Сри Астари Рашид: Не може да разделяме изкуството от дипломацията

“Нищо друго, освен да даваш най-доброто от себе си във всички аспекти” - така започва разговорът с нейно превъзходителство Сри Астари Рашид, посланик на Република Индонезия в България от 3 години. 

Изложбата “Синтез” беше официално открита в Квадрат 500, а в Регионалния исторически музей на София тя представя и личната си колекция. И двете изложби показват отношенията и връзките между двете държави.

Още на 5-годишна възраст Сри Астари Рашид започва да рисува заедно в компанията на своите седем братя и сестри. Те взаимно се влияят, докато правят комикси и рисунки. Първоначално Сри Астари Рашид рисува своите съученици, приятели и роднини, докато накрая изкуството се превръща в неделима част от нейния живот. Още преди 15-тата си година в родния си град Сохо (откъдето е и сегашният президент на Индонезия Джоко Уидодо), Сри Астари Рашид прави скулптури, използвайки рози (защото в нейния град е имало фабрика за дестилиране на розово масло). По това време тя не е допускала, че един ден ще работи като дипломат в държава, известна със своята Долина на розите.

Винаги Сри Астари Рашид е много активна и постоянно представя в България различни аспекти на индонезийското изкуство. Определя себе си първо като творец, а след това като дипломат. "Това е втората ни изложба с текстилни предмети и бижута, която е част от Фестивала “Чудесата на Индонезия”. Този път избрахме други предмети, които да представим в Историческия музей в София, различни от тези в галерия Квадрат 500", заяви тя пред БНР.

Каква е връзката между изкуствата и дипломацията?

"За мен дипломацията също е изкуство. Свързването на изкуството с дипломацията за мен е лесно, тъй като аз съм се занимавала през целия си живот с изкуства. Използвам изкуството и самата аз творя, като представям моята страна, а това е също част и от дипломацията. Участвала съм в много изложби по света. Сега представям в Музея на София цялата си колекция, както и концепцията ми за изкуството. Дипломацията има същата цел - да сплотява, и за мен лично няма голяма разлика."

Започнали сте още от най-ранна възраст да събирате предмети на изкуството. Самата Вие сте художник, скулптор, a изкуствата са вашата страст. Сега успешно свързвате толкова различни държави като Индонезия и България.

"Когато бях млада и започнах да събирам артефакти, бижута и традиционен батик, го правех, за да защитя нашето културно наследство, за да не се продава в чужбина. Но в един момент реших, че трябва да спра. Тогава не знаех за какво са всички тези вещи. Къщата ми беше препълнена. Сега представям личната си колекция, която виждате в Музея на София, заедно с неща, които са ме вдъхновили, представям и лични мои произведения. Така че като гледате моето изкуство, в него винаги има превъплъщение на миналото или aртефакт, който ме вдъхновява в работата", сподели за предаването "Преди всички" Сри Астари Рашид.

В музея могат да се видят традиционни индонезийски кукли Galem Golek. Сри Астари Рашид била вдъхновена от малките дървени кукли и ги е направила с човешки размери, за да ги покаже на изложението в Сингапур, в което е участвала. Облякла ги е традиционни костюми на танцьори и сега ги използва за изложбите в България.

През годините Сри Астари Рашид е представяла много жени творци. Каква е ролята на жените в изкуството и кое e главното за индонезийските жени и феминистките художници?

"Самата аз съм жена художник и съм една от жените творци, започнали от ранните си години. Тогава в моята страна нямаше толкова много жени, занимаващи се с изкуствo. Но аз просто кипя в това. Да, някои казват, че жените художници не са толкова талантливи, колкото мъжете. Но аз не мисля, че е така. Единственото, което жените трябва да правят, е да дават най-доброто от себе си и няма как да не бъдат признати. Да, аз творя и това не ми пречи да говоря за проблемите на жените. Не ми се налага да се боря за правата си като жена творец. Но когато влагате най-доброто от себе си, хората ви забелязват и ще ви оценят. Показвайте най-доброто! Феминистко изкуство...? Не харесвам особено много това определение, но когато работя по въпроси, касаещи жените - да, свързано е с емоции, вълнение, състрадание. Това са неща, които ние всички носим в себе си. Но за мен има и така наречената "женска сила", която наричам "сакти" в едно от моите произведения. "Сакти" на индонезийски език означава "творческата сила", "женската сила", която ни тласка, създава и развива живота", разказва посланичката на Индонезия.

"Много съм открита с това, което правя - чрез дипломацията или чрез изкуството, както е сега", разкрива още дипломатът.

"В изложба ми "Текстил, бижута и предмети на наследството", която е част от "Синтез", се опитвам да комбинирам българското и индонезийското изкуство и това го правя за първи път. Но смятам, че е време да има и у нас изложени български експонати, които да включват богатството и наследството на България, с описание на бижута, традиционни костюми, защото те показват вашата история. Аз самата искам да науча повече за вашата страна, традициите, историята. И непрекъснато го правя чрез събирането на предмети, питам за тяхната история, значение и правя проучвания."

Изкуство не се прави за един ден или за седмица - смята Н. Пр. Сри Астари Рашид. 

"Преди време една приятелка ми се обади, за да сподели, че много ценни книги, списания, вестници са изхвърлени на боклука, които не бяха скъпи, но имаха голяма историческа стойност. Сред тях беше и вестник "Народна култура" от 1959 година. А знаете ли, че през 1960 година първият президент на Индонезия Сукарно е бил на посещение в България? Самият той беше художник и обичаше изкуството. Аз му се възхищавах, че е едновременно творец и дипломат и това вероятно оказа влияние върху мен самата. По това време аз бях в Индия, в щата Рангун, като дъщеря на дипломат. А по-късно посетих вашата Национална галерия и вашия Национален архив в търсене на снимки от посещението на  Сукарно в България. Попитах директора дали е възможно да ги издирим и след една седмица лентите бяха в ръцете ми. Те също бяха публикувани и в захвърлените броеве на вестник “Народна култура”. А от всичко това аз направих един колаж на културите и успях го да представя в Квадрат 500."

"Виждате, че направих арт пано от вашите вестници със снимки на първия ни президент, а също и с настоящия, като добавих и предмети, които открих в България. А моето желание е да видя много повече от вашето изкуство. В продължение на три години аз популяризирам моята страна, но мисля, че е време и България да има дипломат, който също да промотира България в Индонезия. Защото не е достатъчно само вие да ни познавате. Моята нация не знае наистина къде е България, каква държава е България. Докато популяризирам Индонезия, вие виждате как чрез моето творчество аз също показвам и България, а в личната ми изложба включих и български костюми, които случайно намерих. Силно се надявам, че ще мога да представя вашата история, вашето изкуство и култура в Индонезия", коментира дипломатът художник. 

В заключение Сри Астари Рашид напомня, че дипломацията също е изкуство. "Изкуството, което аз правя, говори за политически, социални и културни въпроси, както е и в дипломацията. Не може да разделяме изкуството от дипломацията. Всички тези културни изяви ще подобрят туризма, икономическото сътрудничество между България и Индонезия, по което аз вече работя."

Интервюто със Сри Астари Рашид можете да чуете в звуковия файл.