Виенската държавна опера празнува 150-годишнина

На 25 май 2019 г. Виенската Щатсопер отпразнува знаменателен юбилей. На тази дата преди точно 150 години със спектакъл на операта "Дон Жуан" от Моцарт е официалното откриване на театъра, наричан тогава Hofoper (Дворцова опера). Идеята за нова оперна сграда на Ринга, в сърцето на Виена, както и нейното финансиране са заслуга на австрийския император Франц Йосиф I. Историци, изследователи на монархията твърдят, че той лично е заплатил сумата от 6 милиона гулдена за построяването на театъра. Сградата е проектирана в стил неоренесанс от архитектите Август фон Зикардсбург и Едуард ван дер Нюл. В началото, необяснимо защо, виенчани не харесват архитектурния стил и сградата е обект на абсурдни, дори обидни квалификации. Няколко години по-късно тя, разбира се, е оценена по достойнство и се превръща във водеща културна институция и един от символите на Австрия.

Първият директор на Виенската дворцова опера е Франц фон Дингелщедт, последван от десетки авторитетни фигури, оставили незабравима следа в развитието на театъра. Едно от легендарните имена e това на Густав Малер, който оглавява театъра 10 години - от 1897 до 1907 г. Този период на впечатляващи художествени постижения е известен като "ерата Густав Малер" - тогава тук за първи път се представят заглавия като  “Хофманови разкази“, “Евгени  Онегин“, “Дама Пика“, “Мадам Бътерфлай“, “Бохеми“ и др. Сред легендарните имена на директори е и това на великия композитор Рихард Щраус – от 1919 до 1923 г., както и на Клеменс Краус - от 1929 до 1934 г.

Един от мрачните моменти в историята на Щатсопер е свързан с периода на националсоциализма, с присъединяването на Австрия към нацистка Германия през 1938 г. и прогонването от трупата на театъра на стотици артисти от еврейски произход. Трагична е датата 12 март 1945 г. – след бомбардировки над Виена и последвал пожар, Щатсопер е почти разрушена, но само 10 години по-късно, през 1955 г., е изцяло възстановена и новооткрита като сграда, а виенчани я наричат символично “Феникс, възкръснал от пепелта“.

От 1956 г. започва легендарната ера на Херберт фон Караян като директор на театъра, продължила до 1964 г.  По негова инициатива Миланската Скала гастролира на сцената на Щатсопер с три спектакъла на “Лучия ди Ламермур“ под негово диригентство и с участието на божествената Мария Калас в партнъорство с Джузепе ди Стефано. На 14 октомври 1957 г. е  дебютът на Николай Гяуров на сцената на Виенската Щатсопер в ролята на Рамфис от “Аида“ на Верди.

Сред най-успешните и дълго управлявали директори на операта - в продължение на 19 сезона от 1991 до 2009 г. - е Йоан Холендер. От 2010 г. досега театърът се ръководи от Доминик Мейер, а след края на неговия мандат,  през есента на 2020 г. поста директор на Щатсопер ще бъде поет от Богдан Рошчич.

Днес Виенската Щатсопер е една от най-престижните сцени в света, на която 300 вечери в годината се изявяват всички най-известни оперни певци - в постановки на големи режисьори, под палката на световнопризнати диригенти и в съпровод на блестящата Виенска филхармония, която е и оркестър на театъра. За 150 години история тук са играни 45 000 представления, а многообразният репертоарен спектър обхваща около 54 различни оперни и балетни заглавия на сезон. Седящите места в залата са 1709, а правостоящите 567. Равносметката на театъра за активния сезон възлиза на 600 000 посетители като публика. Сцената и пространството зад нея са със размери 5,144 м², което е двойно колкото големината на салона за зрители. Повече от 200 000 са костюмите, които са на разположение на артистите за различните постановки.

Тържествената 150-годишнина донесе изненадващ и оригинален подарък на състава на операта - прочутата виенска сладкарница Gerstner приготви изумителна торта, изобразяваща самата Щатсопер, състояща се от 1450 отделни части и покрита с 60 кг  марципан, като за приготвянето на тортата са били необходими 350 часа. Директорът на Виенската Щатсопер Доминик Мейер от своя страна предложи изненади за меломаните и многообразие от празнични събития, отразяващи юбилея на операта. На 9 май във фоайетата на театъра бе открита документална изложба, която ще бъде на разположение за посещение до октомври 2019 г. Изложените в нея архивни снимки проследяват в хронологичен ред спектакли и изяви на изпълнителите на прочутата виенска сцена.

В рамките на честванията австрийските киносалони представиха премиерата на документалния филм “Backstage - Wiener Staatsoper“. Лентата на режисьора Стефанус Доманиг повдига завесата и показва ежедневието на оперната трупа зад кулисите - творческата атмосфера и впечатляващия перфекционизъм на всяко едно артистично, административно и техническо звено в колектива на Щатсопер. Историята на Виенската опера представят от различен поглед и 4 самостоятелни книжни издания, посветени на  годишнината. От месец май в музикалните магазини се разпространяват специални юбилейни лимитирани издания – комплект от компактдискове, включващ 11 заглавия и DVD с 8 опери – всички те са подбрани записи на живо на цели спектакли на Виенската Щатсопер. В колекцията от компактдискове присъстват имената на Анна Томова-Синтова в “Сватбата на Фигаро", запис от 1977 г. под диригентството на Херберт фон Караян, и на Красимира Стоянова в спектакъл на “Бал с маски“ от 2016 г. В селекцията от DVD срещаме името на Райна Кабаиванска в легендарната постановка на “Трубадур“  от 1978 г. отново с диригент Херберт фон Караян, и на Веселина  Кацарова в операта “Алчина“ от Хендел, запис от 2010 г.

Своеобразен ауфтакт към празничната юбилейна програма беше серията спектакли на “Андре Шение“ през май, с участието на Анна Нетребко. От 18 до 26 май подбрани заглавия от афиша на Щатсопер бяха излъчвани пряко на огромни екрани в градове из цяла Австрия, както и в повече от 20 световни столици, между които Рим, Копенхаген, Осло, Братислава, Букурещ,  Белград, Москва, Рига, Мексико сити, Шанхай и др. На 25 май от 10 часа се състоя празнично матине в театъра, а вечерта бе дългоочакваната  премиера на “Жената без сянка“ от Рихард Щраус под диригентството на Кристиан Тилеман.

Кулминация на юбилея беше концертът на открито на 26 май пред сградата на операта, на който присъстваха повече от 10 000 души и който бе директно излъчван от австрийски и немски телевизионни канали. Виенската филхармония се изяви под палката на диригента Марко Армилиато, а сред солистите блестяха Феручо Фурлането, Ервин Шрот, Олга Безсмертная, Нина Стеме, Роберто Аланя и българската оперна звезда Соня Йончева, която закри вечерта с изпълнение на арията на Чо-Чо-сан  от “Мадам Бътерфлай“ на Пучини. Виенската публика аплодира българската прима и очаква нейното завръщане през март 2020 година, когато Йончева ще  гастролира в Щатсопер с три спектакъла в ролята на Тоска от едноименната опера на Пучини.