Размер на шрифта
Българско национално радио © 2026 Всички права са запазени

Агрономът Силвия Велкова: Човек се насочва към селото след 40-тата си година

7
Снимка: Гавраил Гавраилов

Много е важно в България да бъде изработена системата ферма като малко предприятие. Това мнение изрази в предаването „Графити по въздуха“ агрономът Силвия Велкова.
     

„В момента ние имаме една много отвлечена представа – лозето ни е на единия край, магарето живее до нас в къщата. Много рядко има места, в които на едно място е всичко: и сградата за персонала, и машините, и работните помещения, и земята и представлява на практика едно работещо предприятие.“

Силвия Велкова работи в био ферма до село Поляна в Странджа, която е разположена на площ 6 хиляди декара, или около 700 футболни игрища.

„Никога не съм имала баба и дядо на село. За мен това беше мечтата в живота. Завеждах на всичките си съученици, които прекарваха целите си лета на село, а аз си оставах в София“, разказа Велкова в рубриката „Има ли мегдан“. „Според мен човек се насочва към селото след 40-тата си година, когато търсенията на младостта му леко са поотминали и е готов да се съсредоточи върху нещо истинско, което ще остави следа зад него.“

„Когато завърших през далечната 1996-а година, вече нямаше земеделие в България. Моят професионален път започна доста по-късно, към 2006-а година, с предприсъединителните програми на ЕС. Дотогава всичко се развиваше много стихийно и бяха решили, че може да се справят и без агрономи по селата. Болна тема е това на българското земеделие.“

Във ферма „Поляна“ попада през платформа за търсене на работа, докато активно издирва работно място извън града, в т.нар. селски райони.

В югоизточнатачаст на страната, където най-близкият град ти е на 40 км, големите пътища са далече, няма шум, замърсяване и дори осветление, и нощем е наистина тъмно, Силвия Велкова открива тръпката да живее далеч от големите градски пространства.

Там се буди към четири и половина призори, дори преди петела. „Първо се събуждат птичките, след това чакалите, петелът изчаква да минат чакалите и чак тогава се обажда.“

Едното от производствата във фермата е зърнено-житно – произвеждат се лимец, спелта, пшеница, просо, кориандър, нахут и леща. Около 1000 дка са овощните градини – бадеми и орехи, има още лозе, шипки. Фермата разполага още с 1500 дка пасища, отглеждат се животни, има и пчелин.

Благодарение на европейските програми във фермата има добра техника, проблематично обаче е осигуряването на работна ръка. До полето в биофермата не достигат студенти на практика, но пък се появяват доброволци.

„Това е нещо, което е интересно. Имаме си програма, с която човек може да дойде срещу храна и настаняване, да работи, каквото му се работи за момента, според сезона. Има интерес – за съжаление предимно от чужденци.“

Производството на фермата се пласира предимно в чужбина.

„Един от сериозните проблеми на българското биологично земеделие е, че българския потребител не разпознава и не търси българските продукти. Доверява се на западните. Западните фирми използват това. Купуват на едро нашата стока и си я продават под тяхната марка.“

Доверието в производителя обаче бавно си пробива път. Поръчват им да засяват конкретни количества зърно за изкупуване. По-далечните планове са да започнат да мелят и на място, за да затворят цикъла на производство и да предлагат и брашно.

"Задължително трябва да има разнообразие. Монокултурните ферми доказаха, че не са добри нито за природата, нито за хората, коментира агрономът.

Цялото интервю е в звуковия файл.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ
Константин Трендафилов или Папи Ханс

Константин Трендафилов - Папи Ханс: Контролът е основното оръжие на насилника

Само за четири дни песента "Татко, влюбих се в мъжкар“ , написана от Папи Ханс и изпята от Деси Слава , събра над 121 000 гледания и хиляди коментари.  "Буквално последните четири дена не правя нищо друго, освен да следя живота на песента в социалните мрежи и дебата, който вече провокира". Това сподели пред БНР авторът на текста..

публикувано на 25.11.25 в 13:20
Красимир Аврамов

Красимир Аврамов - разговор за пътя, гласа и спектакъла, който предстои

Предстои ни среща с един артист, който не излиза често в публичното пространство, но когато го направи, винаги е събитие .  Това е човек, който от години доказва, че талантът, постоянството и смелостта могат да отворят врати към световни сцени и да изведат един български глас до върховете на музиката.  Красимир Аврамов е изпълнител с..

публикувано на 24.11.25 в 12:36

В рубриката "Горещи сърца" гостува Росен Рашев - Рошпака

Ярки, весели, неочаквани и причудливи, също като своя автор, са платната на Росен Рашев – Рошпака, който е виден представител на наивизма в съвременната българска живопис. Той е на 55 години, роден е и твори във Враца. С четка и боички – от малък Още от детската градина Росенчо, както го наричали учителките, бил най-сръчното дете. Попълвал без..

публикувано на 23.11.25 в 06:13
Ю Несбьо

Ю Несбьо, ексклузивно за БНР: Писателят трябва да се доближи до всичките си персонажи

Книгите му са преведени на повече от 50 езика. Продадени са в над 60 милионен тираж. Ю Несбьо е известен като "Краля на скандинавския ноар" .  Негова емблема в криминалния жанр е инспектор Хари Хуле, а в България писателят дойде, за да представи романа си "Кръвни връзки". Продължение на успешното заглавие "Кралството", новата книга..

публикувано на 18.11.25 в 07:00
Надя Попова

Надя Попова за невидимите нишки между преживяното и въображението

Отваряме страница, в която думите са преживени . Страница, през която ще се опитаме да навлезем в един свят, където поезията е житейската съдба е изстрадана и осветена отвътре. Гост на БНР е Надя Попова - поетеса със силен вътрешен глас, преводач с изключителен усет към нюанса, редактор, който десетилетия пази и пренася литературната памет . Един..

публикувано на 17.11.25 в 13:46

Проф. Ивайло Търнев: Най-важната ценност е добротата

Професор Ивайло Търнев е гост в рубриката "Горещи сърца" – защото неговото сърце наистина е "горещо", а самият той наскоро усети колко много го обичат хората. "Да, има много хора, които се чувстват свързани с мен, защото сме работили по различни социални програми и вероятно сме оставили добри спомени", казва той. Когато съобщава в социалните..

публикувано на 16.11.25 в 04:42

18-годишен столичанин с мисия: Младите трябва да са гласът на своя град!

В рубриката " Горещи сърца"  ви срещаме с Калоян Желев – едва 18-годишен, но вече утвърден като активен млад човек в обществените инициативи на столичния кв. " Младост". " Като млад човек мисля, че ние, младите, трябва да бъдем гласът на нашата столица, гласът на нашия квартал",  казва Калоян. Още от 14-годишна възраст той започва да се..

публикувано на 09.11.25 в 06:10