емануил Паташев, генерален секретар на "Каритас - България": Ние сме призвани за правим добро!

" Самотата убива човека , а тези хора ни помагат много, мерят кръвно, пулс, помагат ми, чистят ни, нямам думи. Плачат и се радват с нас.. ., разказа  баба Весела от град Белене. Тя е над 80 годишна .  "Чувствам се добре, че тук в дома си, в селото, получавам тази грижа , защото тук лекар и аптека няма, сподели Кольо от село Шишманци , а той все..

публикувано на 04.12.24 в 11:09
Аспарух Лешников

Нова книга за Аспарух Лешников излиза в началото на 2025-а

Новата книга "Целувам ви, Аспарух Лешников" ще излезе от печат в началото на новата година. Автор е д-р Веселина Узунова. Тя е ползвала семейния архив, предоставен от внучката на известния певец - Джесика Лешников, която живее в Лондон и е оперна певица.   Когато четете книжката, ще имате възможност и да слушате известните шлагери на Аспарух..

публикувано на 02.12.24 в 10:07
Константин Анастасов - художник

Константин Анастасов: Изкуството е най-добрата дипломация

Гост в рубриката „Горещо сърце“ е пазарджишкият художник Константин Анастасов.   Неговото много спектърно творчество провокира различна публика, включително и детската, която го дарява с много емоции и непринуденост.   Константин Анастасов е носител на таз годишната национална награда на СБХ в раздел карикатура.  Той е автор на много творчески и..

публикувано на 01.12.24 в 08:09
Кирил Маричков

Средновековно невъзможен? Хамлет в омагьосания замък (втора част)

"Изотопия" се размечта не просто за Ден на будителите, а за цял месец (защо не и повече), в който да се срещаме с хората, превърнали се в будната ни национална съвест . Средновековно невъзможен? Хамлет в омагьосания замък (първа част) Сред тях е Кирил Маричков , а и всички познати и непознати нему, с които..

публикувано на 22.11.24 в 19:55
Кирил Маричков

Средновековно невъзможен? Хамлет в омагьосания замък (първа част)

Вярващите са убедени, че 40 дни след смъртта душата на покойника е сред нас, едва след това отлита към отвъдното. На този специален ден за помен християните подават храна и дарове, раздават и дрехите на мъртвия. Всичко дадено ще му се намери на оня свят. "Изотопия" поднася на Кирил Маричков спомените и емоциите на..

публикувано на 20.11.24 в 16:38
Наталия Георгиева

Наталия Георгиева се е посветила на читалището в село Гурково

В рубриката „Горещо сърце“ отиваме в балчишкото село Гурково, където ни отвежда кореспондентът ни в Добрич Мая Райнова. Там тя се срещна с председателя на читалище „Свобода“ Наталия Георгиева, която родом е от Велико Търново, но след години в чужбина решава не просто да се завърне в България, а да се премести близо до морето.  "Човекът, който..

публикувано на 17.11.24 в 06:24

Омайващата Юркие Фейзи предава на хората позитивния си дух

Юркие Фейзи вдъхновява всеки, който я познава. Вярва, че винаги има път и надежда. Все още никой не е открил лек за лупуса, с който е принудена да живее, но вярва, че хората сами могат да се справят с всичко, стига да имат воля и любов към себе си. Това е най-важното нещо, на което се е научила от лупуса. "Да обичам повече себе си и когато..

публикувано на 10.11.24 в 08:14