Житейските изпитания, през които минаваме, ни провокират с уроците си, но малцина са тези, които отварят сетивата си за поуките, постигат смирението и душевното спокойствие, за да пренапишат житието си и да продължат напред.
48-годишната великотърновка Илияна Миновска е красива и стилна жена, била е до силни и успешни мъже в живота си, изпила е десетките сладки и горчиви чаши, поднесени от съдбата, преди инцидент да засили православната ѝ вяра и да я насочи към иконописта. Сега вярва, че развива дарба от Бога.
"Не съм учила изкуство. Започнах да се занимавам с това, най-вече изработвам икони на дърво, камък и скала. При всички положения трябва да се знае канонът. Много е важно, когато се рисува една икона, всяка една чертичка, погрешно поставена, това вече е извън канона. Затова трябва много да се знае, много да се чете, за да няма фалш в това изкуство", разказва Илияна в предаването "Хоризонт до обед".
Тя обикаля църкви и манастири, за да изучава каноничните образи на светците, търси и намира литература, за да спазва канона при изработката на иконите, които прави. Всичко започнало с видение след инцидента, за който не иска да говори:
„При тази злополука, която ми се случи, много след това аз видях, на мен ми се яви образът на Исус Христос, беше в стая, тъмно, през нощта. Изображението беше в сияние, в сияние, в много светъл цвят. Всичко стана за секунди, много кратко трая. Както се появи постепенно и образът стана силен, много силен, така и се изгуби. Това ми даде някаква сила", спомня си днес Илияна.
И добавя, че икони не може да се работят като манифактурно производство, трябва душата и мислите да са светли, за да бъдат одухотворени и каноничните образи на светците.
Любими на самоуката майсторка са ликовете на света Богородица, Христос и свети Мина. Работи предимно денем, в пълна тишина, но не са малко и случаите, в които продължава да рисува и нощем.
„По-специфичните, по-трудно, които са изработват, работя през деня, заради дневната светлина. Нощем също работя, но тогава е по-трудно. Имало е моменти, когато четири денонощия не съм спала. Това беше за един много голям празник. Много е изморително, нещата се случват много бавно, трябва много време. Няма как това да се изработва на конвейер. Всичко изисква внимание и много време. Има икони, които мога да направя и за един ден, има икона, която съм я правила и за две седмици“.
За много хора Илияна Миновска е рисувала икони и се е научила да ги разпознава без думи - кой да какво иска светото изображение. По думите ѝ, все по-малко стават хората, които си купуват икона заради общоприетото и по подражание. Българите живеят трудно и това ги връща към божията вяра и упование, споделя майсторката и разказва за триизмерните икони, които прави напоследък:
„Цветовете, които се влагат, не трябва да са много, за да не се получава кич. Основните цветове, които са и цветовете в църквата - това е злато, сребро, бронз и мед. Това, което си е мое виждане, аз си го измислих – върху дървена основа се вгражда скала, част от скала, и върху самата скала се работи изображението на иконата. Върху самото изображение на иконата рисувам с художествени материали като акрилни бои, контури, където се получава 3D ефект, с което се гордея. Това е последното ми творение като замисъл на модели. Всеки творец си има свое виждане, моето виждане е такова“.
Историята на Илияна Миновска чуйте в звуковия файл.
Габровци алармират с тревога, че останките от историческата крепост "Градище" над града – предпочитано място за разходка на местните хора и гости на града, продължават да се рушат. На мястото на някогашното укрепено селище, културна ценност от местно значение , сега избуява висока растителност, а зидовете, поддали под напора на времето, са..
Ще се разходим по един атрактивен маршрут с живописна природа и любопитна история. Това е екопътеката до скалните рисунки в мездренското село Царевец. Графитите в пещерите във варовиковия венец край селото са множество надписи и изображения, издълбани върху камъка между 16 и 19 век. Те са интересно историческо свидетелство, което все още не е..
Легенда за българска принцеса обяснява появата на червените божури в Източните Родопи. Според преданията, девойката е водила съпротивата на местните хора при завладяването на планината от османските турци и от кръвта й са израснали красивите пролетни цветя. Момичето е описвано с дълга руса коса и бяла роба, което води бял кон или държи меч. И до днес..
Електрическите табла в градската градина на Монтана придобиват нов вид. Върху тях вече няма да има листчета с всевъзможни оферти за работа и извършване на услуги, защото са се превърнали в картини. Нова визия им дава художничката Лилия Захаринова. "Непрекъснато се борехме с премахването на всевъзможни обяви по електрическите табла, както й да ги..
Предстои отново да заработи ремонтираният пансион към Детската онкохематология в болница "Царица Йоанна – ИСУЛ". Това съобщи в интервю за БНР клиничният психолог Ивайла Георгиева. "Всички сме особено щастливи, че нещата напредват и се развиват. Дом-пансионатът скоро ще отвори врати . Очакваме съвсем скоро той отново да посрещне..
В този епизод на рубриката “Америка- илюзии и реалности” гост е 15 годишният Кристиян Куртев. Едно от онези умни и талантливи деца, които от 90-те години насам успешно изпреварват американските със знанията и възпитанието си и се превръщат не в богатство на своята родина , а в интелектуалното богатство на Америка! "Баба и дядо - те ми..
Но може ли Великден да бъде безверие? Утрото на Възкресение, 1880-а . Ловешката църква "Успение Богородично", в която служи поп Кръстю Никифоров, е празна. Виното, Христовата кръв, и хлябът, Христовата плът, няма на кого да бъдат раздадени. Слухът, че именно поп Кръстьо е предал Левски, отпраща миряните в друга църква. Без значение..
"Какво мислят българските евреи за днешната война в Газа" - това попита в една своя публикация Юлиана Методиева , главен редактор на сайта за човешки..
Пенсиите ще бъдат увеличени с 11% от 1-ви юли, реши Надзорният съвет на Националния осигурителен институт (НОИ). Това съобщи служебният социален..
С концерти, изложби, спортни прояви, тържествен ритуал и връчване на почетно звание в Плевен посрещат 15 май – празника на града . Изборът на датата 15..