Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Бялото училище в село Стоките - арт пространство с потенциал

13
Снимка: Личен архив

Как изкуството може да съживи малките местни общности в села със затихващи функции? Бялото училище в село Стоките, община Севлиево, е пример за работещ модел. Художникът Николай Панайотов е превърнал старото, вече неработещо училище в огромна галерия с ателиета. Там гостуват творци от различни сфери на изкуството без фиксирана програма. От догодина ще работи и майсторски клас. 

„Така че там ще се структурира една точка, в която една група от хора, интересуващи се от съвременно изкуство, ще работят. След това тази група ще дойде и в моето ателие в Париж. Ще съчетаем двете точки на творчество в моя живот – в Париж и в село Стоките“, разказа Николай Панайотов в предаването "Графити по въздуха" и рубриката "Има ли мегдан".

Преди около 40 години Панайотов си купува изоставена кирпичена къща с феноменален по думите му изглед към планината. Родът му е от този край, но не от селото.

Сградата на училището, строено през 50-те години на миналия век, е с площ около 1500 кв. м. Панайотов я купува с парите от голяма картина, след това прави фондация.

"В това училище, в тези села намирам най-българските живи въглени на една идентичност. Аз лично съм отгледан на село до пет-шестгодишна възраст", сподели той.

Запитан какво е бъдещето на вече празните училища по селата, художникът подчерта, че трябва да се отворят вратите на тези училища, независимо дали ще станат галерии, хотели или друго. Според него тези сгради имат голям потенциал за съвременна рехабилитация.

В „трагичното западане“ на българското село Николай Панайотов вижда стимул за съвременното изкуство, „за драмата на нашето време“ - идентичността, миграцията, силната урбанизация. 

В подобни села има самота, изпълнена с много елементи за вдъхновение, ако човек иска да твори, убеден е художникът. „Намирам в това чар. Всъщност скритостта, hide away, някъде, където има невиждано от другите или не масово посещавано място, крие своята привлекателност и особена сила.“

Селото наброява не повече от 200 души, пръснати в различни махали. Жителите му много подпомагат мисията на художника.

„Аз имам там Веско – моят пазач, който има ключове, който е изключително горд да показва училището и изложбените зали, когато аз съм в Париж. Неговият телефон е на сайта и на диплянката на училището. Всички хора наоколо – прекрасно отношение. Там покрай нас има и една писателка, която дойде от Париж и си купи къща. Има и други хора от различни места на света. Полека-лека се създава една общност на стокинци от второ прииждане. И това създава един чар – от една страна са кореняците, от друга страна сме ние – нововлюбилите се в това място“, разказа Панайотов.

Целия разговор чуйте в звуковия файл. 



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Роксана Кирилова

Мисис България Роксана Кирилова на Монблан: стъпка по стъпка за живота на едно момиче

Роксана Кирилова – носителка на титлата Мисис България 2018 и основател на Фондация „С любов към теб“ – изкачи най-високия връх в Западна Европа, Монблан (4810 м). Тя посвети постижението си на благородна кауза – подкрепа за едно смело момиче, което се бори с тежка диагноза. „Монблан беше мечта, която носех в себе си много дълго време – след..

публикувано на 03.09.25 в 12:46

Фестивал на динения маджун се проведе в село Смилец

В Силистренското село Смилец времето сякаш е спряло върху една сладка и топла традиция – варенето на динен маджун. Тази година тя бе отбелязана по особен начин – с десетото, юбилейно издание на Фестивала на маджуна. Диненият маджун е спомен, запазен от предците, пренесен през поколенията и възроден в съвремието. През 2015 година идеята за..

публикувано на 01.09.25 в 17:08

Празник на рибената чорба в село Попина

В силистренско село Попина за трета поредна година кипна аромат и веселие – празникът на рибената чорба събра жители и гости от близо и далеч. На самия бряг на Дунава майстори приготвяха прочутата чорба, подправена не само с тайните на добруджанската кухня, но и с много настроение и народна музика. Фестивалът не е само за вкусната рибена..

публикувано на 01.09.25 в 17:03

Студенти представиха проект за обновяване на парк „Академик“

Прeз сeдмицатa сe състоя прeдставянeто нa идeйния проeкт зa обновяване нa парк ,,Акадeмик”. Слeд мeсeци работа, срeщи с институции и доброволчeски акции, Инициативният комитeт за спасяване на парка показa своятa визия зa модeрно, зeлeно и достъпно пространство зa спорт, отдих и културни събития. Каузатa e подкрeпeнa от над 4000 подписa срeщу..

публикувано на 01.09.25 в 13:39
Българско неделно училище в Кавала

Дружество "България" съхранява българската културна идентичност в Гърция

Станка Колева от Дружество "България", основано от българите, които живеят в Гърция, вече от 9 години живее в южната ни съседка. "Всъщност заминах не е точната дума, защото няколко лета преди да се установя тук, трайно идвахме на почивка лятото в Гърция като по близка дестинация до София, но окончателно се преместих през 2017 година. Бях с..

публикувано на 01.09.25 в 11:38
Сергей Белалов

Сергей Белалов: Световните игри за трансплантирани са празник на живота

Две години след трансплантация на черен дроб български атлет успя да завоюва четвъртото място в дисциплината бягане на 200 метра на Световните игри за трансплантирани, които се проведоха миналата седмица в Германия.  Подготвил се самостоятелно, Сергей Белалов влезе и сред най-добрите осем на дългата дистанция от 5 километра. Мъжът е на 51..

публикувано на 29.08.25 в 16:06

Христо Цветков: Българите от Беломорието са измъчвани, гонени, убивани - историята трябва да се помни

Христо Цветков е от онези млади хора, които избират да учат извън България. След като завършва във Франция, се прибира, намира работа у нас и остава да живее в родината си. Интересът му към родното преминава отвъд границите на страната ни, откъдето идват и двата му рода - Северна Гърция. Предците на Христо Цветков и по майчина и по бащина линия..

публикувано на 27.08.25 в 16:37