Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Спомен за проф. Бенцион Елиезер

В рубриката "Помните ли..." на предаването "Алегро виваче" по "Хоризонт" отдаваме почит на един композитор и педагог с разностранни интереси в музиката - проф. Бенцион Елиезер. На 8 септември се навършиха 105 години от рождението му.

Мнозина са изпълнявали неговите произведения - класически, естрадни, джазови. Поколения студенти са учили хармония при него в Българската държавна консерватория. Той беше един от най-обаятелните и едновременно с това най-взискателни преподаватели по тази дисциплина.

Бенцион Елиезер свири на различни инструменти, както разказва едната от дъщерите му - Беатрис Елиезер - по телефона от Лондон, където тя живя и работи в последните години от живота си (записът е запазен в „Златния фонд“ на БНР). В младостта си /в средата на 40-те години на миналия век/ Бенцион Елиезер свири на алт-саксофон в ансамбъла “Джаз Овчаров”. Завършва Музикалната академия през 1953 г. в класа по композиция на проф. Парашкев Хаджиев и по дирижиране на проф. Асен Димитров.

Голяма част от хората свързват името на Бенцион Елиезер с началото на естрадната музика в България - заради дейността му в тази посока през 50-и 60-е години на миналия век. Тогава той дирижира Естрадния оркестър на Радио София, както и аналогичния състав в столичния Сатиричен театър. От тези два оркестъра по-късно се сформира Биг бендът на БНР. Пише естрадни песни, една от най-известните от които е „Цум, Цум, Цум“  от репертоара на Леа Иванова, както и „Море на обичта“ в изпълнение на  Маргрет Николова, а с песента „Чудо“ по текст на Дамян Дамянов в изпълнение на Лили Иванова композиторът печели Първа награда на Международния фестивал на българската естрадна песен „Златният Орфей“ през 1982 г.

Огромна част от времето и енергията си проф. Бенцион Елиезер посвещава на своите студенти в Българската държавна консерватория. През 1959 г. той започва работа там като асистент по хармония на своя педагог проф. Парашкев Хаджиев. Става преподавател, после професор по хармония през 1970 г., възпитава поколения музиканти. Бил е и заместник-ректор на учебното заведение в продължение на 14 години - от 1972 до 1986 г.

Бенцион Елиезер е автор на произведения за симфоничен и за струнен оркестър; творби за пиано и оркестър в това число и клавирен концерт; пиеси за камерно-инструментални ансамбли и за соло пиано, а също и на хорови, солови и детски песни. Пише естрадни песни и джазови пиеси; прави над 250 обработки на народни песни; създава музика към театрални постановки и мн. др.

През 1975 г. проф. Бенцион Елиезер е удостоен със званието „Заслужил артист“. Напуска този свят на 19 септември 1993 г., дни след като навършва 73 години.

Чуйте рубриката "Помните ли..." с изказвания от Златния фонд на БНР и музика на проф. Бенцион Елиезер в звуковия файл.

По публикацията работи: Ирена Гъделева


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Фрагмент от плаката. Фотограф: Елена Спасова

Премиера на "Брадатата графиня" в Сатиричния театър

На 13 ноември, четвъртък, за първи път ще се играе "Брадатата графиня". Преводът и музикалното оформление на актьора Мартин Каров, а на сцената излизат още Албена Павлова, Боян Арсов, Лана Гекова и Кирил Бояджиев. Всеки от петимата актьори се превъплъщава в няколко роли. Носителката на "Икар" Ана Вълчанова този път ще видим в различна роля –..

публикувано на 10.11.25 в 18:00

Напусна ни световноизвестната българска оперна певица Стефка Евстатиева

След кратко боледуване днес почина световноизвестното българско сопрано Стефка Евстатиева.  През последните дни тя е била в болница в София. Вестта за кончината й е потвърдил съпругът на оперната прима в разговор с българската народна певица Татяна Сърбинска. Стефка Евстатиева е родена на 7 май 1947 г. в Русе. Дебютът й е през 1971 г. на..

публикувано на 09.11.25 в 22:00

В град Левски бе открита скулптурната композиция "Земляците"

Инициативният комитет за изграждане на скулптурната композиция „Земляците“ и Община Левски проведоха официалното откриване на творбата на 6 ноември 2025 г. на площад „Свобода“ в града. Официален гост на тържествената церемония бе вицепрезидентът на Република България г-жа Илияна Йотова. Събитието оживи спомена за трима от най-обичаните българи, родом..

публикувано на 09.11.25 в 07:00

Седмицата на модата в Тел Авив оживи стари традиции и нови идеи

През последните години светът на израелската мода преживява възходи и падения, както и кризи заради пандемията и войната. Тази година към тях се добави и бойкот срещу израелски артисти и спортисти. За първи път Седмицата на модата, която се проведе в последните дни на октомври в Тел Авив („замразена“ по време на войната), се проведе без Деня на..

публикувано на 09.11.25 в 06:32

Нов живот за стогодишна врачанска къща: Семейният дом на рода Йончеви - културен център

Реставрираха стогодишна къща във Враца. Тя се намира до емблематичния паметник „Лъвчето“ и носи отпечатъка на една от известните градски фамилии – рода на Йончеви.  Отскоро семейният дом е ново място за изкуство, култура, събития и обмен на идеи. Старата къща е реставрирана – запазени са автентичните мазилки, дограми, настилки и мебели, както и духът..

публикувано на 09.11.25 в 06:19

"Земляците" събраха в Левски спомена за Парцалев, Вачков и Цончев

В град Левски беше открита скулптурната композиция „Земляците“ , посветена на актьорите Георги Парцалев , Григор Вачков и писателя Дончо Цончев . Автор на творбата е скулпторът Борис Борисов , а средствата за реализацията ѝ са събрани от жителите на региона чрез различни инициативи. Всеки град има свои любими места, свързани със..

публикувано на 09.11.25 в 06:00

Хор "Родни звуци" отбеляза Деня на будителите с концерт в Барселона

Българското неделно училище „Св. св. Кирил и Методий“ в Барселона беше домакин на концерт по случай Деня на народните будители. Смесен хор „Родни звуци“ към читалище „Добри Войников – 1856“ в Шумен изпълни български народни песни и творби от европейската класика пред българската общност в каталунската столица. Идеята за концерта възниква спонтанно..

публикувано на 09.11.25 в 05:37