Има ли парадокси в съдържанието на българските учебници

„Признавайки, че е допусната грешка при представянето на този факт, не трябва да се забравя, че това изключение по-скоро потвърждава правилото. Името на политика Ахмед Доган присъства доста сериозно в учебниците по история. Лица от политическия живот от нашето съвремие би трябвало малко по-пестеливо да се споменават в учебниците, имайки предвид, че историята все още не се е произнесла върху техния принос“. Това каза пред БНР Красимир Богданов, депутат от ВМРО и член на комисията по образование в парламента, по повод съдържанието на учебниците в българското средно училище. Конкретен спор се води за представянето на периода на комунистическото управление в учебника по история за 10 клас и за представянето на Ахмед Доган като виден учен в учебника по „Човек и общество“. 

Богданов подчерта, че „историята трябва да бъде представена такава, каквато е, но не бива да бъркаме историята с митологията или с пропагандата“.

В предаването „Неделя 150“ Кина Андреева, главен редактор на „Просвета“, поясни:

„От 2015 до 2019 година ние направихме учебниците от 1 до 10 клас. Това са почти невъзможни срокове. И през цялото време сме работили отговорно и професионално с желанието да предоставим на учениците възможно най-качествените учебници. Учудващо е, че изведнъж политици се заеха с учебник, който вече не е действащ, учебник от 2005 година, без да погледнат учебната програма. Нашите автори следват учебната програма, за да се получи след това одобрението от експертите и от учителите… Кое е по-важно днес за политиците – да наберат моментни дивиденти, или да казват истината. Защо политиците решиха сега да се намесват и да правят прочит на учебниците, когато си има изградени механизми… Очаквах политиците да се намесят, когато се създаваха учебните програми, защото в тези програми са заложени всички неща, които харесваме или не в учебниците“.

Богданов не прие упрека, че политиците не са взели отношение при създаването на учебните програми:

„Участвахме на доста активно ниво при съставянето на учебната програма за 10 клас… Виждаме сериозен проблем в комуникацията между Министерството на образованието и науката и издателите. Искаме проверка и доклад от министерството, за да установим къде се къса нишката, защото потърпевши са нашите деца… Въпросът е чия е отговорността. Да не забравяме, че народният представител е орган на законодателната власт, който има контролни функции, останалото е дейност на изпълнителната власт. Ние затова отправяме въпрос към изпълнителната власт – дали отговорността е на МОН, или на издателите. Ние виждаме, че в МОН е по-сериозният проблем. През обществото се представят едни идеи за образователната система, а има доста моменти, които се отклоняват от официалните тези на министерството“.

Кина Андреева подчерта, че в учебниците никога не могат да бъдат предложени всички факти, защото това не са енциклопедии, а място, на което материалът е представен по най-кратък, достъпен и обективен начин.

Интервюто с Красимир Богданов и с Кина Андреева можете да чуете в звуковия файл.