Милена Милева - Фено: Книгата никога няма да загуби стойността си

Детската книга за десетилетия преживява редица метаморфози и днес продължава да се развива заедно с децата на новото време, разказва тя в навечерието на Пролетния панаир на книгата в НДК.

Днешните книжки за деца са илюстрирани живо и наситено

„В момента книжките, които излизат, са много по-цветни, с много по-живи и наситени илюстрации. Например една от поредиците, над която работим – „Уини и Уилбър“, за една много симпатична вещица и нейния черен котарак, в самите книжки, в началото авторът е задал задачка: намерете например 10 раирани чорапчета или 15 патенца. Така че (те са за деца между 4 и 6 години, които тепърва започват да четат и се запознават с книжките като читатели), много повече ги ангажира. И този интерактивен момент го има не само за малките деца, това, че вече могат да усетят текстури, има книжки със звуци…“  

Друго от заглавията, които Милена Фено превежда - „Уорън 13-ти“, за момче, което е управител на хотел, където започват да се случват мистерии и приключения, също е от книгите, изпълнени със загадки – ребуси, гатанки, кодове. „Така че всъщност детето не е пасивен читател, а активно участва, за което аз нямам много спомен от детските книжки, които четяхме навремето“, прави паралел тя. 

Динамиката на днешното книгоиздаване е несравнима, отбелязва още Милена Фено. „Пипи Дългото чорапче“, „Карлсон“ – те са били книги на по 40-50 години, когато аз съм започнала да ги чета. Да не говорим за „Пинокио“ – тя е била на 100 години. „Барон Мюнхаузен“ е писан 200 години по-рано, а вчера аз завърших превода на една книга, която тепърва, в края на юни, ще бъде издадена в Англия в оригинал. А преводът е вече готов. Това ускоряване на темпото е нечувано. По мое време нямаше такова движение във времето и това е много интересно, поставя работата на преводача на съвсем друго ниво.“

Всяка книга е съкровище

Вълшебството на детската книга не се губи с възрастта, а всяка книга е съкровище, вярва Милена Фено. Четейки на децата си, родителите имат „извинение“ да се върнат в безгрижния свят на детството, където могат да скачат от покриви и да вдигат коне над главите си, без да мислят за ежедневните задачи, допълва преводачката.

„Аз много се радвам, че старите класики си остават, но новите книжки също са много интересни. Много динамично върви действието в тях, много често са по-пестеливи откъм текст, най-вече описания. Ясно е, че децата сега имат много по-малък диапазон на вниманието, не могат толкова дълго време да се съсредоточават и затова тук е тънката част на това да се пишат книги в сегашното време – да подбереш най-точните думи.“  

Книгите са начин да учим децата на малко по-богат речник и да не ги подценяваме, подчертава Милена Фено.  

„Ако в една книжка става въпрос за тъжни емоции, за тягостно чувство, за тъга – нека да ги кажем тези неща. Защото то е и хубаво за децата още от малки да научават, че всяко преживяване и всяка емоция, която изпитват, си има име. Това е и най-хубавото на книгите – детето седи, изпитва емоцията, гледа илюстрацията, свързва се чрез всичките си сетива…“

Как съжителстват книгите и модерните технологии 

„Аз не съм много привърженик на това да окачествяваме нашата ера като лоша, „екраните не са хубаво нещо, лошо е за децата и т.н.“ Разбира се, има го и този момент. В крайна сметка природата винаги се стреми към най-ефективния пренос на информация – в момента това е най-ефективният пренос на информация, няма какво да се заблуждаваме. Когато вземеш книга, времето спира. Всичко около теб изчезва, ти се прибираш във вътрешния си свят. Което е ценност, която според мен никога няма да загуби своята стойност.“