„В момента ние имаме една много отвлечена представа – лозето ни е на единия край, магарето живее до нас в къщата. Много рядко има места, в които на едно място е всичко: и сградата за персонала, и машините, и работните помещения, и земята и представлява на практика едно работещо предприятие.“
Силвия Велкова работи в био ферма до село Поляна в Странджа, която е разположена на площ 6 хиляди декара, или около 700 футболни игрища.
„Никога не съм имала баба и дядо на село. За мен това беше мечтата в живота. Завеждах на всичките си съученици, които прекарваха целите си лета на село, а аз си оставах в София“, разказа Велкова в рубриката „Има ли мегдан“. „Според мен човек се насочва към селото след 40-тата си година, когато търсенията на младостта му леко са поотминали и е готов да се съсредоточи върху нещо истинско, което ще остави следа зад него.“
„Когато завърших през далечната 1996-а година, вече нямаше земеделие в България. Моят професионален път започна доста по-късно, към 2006-а година, с предприсъединителните програми на ЕС. Дотогава всичко се развиваше много стихийно и бяха решили, че може да се справят и без агрономи по селата. Болна тема е това на българското земеделие.“
Във ферма „Поляна“ попада през платформа за търсене на работа, докато активно издирва работно място извън града, в т.нар. селски райони.
В югоизточнатачаст на страната, където най-близкият град ти е на 40 км, големите пътища са далече, няма шум, замърсяване и дори осветление, и нощем е наистина тъмно, Силвия Велкова открива тръпката да живее далеч от големите градски пространства.
Там се буди към четири и половина призори, дори преди петела. „Първо се събуждат птичките, след това чакалите, петелът изчаква да минат чакалите и чак тогава се обажда.“
Едното от производствата във фермата е зърнено-житно – произвеждат се лимец, спелта, пшеница, просо, кориандър, нахут и леща. Около 1000 дка са овощните градини – бадеми и орехи, има още лозе, шипки. Фермата разполага още с 1500 дка пасища, отглеждат се животни, има и пчелин.
Благодарение на европейските програми във фермата има добра техника, проблематично обаче е осигуряването на работна ръка. До полето в биофермата не достигат студенти на практика, но пък се появяват доброволци.
„Това е нещо, което е интересно. Имаме си програма, с която човек може да дойде срещу храна и настаняване, да работи, каквото му се работи за момента, според сезона. Има интерес – за съжаление предимно от чужденци.“
Производството на фермата се пласира предимно в чужбина.
„Един от сериозните проблеми на българското биологично земеделие е, че българския потребител не разпознава и не търси българските продукти. Доверява се на западните. Западните фирми използват това. Купуват на едро нашата стока и си я продават под тяхната марка.“
Доверието в производителя обаче бавно си пробива път. Поръчват им да засяват конкретни количества зърно за изкупуване. По-далечните планове са да започнат да мелят и на място, за да затворят цикъла на производство и да предлагат и брашно.
"Задължително трябва да има разнообразие. Монокултурните ферми доказаха, че не са добри нито за природата, нито за хората, коментира агрономът.
Цялото интервю е в звуковия файл.Оперната прима Красимира Стоянова получи отличието "Кристално огърлие" на Съюза на българските музикални и танцови дейци. То ѝ бе връчено от заместник-председателя на организацията д-р Росица Бояджиева след премиерата на операта "Русалка" от Антонин Дворжак на 16-тото издание на фестивала "Опера в Летния театър" във Варна за лицето,..
Сред живописните склонове на Ломския край, в някогашното село Аспарухово, започва житейският и творческият път на Кирил Божинов – човек с дълбока душевност, отдаден на словото, четката и родовата памет. Кирил носи в сърцето си не само болката на историята, но и нейната сила – да вдъхновява и съзижда. Той отдава десетилетия от живота си на..
Обичам цветните неща, танците и... жабите. Това сподели пред БНР на имения си ден актрисата Мария Статулова: "Колекционирам жаби, те за мен са олицетворение на хубава усмивка, на радостно същество, което е радостно, че съществува". Празнуваме Голяма Богородица. Близо 180 хил. българи имат имен ден! Когато обичаш това, което правиш, не..
44 китайски студенти изучават български език и култура в Пекинския университет за чужди езици в китайската столица Пекин. Един от преподавателите им е благоевградчанката Люба Атанасова. Наесен тя започва своята 13-а академична година в Пекин, където се озовала неочаквано и разказва, че е трябвало да вземе решението за една секунда. Китайските..
Стефан Арсов е юрист по образование, завършил Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Кариерата му започва в частния сектор, където работи в едни от най-успешните адвокатски кантори в страната, както и в една от водещите компании в сферата на застраховането. Придобива ценен административен опит като част от екипа на..
"Берковица е райско кътче, сгушено в полите на Ком. Връщам се с голямо удоволиствие в най-ранните си години. Всяка ваканция чаках да отида с нетърпение на гости на баба и дядо, за да си щуреем по горичиките и рекичките. Това е едно от най-прекрасните места като природа. Лятото е пълно с диви ягоди, малинки и къпини. Символът е мраморът като дар..
Видинският митрополит Пахомий за благолепните храмове в Северозападна България и нуждата от още свещеници Специален гост на предаването "Чуй лятото" по "Хоризонт" от град Берковица беше Видинският митрополит Пахомий, който разказа за първите си впечатления като духовен пастир, за срещите с вярващите, за нуждата от духовници и за..
В рубриката "Горещо сърце" ще ви представим капитан Мартин Попов от регионална служба Военна полиция – София . Част от работата му е секретна и..
Оперната прима Красимира Стоянова получи отличието "Кристално огърлие" на Съюза на българските музикални и танцови дейци. То ѝ бе връчено от..
Циститът често се свързва с пътуванията и отпуската на море, посещенията на басейни и други места за отдих, заради риска от външно замърсяване, а също и..