„В момента ние имаме една много отвлечена представа – лозето ни е на единия край, магарето живее до нас в къщата. Много рядко има места, в които на едно място е всичко: и сградата за персонала, и машините, и работните помещения, и земята и представлява на практика едно работещо предприятие.“
Силвия Велкова работи в био ферма до село Поляна в Странджа, която е разположена на площ 6 хиляди декара, или около 700 футболни игрища.
„Никога не съм имала баба и дядо на село. За мен това беше мечтата в живота. Завеждах на всичките си съученици, които прекарваха целите си лета на село, а аз си оставах в София“, разказа Велкова в рубриката „Има ли мегдан“. „Според мен човек се насочва към селото след 40-тата си година, когато търсенията на младостта му леко са поотминали и е готов да се съсредоточи върху нещо истинско, което ще остави следа зад него.“
„Когато завърших през далечната 1996-а година, вече нямаше земеделие в България. Моят професионален път започна доста по-късно, към 2006-а година, с предприсъединителните програми на ЕС. Дотогава всичко се развиваше много стихийно и бяха решили, че може да се справят и без агрономи по селата. Болна тема е това на българското земеделие.“
Във ферма „Поляна“ попада през платформа за търсене на работа, докато активно издирва работно място извън града, в т.нар. селски райони.
В югоизточнатачаст на страната, където най-близкият град ти е на 40 км, големите пътища са далече, няма шум, замърсяване и дори осветление, и нощем е наистина тъмно, Силвия Велкова открива тръпката да живее далеч от големите градски пространства.
Там се буди към четири и половина призори, дори преди петела. „Първо се събуждат птичките, след това чакалите, петелът изчаква да минат чакалите и чак тогава се обажда.“
Едното от производствата във фермата е зърнено-житно – произвеждат се лимец, спелта, пшеница, просо, кориандър, нахут и леща. Около 1000 дка са овощните градини – бадеми и орехи, има още лозе, шипки. Фермата разполага още с 1500 дка пасища, отглеждат се животни, има и пчелин.
Благодарение на европейските програми във фермата има добра техника, проблематично обаче е осигуряването на работна ръка. До полето в биофермата не достигат студенти на практика, но пък се появяват доброволци.
„Това е нещо, което е интересно. Имаме си програма, с която човек може да дойде срещу храна и настаняване, да работи, каквото му се работи за момента, според сезона. Има интерес – за съжаление предимно от чужденци.“
Производството на фермата се пласира предимно в чужбина.
„Един от сериозните проблеми на българското биологично земеделие е, че българския потребител не разпознава и не търси българските продукти. Доверява се на западните. Западните фирми използват това. Купуват на едро нашата стока и си я продават под тяхната марка.“
Доверието в производителя обаче бавно си пробива път. Поръчват им да засяват конкретни количества зърно за изкупуване. По-далечните планове са да започнат да мелят и на място, за да затворят цикъла на производство и да предлагат и брашно.
"Задължително трябва да има разнообразие. Монокултурните ферми доказаха, че не са добри нито за природата, нито за хората, коментира агрономът.
Цялото интервю е в звуковия файл.В рубриката „Горещи сърца“ ви предлагаме среща с Борислав Павлов. Той е на 35 години, от Пазарджик, и е председател на сдружение „Добро сърце“, което е създадено, за да помага на хората в нужда. Идеята за създаването на благотворителната организация е на трима млади хора, които в годините на Ковид пандемията, решават, че трябва да бъдат..
"Засега съм тук и се надявам, че ще остана. От най-ранна детска възраст съм казвала, че искам да стана световен шампион с българското знаме. Работя за това и се надявам, че няма да има пречки по пътя ми". Това заяви пред БНР шахматиската Нургюл Салимова и призна, че е получавала покани да се състезава за друга държава. Важно е шахът да става..
"Христос Воскресе! Макар че, нямам навика да казвам това, защото съм комунистическо дете, родена съм 1934 г., израснала съм в комунистически режим и нямах понятие от религиозните празници, сподели за БНР оперната прима Райна Кабаиванска, един от най-значимите сопранови гласове през втората половина на XX век, музикална педагожка и общественичка. Тя живее..
Калина Митева работи в Спешното отделение на Врачанската болница. Тя е хирургична медицинска сестра. От 25 години е презвитера. Тогава съпругът й Димитър е бил ръкоположен за свещеник. "Или както близките ме наричат - баба попадия". От малка е впечатлена от лекарите и медицинските сестри, които са я лекували, тъй като много е боледувала...
"Бъдете изобретатели, откриватели в любовта! Не бъдете епигони, чиновници и бюрократи в собствените си чувства!" Това е едно от завещанията на Блага Димитрова – една от изключително талантливите български поетеси , чиито творби носят необичайна дълбочина на прозренията и вдъхновяват поколения читатели. Родена през 1922 г., тя от ранна..
Младен Мисана започва да пише в ранна детска възраст. Когато бил на 4 години, на стиховете му се е радвала баба му Райна, която го е отгледала. Тя събудила и интереса му към математиката, и към литературата. Росица Копукова и Младен Мисана са неразделим поетичен дует Публикува творбите си през 2013 -та година, дотогава те..
Любовта на публиката е най-големият дар , каза пред БНР любимата на поколения българи певица Силвия Кацарова, която днес празнува 70-годишен юбилей . По този повод тя подготвя нов албум, който скоро ще бъде готов. Нейното желание е хората да не я приемат само като човек на изкуството, а като човек от техните редици. "Всички сме еднакви,..
С концерти, изложби, спортни прояви, тържествен ритуал и връчване на почетно звание в Плевен посрещат 15 май – празника на града . Изборът на датата 15..
Клиниката по токсикология към Университетската болница "Д-р Георги Странски" в Плевен е единственото специализирано лечебно заведение за лечение на..
Процесът за удостоверяване гарантира сигурността на машините - всяка машина ще бъде инсталирана с един и същи софтуер. Това каза пред БНР Ангел..