Обиколката на Витоша - от "никога повече" до "догодина - пак"

"Никога повече" - мисълта, която мнозина, доброволно самоизмъчили се в някой планински ултрамаратон, изказват след финала. Тя, обаче, постепенно се изпарява в следващите дни и седмици - като локвите по трасето. И подготовката за следващата ултра започва. Защото, както сподели един от участниците в Обиколката на Витоша - бягаме, заради ендорфините (хормонът на щастието - бел.ред.), които започват да се отделят след осмия километър. А фолклорът в бягането се обогатява с всеки следващ финал, с равносметките на участвалите и споделените от тях клипчета и снимки в Интернет. 

За късмет, тази година по трасето на Обиколката на Витоша нямаше дъжд, нямаше и толкова кал, колкото други години, но имаше МЪКА и БОЛКА (тези думи задължително се пишат с големи букви), колкото си трябва. А казват, че това не е от тежките ултрамаратони. 

В събота, в 6ч. сутринта от резидентция "Бояна" стартираха над 1500 от общо 1800 записали се колоездачи. Първи пресече финала 26-годишният Александър Алексиев (клуб "Велораптор"), който записа рекорд и стана първият, успял да обиколи Витоша с велосипед за по-малко от 4 часа (3 часа и 55 минути). За Алексиев това е трета победа от три участия в това състезание.

При жените-колоездачи най-бърза беше Христина Козарева (също от "Велораптор"), за която осмото участие донесе и осма титла. Христина постигна време 5 часа и 13 минути.

Повече от 100 бяха участниците в дуатлона, за които предизвикателството, а и километрите, бяха двойни - първо 100 км с велосипед, после - още 100, бягайки. Победител в тежката дисциплина стана Кристиян Кирилов:

"Трасето тази година беше сухо, температурата лично за мен беше идеална, бях си направил график за 14:30-14:45 (времето общо от колоезденето и бягането), което знаех че ще е достатъчно за победа. Първия ден с колелото премина доста добре, направих прилично време и запазих сили, на бягането тръгнах една идея по-икономично, след 30-ия км започнах да вдигам темпото и да правя преднина. Последните 30 км вече имах доста преднина и знаех, че печеля, но именно тогава беше най-трудно. Но успях да поддържам темпото и  така се стигна до 3-ата ми победа в дуатлона. Много хора ме питат само ако бягах какво щеше да е времето ми, може би догодина ще видим."

Лили Ангелова победи сред жените в дуатлона (в колоезденето тя зае втора позиция, а в бягането - трета).

В полунощ в събота срещу неделя беше стартът на бегачите. С голяма преднина и шансове да финишира под 8 часа в първата половина от трасето беше миналогодишният победител Александър Спасов. Той, обаче, получи стомашна криза и се наложи да прекрати участието си на пункт Брезите. Победи 24-годишният Христо Цветков от клуб "Бегач" (известен в бегаческите среди като "Ицо пак тича", както се казва страницата му, с която той иска да популяризира бягането сред младите хора). Той измина трасето за 8:34 часа. 

"Чувствам се страхотно, oчаквах да се боря за подиума, но за победа не бях и мечтал. Времето беше малко топло, но трасето беше супер, доброволците по него - също. Благодаря на всички състезатели, с които споделихме километри по време на това бягане, и специално на Ники Банкин, който беше страхотна компания в последните 30 км" - сподели за БНР Цветков.

Изненадващо, въпреки контузията си, на старта застана миналогодишната победителка Мария Николова. И успя отново да се пребори за първото място, с време 9:41 часа. Ето какво разказа тя:

"Седмица преди В100 (Витоша 100, както е известна Обиколката на Витоша - бел.ред.), по време на тренировка на челник (от зимата не бях тичала на челник ) си навехнах глезена. Цяла седмица ходих на рехабилитация при Димитрина Сивкова. Болката отшумя, успях да направя и няколко тренировки в планината. Тази година подобрих значително резултатите си на състезанията, на които участвах. Знаех,че съм подготвена за по-добър резултат и на В100. Стартирах с лек оток. До пункта на 33 км тичах с лекота, нямах болка, глезенът беше стабилен. Спирайки на пункта, се отпуснах и на следващата крачка изкривих травмирания глезен върху един камък. Реших да продължа до Чуйпетлово. Имах силни болки, а от асфалта нагоре самият глезен се скова. Стъпвайки отново на горска пътека, си поставих следваща цел Ярлово. Спускайки бавно, все още на челник, към Ярлово нещата не вървяха добре. Глезенът беше нестабилен, кривях. Стана светло и това ме мотивира за следващия пункт Брезите. Болката вече не беше остра, спусках стабилно и без проблеми. След Ярлово се появиха и стомашни проблеми, но ги овладях, поне до финала. На Брезите бях много изтощена и психически. Благодаря на Константин (Атанасов, партньор на Мария в бягането и в живота - бел.ред.), който ме посрещаше по пунктовете, подкрепяше и вярваше, че мога да стигна до финала. И така, с мисълта, че на следващия пункт - край, спирам, стигнах до финала".

На последната снимка - един от най-запалените сред бегачите-аматьори Румениге Юруков (първият вляво), който "свали" 4 часа и 16 минути от миналогодишното си време (през 2018 г. участва за първи път в Обиколката на Витоша), с помощта на пейсърите Теодор, София и Наталия.

Репортаж по темата чуйте в звуковия файл.