Ретроспективна изложба на Райко Алексиев в Софийската градска галерия

След 26 години от последната изложба на Райко Алексиев, Софийската градска художествена галерия открива днес негова ретроспективна експозиция, предаде БТА.

„Време е да си припомним кой е той, дали е само име на галерия в София или знаков персонаж от трагичните събития от есента на 1944 година“, коментира кураторът на проекта Красимир Илиев.

Райко Алексиев е роден през 1893 г. в Солун, в семейството на учители от Панагюрище. Те се местят от град на град до установяването им във Враца, където Райко рисува първите си карикатури и завършва гимназия. Следва литература в Софийския университет и посещава Рисувалното училище. Едва 18-годишен става сътрудник на хумористичното списание „Барабан“, а година по-късно е редактор и основен карикатурист в хумористичното списание „Людокос“.

В годините на Първата световна война с острите си карикатури в списанията „Българан“ и „Барабан“ Райко Алексиев вече е задминал доайена Александър Божинов. Издава сборниците „Душеспасителна книжица“ и „Щурец“.

„По-късно пребивава в Германия, пътува в Италия - период, за който почти нищо не знаем“, посочва Илиев. През 1925 г. режисира и играе главната роля в комедийния филм „Коварната принцеса Турандот“, инициира документалната лента „България в картини“, илюстрира и е съставител (заедно с Димитър Подвързвачов и Марин Влайков) на читанки за първо, второ и трето отделение. Във вестник „Зора“ се раждат неговите герои Гуньо Гъсков и отец Тарапонти, там е и първата публикация на „Хумористична история на българския народ“.

Женитбата му с младата актриса Весела Грънчарова се приема за основна причина да се впусне в авантюрата да издава самостоятелен хумористичен вестник, който се появява в края на 1932 г. и продължава да излиза до края на Третото българско царство.