Самоков – кръстопът на изкуството от миналото до днес

Тазгодишният симпозиум е белязан от артистични проекти, с които се хвърля ръкавица на местните жители да се  включат в творческия процес. Такъв е проектът на Васко Славков за градска среда, вдъхновен от самоковските шевици.

„Едни интересни розети или да ги наречем самоковски мандали на щастието в съвременен вариант – графити, които ще се появят на няколко места на улиците в Самоков. Самият проект е наречен „Изящни пътеки“, с който ще украсим града и същевременно ще отбележим вече петото издание на симпозиума“, обясни в предаването "Нощен хоризонт" организаторът Радостина Доганова, която живее в Братислава, но ежегодно се връща в Самоков и именно така се е родила идеята за традиционната вече творческа среща.

Самоков като духовна спирка за пренареждане на творческите посоки

„Духом вече всички сме от Самоков, стана наша постоянна спирка, чувстваме се като у дома си и с радост се връщаме там“, допълни тя. „За мен Самоков беше едно откритие. Идвайки в града, зад едни доста високи каменни зидове и големи затворени порти постепенно започнаха да се отварят едни доста приказни светове за мен. Аз съм от съвсем друг край – от Добруджа. Не съм човек на планината и ми трябваше време да свикна.“

Според Радостина Доганова симпозиумът е възможност да се покажат на други артисти самоковските светове и артефакти от миналото, които вдъхновяват за нови, съвременни творби със съвременна естетика. В рамките на симпозиума всяка година се провеждат творчески работилници с деца от център за настаняване от семеен тип и с възрастни хора от дом за стари хора. Представя се и обща заключителна изложба на творците от различни държави, а много от произведенията остават за постоянно във фондовете на местния музей.

„В Самоков има една магия. В центъра на града има една чешма, изградена 1660 година, от която някой външен гост пие ли вода от тая чешма, остава в Самоков. И по стара традиция всички самоковци, които канят гости отвън и са им особено мили, превеждат хората, канят ги да пият студена изворна вода и ей, на, аз съм вече 30 години самоковец“, разказа пред БНР директорът на Историческия музей в града д-р Веселин Хаджиангелов. "Гощаваме гостите не само с богатата самоковска кухня, но и с блага приказка, раздумка по улиците с местните хора и добра напитка", увери той. 

Малко градове могат да се похвалят с открити мощи на светци от по-ново време

През септември 1995 година при разкопки на една от култовите църкви в града – Бельова черква, в гроб, разположен до северната стена под пода бил открит гробът на Великомъченик Симеон Самоковски с негови мощи.  

Самоков е място, което концентрира много изкуство в себе си още в дълбоката история, посочи още Хаджиангелов. „Едни от първите хора, които започват да работят с метал, са именно тия планински мъже, които са разтопявали магнетитовия пясък и започват да добиват желязо. Неслучайно името Самоков е свързано с тия механични чукове, които пречистват желязото, задвижвани от вода – чукът сам кове.“  

Музейният директор маркира и влиянието на Самоковската художествена школа, основана от бащата на Захарий Зограф - от 17 век до ден днешен. „И за тези няколко века самоковски творци могат да се изброят над 100 имена на художници, зографи, резбари. Всички са творили основно върху църковната живопис във вид на стенописи и икони. От началото на XX век се появяват вече светските художници. Самоков може да се нарече родно място на българската графика, защото първата печатница се намира в Самоков.“

За симпозиума Община Самоков отваря за творците Доспевската къща, чието дворно и вътрешно пространство се изпълва със стативи, маси и работни кътове.

София Хаджипапа е художничка от Кипър с майка българка. Участва във всички досегашни издания на симпозиума. Чувства се у дома не само в България, но и в самия Самоков, където всяка година открива нови неща. Споделя, че за нея винаги е интересно за да се запознава с „кухнята на работата“ на колегите си. Скулпторът Никола Колев участва за първи път в симпозиума. Майсторът на металната пластика сега експериментира с рециклирана хартия.