Спомен за Алексис Вайсенберг

Алексис Вайсенберг - един от най-големите пианисти от втората половина на XX век е обявяван винаги като френски пианист, но той носеше и български дух, защото е роден и прекарал детството си в България. Поводът да припомняме за неговото музикално творчество е 90-годишнината му на 26 юл. Той си отиде от този свят на 8 януари 2012 г.

Предполагам не са малко слушателите, които са го чули за първи път през 1972 г., при гостуването му в София, и при многото му гастроли у нас в последвалите години. Помня, че при първата среща с неговото изкуство публиката беше омагьосана - видяхме един атлетичен, красив човек, от когото струеше сила, но външният вид не ни излъга. Той имаше феноменална техника, мощен звук и в същото време в него имаше сдържана емоция, приглушена страст. Самият той често е  споделял: “Душата ми е рационална, тялото ми обаче - темпераментно“. Когато го слушаше, публиката изпадаше в екстаз. Спомням си, че бисовете в края на концертите му бяха много - пет, шест, може би с тях той благодареше на българите за щастливото си детство, за спомените от тези далечни времена.

Роден в София, Алексис Вайсенберг учи в Италианския колеж. С приятелите си говори български език, вкъщи семейството говори френски, а сестрите му - немски език. Затова се развива като полиглот - говори перфектно 8 езика. Започва да свири на пиано още 4-годишен - отначало с майка си (възпитаничка на Виенската консерватория), после закратко при Менахем Бенсусан и след това при Панчо Владигеров. На 10 години изнася първия си рецитал с творби на Бах, Шуман, Бетовен, Владигеров, даже и собствен етюд. На 12 години заедно с майка си момчето заминава с много перипетии за Истанбул, после се заселват в Хайфа и Ерусалим. Там учи при проф. Шрьодер. На 14 години свири Третия концерт за пиано на Бетовен с Радиооркестъра в Ерусалим. Завършва Музикална академия в Тел Авив при Лео Кастенберг и често е солист на Палестинския симфоничен оркестър. Прави първото си турне в Южна Африка на 15 години, където изнася 15 концерта  с подготвена програма от 5 концерта за пиано и 4 солови програми. За три години получава ангажименти като солист на Израелската филхармония по времето, когато там работи Ленард Бърнстейн. През 1946 г., с препоръчително писмо от Шнабел и Хоровиц постъпва в "Джулиард Скуул" - Ню Йорк при Олга Самарова, а учи композиция и музикален анализ при Пърсичети. През 1947 г. печели първа награда на Осмия конкурс “Левънтрит" и наградата на Филаделфийския оркестър. Така започва голямата му кариера. Интересен факт е, че когато Владимир Хоровиц се разболява и отказва участието си в концерт на Питсбъргския симфоничен оркестър под диригентството на Стайнберг, той  пише на диригента, че единственият, който може да го замести в изпълнението на Третия концерт за пиано на Рахманинов, е Вайсенберг. Изявата на младия пианист е блестяща и този концерт си остава негова запазена марка. През 1951 г. Вайсенберг очарова френската публика със същия концерт, но за да получи френско гражданство, се налага две години да служи във френската армия. През 1957 г. прекъсва за близо 12 години успешната си кариера, за да се усъвършенства - той иска да бъде нещо повече от пианист - виртуоз. Занимава се с философия и литература, работи над духовното  си усъвършенстване. Триумфално е неговото завръщане на концертния подимум през 1966 година - свири с Берлинската филхармония под диригентството на Херберт фон Караян. От този момент той е най-търсеният, най- аплодираният пианист, любимец на Караян, прави много записи с най-големите диригенти на века - Джулини, Мути, Орманди, Претър, Бърнстейн, Озава. Звукозаписната му кариера продължава близо 40 години. И остава да добявя, че Вайсенберг беше великолепен джаз импровизатор, а като композитор е автор на 2 мюзикъла, клавирни пиеси, "Соната в състояние на джаз" и др.