Изложба представя снимки на Храмовия хълм в Йерусалим от последните 180 години

През 1839 г. е направена първата снимка на едно от считаните за най-свети места в света - Храмовия хълм в Йерусалим. Дотогава има картини с най-разнообразна техника, изобразяващи това място, но те не са рисувани на пленер, а по памет. Така че първите автентични свидетелства за това как изглежда Светая светих в трите религии, е само на 180 години. Най-новите фотографии са репортажни и са запечатали както сблъсъците по време на демонстрации или други вълнения, така и как младеж се опитва да преодолее стените с помощта на паркур, играещи си деца и неочаквана обща снимка между жени от различни вероизповедания -  християнки монахини, мюсюлмански жени с фереджета и еврейки с традиционни шапки. Това напомня Божията промисъл, изказана от пророк Исая в Библията: "Храмът ми ще е молитвен дом за всички, които ме почитат, крайъгълен камък за сътрудничество и разбирателство“. За замисъла на изложбата и за интересните моменти, които снимките са успели да уловят, разказва преподавателят по фотография и куратор на изложба от снимки на Храмовия хълм през тези 180 години д-р Шимон Лев:

„Има 2 направления на документирането на върха на планината Цион (на иврит го наричаха "Храмовият хълм" или "Хълмът Мория", свързано с библейския патриарх Исаак, а на арабски - "Ал-Харам Ал-Шариф"). Единият е монументално-архитектурният. Такива са били първите снимки, но и до ден днешен джамията с позлатения купол или Стената на плача, между чиито камъни са поникнали тревички, са прекрасен фон за селфита в Йерусалим - градът чието име е синоним на вечност. Има и друг аспект - на „улавянето на мига“ на едно място, което може да се нарече „бурето с барут“ на Близкия изток. Не случайно в самото начало на изложбата съм поместил клип на политически скеч, в който евреин и палестинец се кълнат в любов към това място и отричат правото на пребиваване на другия там, но двамата общо са готови да го взривят. Действително, за християни и евреи това е мястото, където се е издигал Храмът на евреите. Христос, при своето влизане в Ерусалим, е разгонил търговците от преддверието му. За мюсюлманите това е третото по важност свещено място след Мека и Медина, защото, според тях, от камъка на скалата Мохамед е полетял на своя кон. Лично аз предпочитам да не наричам мястото "буре с барут", а "клокочещ вулкан". Около него са се случвали демонстрации и сблъсъци с много насилие, както и атентати, които имат отзвук по целия свят. Това е повод на серия от вълнения не само в Йерусалим, но и на други места по света. Тези, които владеят Храмовия хълм, често ограничават достъпа на хора от други вероизповедания. По време на Османското владичество, не е било позволено немюсюлмани да се изкачват на върха. На посещение в Йерусалим е бил белгийският крал. След като се поклонил пред Божи гроб, той пожелал да види и мястото, където е бил Вторият храм на евреите. Наложило се да се предреши като мюсюлманин. Това стигнало до ушите и на султана и той заповядал да обезглавят пазачите, които са го допуснали. По време на английския мандат (след края на Първата световна война) позволяват на евреите да се молят на Стената на плача. Но под благословията на ерусалимския мюфтия Амин ал Хюсени, араби спретват кървав погром. Мюфтията се скрива в джамията Ал Акса от английските войници, дошли да го арестуват. Те се страхуват от всемерни протести, ако го последват в храма, Залостват вратите и чакат да излезе. Това е запечатала снимката. Не знаят ,че има тунел, по който размирникът бяга през Багдад, към Мусолини и Хитлер. Обещава да помага на немците в борбата им с англичаните и евреите. И го прави. Има и снимки от Освободителната война, при възстановяването на еврейската държава през 1948 г, когато Старият град на Йерусалим остава под йорданско владичество и на евреите не е позволено да се молят на Стената на плача.

Знаменити са снимките от 6 дневната война през 1967 г. и най-вече на освобождаването за молитва на Стената на плача. Запечатана е първата сватба там и други празници.

Изключително ми беше трудно да направя тази изложба. Фотографии имах колкото щеш. Когато обявих темата, ми изпратиха уникални кадри от фотографски архиви от цял свят. Изложил съм много снимки правени от араби и чуждестранни журналисти. Опитал съм се да разкажа за фотографирането на това място балансирано. Трудностите бяха чисто политически, а не фотографски“.