Давид Папо: Професията на аптекаря е важна и ще се запази

Снимка: БГНЕС

Интервю на Искра Декало - кор. на БНР в Израел

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

В края на календарната година в повечето страни, включително и България, се приема бюджетът. През последните години все по-малък е делът на парите за здравеопазване. Но от това зависи кои ще са субсидираните лекарства.

Революционна е идеята на президента на САЩ между потребителя и производителя на лекарства да няма посредници, включително аптекари. Осъществима ли е тази идея и за други страни, например за Европа?

Този въпрос нашата кореспондентка в Израел Искра Декало зададе на председателя на Профсъюза на аптекарите в Израел Давид Папо, който е с български корени.

Идеята на Тръмп прилича на цунами, възникнало по средата на океана. Докато стигне до нашите брегове, ще минат няколко години и ще има по-слабо въздействие, което ще ни помогне да сме по-добре подготвени за посрещането му. А и нашите брегове са по-различни от тези на САЩ. Лекарствата там са необосновано скъпи и, за разлика от при нас, не са субсидирани от болничните каси, в които всички членуваме. Там подобна реформа е наложителна. Тя неминуемо ще се отрази и на начина, по който ще става обслужването на аптеките по целия свят.

Вече и при нас се използват изкуствен интелект, роботизация на аптеките, както и доставка по домовете на телефонно или онлайн поръчани лекарства. Но според мен професията на аптекаря е важна и ще се запази. Да кажем, че 70% от населението е дигитално грамотно, но ролята на аптекарите не е само да са продавачи. Те са тези, които проверяват дали лекарствата, които даден лекар - специалист по определени болести - е предписал, не са противопоказни спрямо вече ползваните от пациента лекарства за хронични заболявания. Ние сме тези, които можем да алармираме и за това дали количеството активно вещество е подходящо за възрастта, теглото, пола или съществуващите алергии на даден човек.

Изразът „Лекарят познава болестите, а аптекарят - лекарствата“ е верен, и ние ежедневно спасяваме хиляди пациенти. Лекарството и съотношението, което лекуващият лекар е избрал, може да са точни, но начинът на приложение на някои от медикаментите изисква разяснение.

Някога аптекарят трябваше да е нещо като графолог, за да може да разчита неразбираемите почерци на лекарите. Днес рецептата е напечатана в компютъра, а постоянните лекарства автоматично се подновяват. Но той трябва да е и психолог, за да убеди пациентите, че това, което лекарят им е предписал, е правилното лекарство, а не съветите на доктор Гугъл.

Що се отнася до лекуването „по бабешки“, то е било важно във времена, когато фармацевтичната индустрия не е била толкова напреднала. Но всичко трябва да се гледа открито. Тогава продължителността на живота е била около 65 години, а сега е около 85. Но ако някоя майка вярва, че половин лук до креватчето на детето ще го излекува, нека го прилага - повечето от тези методи, ако не помагат, поне не вредят.

Сега около 70% от обучението на фармацевтите е химия, но в обучението им се дават и много знания по генетика. Защото съм убеден, че след 20-30 години, на базата на откриване на мутациите или особеностите на ДНК, ще може да се индивидуализира лечението на болния и лекарството за едно и също заболяване ще е различно за всеки пациент. В това изкуственият интелект може да ни помогне, но решението ще е наше - заедно с лекуващия лекар.

Моето семейство е живяло десет поколения в България и е пристигнало в Израел през 1944 година. Дядо ми също се е казвал Давид Папо и е имал дрогерия във Варна, в която е приготвял и продавал лекарства. Бил е и царски аптекар, когато монархът е идвал в Евксиноград. Разказваше, че царят и църквата са се борили, за да може евреите да останат живи.

Когато посетих България, потърсих сградата, където е била дрогерията на дядо ми. След национализирането ѝ тя е била предоставена на дружеството на гръцките емигранти, защото е била в гръцки стил с много колони. Действително това е една от красивите сгради на крайморския град.

Семейството ми е запазило много хубави спомени от България - кухнята, езика и връзката с приятелите са били съхранени.

По публикацията работи: Евелина Стоянова

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Споделете

Давид Папо: Професията на аптекаря е важна и ще се запази

Професията социален работник като призвание

"Искам бебе" вече и в Ловеч

131 СУ "Климент Тимирязев" отбеляза 40 години със спектакъл "Устрем към върха"

Нов поглед към Калояновската гробница

От бащи на синове: как се калява стоманата в родната екстремна сцена

"Преди и сега": Народният съд - пълна генна модификация на обществото

Дефицит ли е милосърдието: Защо пчелар от Враца дари 1 тон мед на деца и възрастни хора?

Предавания

За БНР

Програми

Радио България