Фестивал на динения маджун се проведе в село Смилец

Диненият маджун е спомен, запазен от предците, пренесен през поколенията и възроден в съвремието. През 2015 година идеята за празник се ражда спонтанно – като магия, която връща хората към корените им.

Днес, години по-късно, организацията е стегната и дисциплинирана, защото за да се свари маджунът, е нужен много труд. „Всичко започва още от посяването на семето“, разказва Милка Илиева – председател на местното читалище. Самата тя за първи път се среща с маджуна през 1973 г., когато идва като снаха в селото.Десет години от началото на фестивала и казва, че интересът става все по-голям.

До сладкото в бурканче обаче пътят е дълъг – окопаване, пръскане, бране, а след това изграждане на старите „котлони“, вкопани в земята. В тях, в широки тави и на огън, диненият сок къкри с часове, докато се превърне в гъст и ароматен маджун. И по стар обичай – динята първо се удря в земята, за да се сцепи.

Преди десет години организаторите си поставят цел – тогава Павлина Романова е кмет на селото.

Навремето хората са си подслаждали живота с маджун не само от диня, но и от цвекло. Той е бил наричан „бедняшки мед“ и е бил част от ежедневието – допълвал е трапезата, когато животът е бил прост, но здравословен. „Хората са били по-здрави – ядели са плодове, зеленчуци, месо рядко, само пиле или свинско по Коледа. Не са познавали високото кръвно и диабета“, разказват възрастните жители на Смилец. И маджунът всички знаят върви с топла баница.

Днес, макар някога смятан за храна на бедните, маджунът е ценен продукт. В търговската мрежа цената му е висока, но в Смилец той остава най-вече символ – на памет, на труд и на общност.

Празник, който връща вкуса на детството, носи усещане за принадлежност и пази живо онова, което прави едно село повече от географска точка – неговата душа.

Репортаж на Незабравка Кирова чуйе в звуковия файл.