Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Комплекс "Косовските къщи" - родопски оазис на традицията

7
Снимка: Личен архив - семейство Ралеви

„Село Косово предложихме да стане архитектурен резерват, преди няколко години. За съжаление от държавата нямаше абсолютно никакъв отговор.“ Това каза в предаването „Графити по въздуха“ биологът Андрей Ралев, който е съсобственик на етнографския комплекс „Косовските къщи“.

Комплекс „Косовските къщи“ се намира в село Косово, община Асеновград, недалеч от главния път за Смолян, на 50 км от Пловдив и само на няколко от Нареченски бани.

През 2004 година, когато Андрей попада в Косово, там живеят 19 местни жители, сега са останали само четирима кореняци и има шест новозаселили се постоянни обитатели.

„Но за сметка на това много други хора започнаха да пристигат в селото“, разказва Ралев и уточнява, че това са гости от цял свят. В края на седмицата и по празници селото се пълни.

Неговата майка Светлана Ралева живее постоянно в Косово. Преди това е живяла 17 години във Венецуела, в икономическия център на страната.

Напоследък все повече хора търсят точно такива неголеми места за настаняване, пояснява тя. Много от гостите са българи, живеещи в чужбина, които пристигат със свои близки, приятели и познати, търсещи традиционна среда за отдих.

„Де факто като нас. Ние знаехме, че на всички, които живеят в чужбина, им е много милно за такива места. Това е едно много типично родопско село, заспало в миналия век. Много рано се е обезлюдило и затова се е запазила тази атмосфера“, разказва Светлана Ралева.

Запазването на Косово като възрожденско село е мисълта на всеки, купуващ имот тук, твърди тя. „Ние всички, които купуваме имоти и ги възстановяваме, много повече милеем за селото, за облика му и за атмосферата в него, отколкото местните жители, които практически изчезват.“

Всяка къща е малък етнографски музей, в който са събрани стари предмети от Родопите. След като построили къщите в автентичен стил – от дърво и камък (макар вече трудно да се намират майстори за подобни градежи), започнали обиколки из селата в региона в търсене на ценни вещи от миналото.

„Черги, тъкани платове за черги да правим от тях възглавници, престилки, торби – всичко това после сме го превърнали в част от интериора на къщите. Вече търсим стан, ще имаме и стан в селото. Правим го за нас и за тези след нас – да видят какво е било – по-бавен и по-красив животът.“ 

„Според мен, ако има търсене и ако има такъв тип строителство и в други села, ще има майстори, ще започнат отново. За съжаление много от тях емигрираха“, допълва Андрей Ралев.

Все по-трудно намираме хора, които да работят, посочи Светлана Ралева, визирайки различни хотелски и ресторантьорски дейности. „Много бих се радвала, ако повече млади хора дойдат и дори да се заселят тук“, допълни тя, защото по думите й днешните технологии помагат да се работи дистанционно. 

Андрей Ралев разказва още за млад архитект - жена, изучавала строителство с естествени материали във Франция, която също има имот в Косово, а през лятото, когато е в България, организира различни пленери там.

„Косовските къщи“ имат сертификат за качество „Зелена къща“  от Българската асоциация за алтернативен туризъм. 

Още по темата чуйте в звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ

Поляците - добронамерени, но не знаят много за България. Как се привличат туристи?

Три български общини - Дългопол, Провадия, Долни чифлик, ще бъдат рекламирани на полския пазар по проект за подпомагане на черноморските общини. Проектът се нарича "Открий миналото, преживей настоящето". През лятото на миналата година у нас са почивали полски туристи от всички възрастови групи , като най-много са били семействата с деца. От..

публикувано на 16.05.24 в 07:04

Географски рекорди и невероятни факти за планетата на Фестивала на науката

ХІV Софийски фестивал на науката е към своя край, но в последния му ден можете да се удивите на каква възхитителна планета живеем с презентацията на гл. ас. д-р Калоян Цветков от СУ "Св. Климент Охридски" . Калоян се включва във фестивала за първи път, инак е изпечен географ, пътешественик и преподавател. В "Изотопия" той разкри в аванс..

публикувано на 12.05.24 в 14:53

Николай Петков представя българския път към Еверест

; Кения (5199 м), по премиерен „Български път“ по южната стена на Батиан, от 7-а категория (UIAA), 18 – 20 декември 1991 г., заедно с Иван Масларов; Уаскаран (6768 м), Кордилера Бланка, Анди, през 1996 г., заедно с Кирил Тафраджийски и Господин Господинов; Транго Тауър (6257 м), или Безименната кула в Каракорум по Словенския маршрут през 1998 г.,..

публикувано на 12.05.24 в 06:00

Музеите в Израел отвориха безплатно врати за посетителите

45 години хиляди музеи по света вземат участие в инициативата „нощ или ден на музеите“. Винаги е през май и „хранителите на световната култура„ отварят безплатно врати за милиони посетители, които обичат да скитат из галериите им или за пръв път прекрачват прага им. В края на изминалата седмица бе „Денят на музеите в Израел“ (тази година е..

обновено на 12.05.24 в 04:59
Андрей Арнаудов

Андрей Арнаудов: Няма тема, по-важна от демографията!

Потенциалът от българи в чужбина, които могат да се върнат в страната, е огромен. Това заяви в интервю за БНР Андрей Арнаудов, създател на платформата "Bulgaria wants you"/"България те иска". 81% от българите, живеещи в Берлин, обмислят завръщане в страната – сочат резултатите от онлайн анкета, проведена на кариерен форум там през..

публикувано на 09.05.24 в 09:51
Снежана Тодорова

Снежана Тодорова: И до днес наш девиз е този на Йосиф Хербст - "Никому в угода, на никому напук"

През последните 130 години организираното журналистическо движение в България е преживяло множество промени и предизвикателства, но някои от основните въпроси, които вълнуват журналистите и обществото, остават вечни и неделими. Дори и през годините на големи промени, въпросите за моралността и етиката в журналистиката, както и за справедливото..

публикувано на 08.05.24 в 13:38
Късноантична сграда

В археологическия подлез на Пловдив може да видите късноантичната сграда "Ирини"

Епископската базилика на късноантичния Филипопол вече трета година е един от най-посещаваните културно-исторически обекти в Пловдив, а уникалните мозайки от 4-6 век , разположени на две нива предизвикаха интереса и на прочутата Бетани Хюз – професор, историк, телевизионна и радиоводеща, автор на книги. Филмът от поредицата й "Съкровищата..

публикувано на 05.05.24 в 16:34