С „Диалози на кармелитките“ завърши киносезонът на Метрополитън

Отдавна оперен спектакъл не ме е разтърсвал толкова силно, както се случи на директното излъчване от Метрополитън на операта „Диалози на кармелитките“ от Франсис Пуленк.Не бях виждала и чувала тази творба и това, на което присъствах, ме остави без дъх буквално! „Диалози на кармелитките“ е гениална опера във всяко отношение – и като текст, и като музика. Сценичната постановка, певците - всичко беше на изключително професионално ниво, много въздействащо, просто те приковава на място. Радвам се, че мога да гледам такива спектакли понякога, те те карат да вярваш в бъдещето на операта, на оперното изкуство въобще!

Операта „Диалози на кармелитките“ е създадена от големия френски композитор Франсис Пуленк по  текстове за драма и киносценарии на Жорж Бернанос по истинска история, случила се по времето на Великата френска революция. Якобинците  превземат сградата на манастира  и осъждат 16-те невинни кармелитки на смърт, като ги обвиняват в контрареволюционна дейност, и ги екзекутират на гилотината. Пуленк сам подготвя либретото на операта и върху този високо морален, философски текст изгражда своята творба, която се състои от диалози на отделните героини, няма ансамбли. Всяка монахиня има ясна музикална характеристика, свой начин на изразяване - от  младата селянка Констанс, запазила своята наивност и доброта, до умиращата игуменка на манастира - сурова и непреклонна, и особено главната героиня Бланш дьо ла Форс, доброволно напуснала светския живот със своите колебания и разочарования. Във всяка от тези жени Пуленк е вложил живот и различно звучене. Има и два мъжки образа -на бащата и брата на Бланш, но те, въпреки своите индивидуални музикални характеристики, са епизодични герои. Особено силно впечатление правят хоровите сцени -  невероятно въздействащите хорали в третото действие, изградени по напевите Аве Регина и Вени Креатор. Операта „Диалози на кармелитките“ е творба със съвременно звучене, речитативният характер на партиите на солистите се обогатява от невероятно колоритния оркестър, който създава атмосферата на тази велика творба. Остава да добавя, че премиерата на операта се е състояла на 26 януари 1957 година в Миланската Скала и е имала огромен успех. Само след 6 месеца е играна в Париж. И в двете постановки  участва прочутата Денис Дювал в ролята на Бланш, след това операта се поставя в цял свят и се смята за един от шедьоврите на операта на 20 век. У нас, обаче, никак не е позната, никога не е поставяна.

И няколко думи за изпълнителите в Метрополитън  на тази потресаваща драма: Огромно впечатление ми направи Изабел Ленард в ролята на Бланш - прекрасна певица с глас, за който няма трудности, много музикална, със съвършена дикция и естествена, вълнуваща актриса. Много ме развълнува Карита Матила в ролята на игуменката Мадам дьо Кроаси. Тя е певица, която съм чувала десетки пъти, но тук бе неузнаваема, сякаш си бе подменила гласа, за да бъде умиращата игуменка, преживяваща  ужаса от смъртта. Прекрасно и чисто звучеше Ерин Морли като наивната селянка Констанс. Запомнящи се бяха Ейдриън Пиечонка като Мадам Лидоан и Каран Каргил - Майка Мария. И в мъжките парии бяха подбрани великолепни певци и актьори - Дейвид Портило като братът на Бланш и Дуейн Крофт - баща й. Работата на режисьора Джон Декстър заслужава адмирации - сцената бе  един голям кръст, на който се развива действието, и само малки детайли променяха обстановката. Решението му на финалната сцена бе потресаващо - една по една калугерките кармелитки отиваха към ешафода, сами, с достойнство понесли тежкия си жребий, уверени в своята саможертва в името на вярата. Изумителен финал! И накрая - за да се получи този невероятен спектакъл огромна заслуга има и диригента Яник Незе Сеген - новият музикален директор на Метрополитън.

Щастлива съм, че присъствах на този спектакъл и ще го помня цял живот!