Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Opera Open на сцената на Античния театър в Пловдив

Снимка: Държавна Опера Пловдив


С гала спектакъл "Огънят и празникът" започна международният фестивал „Opera Open“ на Античния театър в Пловдив. Следващото голямо събитие е дългоочакваното гостуване на големия италиански режисьор Стефано Пода с премиерата на операта „Орфей и Евридика“ на Глук тази вечер на сцената на Античния театър.

Преди да започне подготовката на спектакъла, за който е ангажиран, Стефано Пода откри голяма конференция на Куадриналето в Прага. „В наши дни Кудриналето в Прага е най-големия конгрес от последните 50 години, що се отнася до сценографията. Много съм щастлив, защото там се канят най-представителни творци. Не бих нарекъл моите работи представителни, защото те излизат извън всички норми и стандарти“ – казва Стефано Пода.

Преди да дойде сега в Пловдив, той постави операта „Ариадна и Синята брада“ на Пол Дюка в театъра в Тулуза. „Този спектакъл беляза пътя ми и се получи много силен. Работихме много – две години отне, що се отнася до изследвания, както и сценографските търсения, и за костюмите. Получи се много дълбока и сериозна работа с всички изпълнители, които почти две години се занимаваха с това. Беше среща на силни личности. Това е тип работа, която ме мотивира, защото се превръща в изследователска работа. Съвсем противоположно на това дълбинно издирване е проектът за нов „Фауст“ отново за Пекин и техния огромен театър. Това ще ми позволи да направя един много важен спектакъл от гледна точка на построяването, на прилагането на технологиите. Трябва да е готов за август догодина. Вече започнахме да работим“.

Когато започва нов проект, Пода първо дълго слуша музиката, представя си картини, сънува ги и след това започва да работи. „Нямам претенции, не твърдя, че оперният театър трябва да се прави по начина, по който го правя аз. Всеки артист е носител на някакво виждане, на някакъв свят, на някакъв начин за възприемане на света. Изкуството е вселена,  в която всички светове са по-големи от възможните и по-разнообразни от възможните. За разлика от реалния свят. За мен операта е това – паралелен свят, който не принадлежи на реалността. Операта представя света на душата. Пеенето не е говорене, не е като киното, като театъра. С музиката се достига ниво, което е различно от реалното. Това, което ме интересува, е зрителят, който изживява операта да се озове в различно измерение – по-висше, паралелно или по-низше. Според мен музиката въздейства като съня – развръзва и разкъсва веригите на тялото, и ни позволява по-дълбоко познаване, и на нас самите, и на действителността“.


Преди две години Стефано Пода направи на Античния театър „Силата на съдбата“ – копродукция с театъра в Парма. Тази година спектакълът ще се представи още веднъж в рамките на фестивала. Получава и ново предложение за нова постановка. „Разбира се, когато става дума за европейска столица на културата, трябва да се търси представително заглавие и правилната стъпка е точно Орфей, а операта на Глук е най-представителна... Защо митът за Орфей съществува вечно? Защото говори за корените на човека, за всекидневния цикъл, за мъката, за раздялата. Няма само една история на Орфей и Евридика. В рамките на нашите дни ние изживяваме много истории на Орфей и Евридика. Разбира се в различни измерения и значимост, но жестът на разделянето, на откъсването сме принудени да го разрешаваме всеки ден или по много пъти в живота ни. Става дума за нещо циклично и затова стига много дълбоко. За мен е много важно да използвам  това изключително пространство и толкова символично, за да може зрителят да не види на сцената историята на Орфей и Евридика или моята работа, а да види историята на собствения си живот или може би една по-широка, по-универсална, по-дълбока история. Затова се стремя да премахна всеки разказвателен елемент и правя точно обратното на това, което се случва в съвременния театър“.

От няколко месеца Стефано Пода няколко пъти идва в България, но въпреки непрекъснатите предложения да посети Родопите и други митични места, свързани с Орфей, той отказва. „Винаги се страхувам да видя конкретни места, защото се страхувам, че като ги видя и като ги открия, могат да ме разочароват. Когато си ги представям без да съм ги виждал, това създава в мен силно напрежение. Реших, че ще видя Родопите след Орфей“.

Ролята на Орфей ще изпълни Антонио Джованини, Евридика ще бъде Мария Радоева, Амур Светлана Иванова, ще дирижира Лучано Ди Мартино.

В звуковите файлове чуйте цялото интервю на Светлана Димитрова с италианския режисьор Стефано Пода, както и разговора на Росица Кавалджиева с директорката на Пловдивската опера Нина Найденова, която представя програмата на фестивала „Opera Open” в навечерието на откриването му.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Джулия и Константин Ганеви

Спомен за проф. Константин Ганев

Да си спомним за една легендарна фигура в българското клавирно изкуство - проф. Константин Ганев.  На 13 октомври се навършиха 100 г. от неговото рождение. Често за него мислим като част от тандема Джулия и Константин Ганеви - две личности, които десетилетия наред бяха заедно на сцената като клавирно дуо, в педагогическата си работа у нас и в..

публикувано на 24.10.25 в 19:11
Горан Ташев и Надежда Цанова с екипа на БНР след записа

Горан Ташев и Надежда Цанова във "Вълшебната гора" на Васил Казанджиев

В навечерието на 91-вия рожден ден на големия български композитор Васил Казанджиев в предаването за класическа музика „Алегро виваче“ представихме премиерно нов студиен запис, продуциран от БНР, на едно от късните му камерни произведения - Соната за алт саксофон и пиано "Вълшебната гора". Изпълнители са саксофонистът Горан Ташев, на когото творбата..

публикувано на 24.10.25 в 18:39
Христо Харалампиев

Проф. Христо Харалампиев: И рисунката, и скулптурата са много хубави, когато са искрени и докосват зрителя

И рисунката, и скулптурата са много хубави тогава, когато са искрени и докосват зрителя.  Това сподели пред БНР професор Христо Харалампиев , преподавател в катедра "Рисуване и моделиране" на УАСГ. На 30 октомври в галерията на СБХ на ул. "Шипка" 6 ще бъде открита неговата изложба  "Скулптури и рисунки". "За мен рисунката е..

публикувано на 24.10.25 в 15:50

Европейският музикален фестивал представя "Колекция Страдивариус"

"Колекция Страдивариус" е цикъл от три концерта с участието на ярките български цигулари Мила Георгиева, Лия Петрова и Светлин Русев, които ще си партнират с орксетър "Кантус Фирмус" на 28 октомври, 17 ноември и 2 декември. Събитията са в зала "България" от 19:30 часа. Идеята на организаторите на Европейския музикален фестивал в София е да бъдат..

публикувано на 24.10.25 в 15:34

В София се провежда клавирният конкурс "Албер Русел"

От 24 до 26 октомври в Националния музей "Земята и хората" в София се провежда 19-ото издание на Международния конкурс за пианисти "Албер Русел" . То е под патронажа на министъра на културата на България и на посланика на Франция у нас и е част от Културния календар на столицата. Изданието е посветено на известната френска пианистка и клавирна..

публикувано на 24.10.25 в 14:42

Шест музикални вечери с "Пиано екстраваганца 2025"

На 21 октомври в София започна 15-ото издание на фестивала "Пиано Екстраваганца".  Серията от шест събития, от 21 октомври до 12 ноември, е част от Културния календар на Столична община.   В рамките на фестивалната програма публиката ще може да се наслади на изкуството на изключителни артисти като Aнтонио ди Кристофано от Италия; знаменития..

публикувано на 23.10.25 в 18:28
Зефира Вълова

Фестивалът "Изкуството на барока" - отново в столичния културен афиш

На 1 октомври в "Ларгото", в центъра на столицата, беше първият концерт от афиша на 19-ото издание на фестивала "Изкуството на барока" - форум, който не само затвърди позициите си като единствен по рода си у нас, но и "отгледа" своя лоялна публика от меломани, любители на старинната музика и исторически информираното ѝ представяне.   Цигуларката..

обновено на 23.10.25 в 17:48