Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

„Археология на забравата“ - каква е цената на модернизацията

Какво е общото между Цилиндър на времето, стара каменна мелница и разпилени на пода фотографии

7
Снимка: Радка Табакова

Музеят за съвременно изкуство "Софийски арсенал" е домакин на изложбата "Археология на забравата". Експозицията е част от проект за опазване на културното наследство в района на Деветашкото плато.

Реставрационните дейности започват преди шест години, когато английски експерт посещава региона и се впечатлява от архитектурата. Оказва се, че много сгради имат нужда от възстановяване, но техниките и материалите, с които са били построени, са почти изгубени. Миналата година проектът печели престижната Ангелска награда,  основана от композитора сър Андрю Лойд Уебър. Тя се връчва от най-голямата организация за опазване на културното наследство във Великобритания –„Историческа Англия“.

Изложбата "Археология на забравата" обобщава резултатите от съвместните усилия на екип от студенти по архитектура, на английския специалист по опазване на културното наследство Дарън Баркър, община Летница и сдружение "Деветашко плато". Вече шест години екипът се грижи за съхраняването на културното наследство в обезлюдените български села. Работата на екипа е съсредоточена в живописния район на Деветашкото плато, където има и много примери на автентична възрожденска архитектура. 

„Изложбата е комбинация от инсталация и плакати, които представят нашата работа. Най-интересната инсталация е една стая от изоставена къща в село Кърпачево, която сме възстановили в автентичния вид и в която може да се види животът на една жена от селото. Окачили сме снимките от нейната сватба, от сватбата на децата й, писмата й, поканите – целия живот, който беше захвърлен на земята в тази стая, сме го представили, включително накрая некролога й. Един живот, едно късче от този живот, побрано в едно пространство“, разказа пред „Хоризонт“ архитект Милена Металкова от Катедра „История и теория на архитектурата“ в Университета по архитектура, строителство и геодезия в София.

Пътуване назад през Цилиндър на времето

Изложбата „Археология на забравата“ предлага преминаване през Цилиндър на времето. От външната страна на цилиндъра са красивите къщи на село Кърпачево и тяхното състояние днес в руини. Ако обаче преминете през него, отвътре може да се види животът на хората, кой е обитавал тези къщи и какво се е случвало – всичко това се оглежда в стари фотографии.

„Имаме също живописно платно на Дарън Баркър, който е и художник. Имаме един свитък с отпечатъци на ръцете на всички участници в работилницата. Имаме филмчета, които показват нашата работа“, допълва арх. Металкова.

Тя е убедена, че е добре студентите да познават строителните техники с естествени материали, тъй като „така се създава една много по-екологична и здравословна среда“.

Студенти от България, Великобритания, Тайван, Естония и други страни работят заедно в стремежа им да опознаят нашето наследство и да направят част от него действащо в съвременността. Студентите получават архитектурни задачи, свързани с адаптация на старите сгради или реставрационни – работа с реални материали. „Те се научават да боравят с дърво, да подреждат каменни зидове, да правят мазилки от глина.“

Правят се и артистични проекти като този в изложбата „Археология на забравата“. Селищата в Деветашкото плато изобилстват от сгради, примери за автентична възрожденска архитектура. Кърпачево в миналото е било населено от турски скотовъдци, които в началото на XX век го напускат и се заселват габровци. Наречено е Кърпачево на поета Христо Кърпачев.

Стара мелница се превръща в културен център, а бивша пожарна - в пекарна

Скоро жителите на няколко от селата ще могат да се похвалят с нов културен център и пекарна, съобщи още архитект Металкова.

„Тази година работихме по стара мелница в село Кърпачево, която е общинска сграда, общински терен и започнахме ремонта. Идеята е, че тази сграда ще бъде като културен център. В нея ще се провеждат обучения, ще може да се използва за семинари. Местните хора могат да разказват за нещата, които могат. Тя беше в много критично състояние и щеше да се разруши.“

Мелницата е направена от камък от пещери, който вече е забранен за използване. Има интересна история. Първо е била водна мелница, след това двама братя я купуват и преизграждат, превръщайки я в електрическа.

В село Агатово, отново част от района на Деветашкото плато, стара сграда, която е била адаптирана за пожарна, ще се превърне в пекарна. В село Крамолин пък е заснета църквата и в 3D модел е дигитализирана като паметник на културата.

Двама от студентите, участвали в проекта, са си купили къщи в Кърпачево, които в момента реставрират. 

Още за втория живот на старите къщи в Деветашкото плато слушайте в звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ
Проф. д-р Людмил Вагалински

Проф. д-р Людмил Вагалински за Хераклея Синтика

Проф. д-р Людмил Вагалински е ръководител на разкопките на Хераклея Синтика от Националния археологически институт с музей към БАН. Хераклея Синтика се намира в долината на река Струма, на около 2 км северозападно от град Рупите и на около 10 км от Петрич. Последните открития на археолозите и намирането на двете 2-метрови статуи предизвикаха..

публикувано на 26.11.24 в 16:51

Разплетоха загадката чия е една от статуите, открити в Хераклея Синтика

Кой е изобразен на великолепната и много добре запазена първа статуя , открита това лято в античния град Хераклея Синтика? Има ли връзка между нея и втората скулптура, която тепърва ще се реставрира и все още се проучва?  Четири месеца след  разкритото от археолозите екипът, макар и предпазливо, даде първите сигурни отговори на среща в..

публикувано на 26.11.24 в 09:15

Сатиричният театър дигитализира фотоархива си, за да опази спомена за поколения творци

От грижа за паметта – така Калин Сърменов, директор на Сатиричния театър "Алеко Константинов", мотивира решението снимките от хиляди постановки да бъдат сканирани във възможно най-високо качество, възстановени и показани . Това са образите на хората, изградили името на Сатирата. За Сърменов е добре да са познати на новите поколения..

публикувано на 24.11.24 в 14:58
Бойко Чавдаров

Бойко Чавдаров - гражданин на света

Бойко Чавдаров е гост в рубриката "Америка- илюзии и реалности ". От България през Япония и Канада до Америка. С мечта да се завърне отново в Родината! "Имаше период ,когато  ако ме попитат какъв съм, беше ми трудно да отговоря. Живеейки на 3 континента в 4 държави, просто се чувствах като човек на света. Това ми разшири кръгозора и мисленето..

публикувано на 21.11.24 в 17:57
LOFAR е най-големият радиотелескоп, работещ на най-ниските честоти, които могат да се регистрират от Земята.

Как се прави космическа наука с лопати…

Изложбата, посветена на 70 години от създаването на Европейската лаборатория по физика на елементарните частици и 25 години от членството на България в научна организация, отваря врати днес. Домакин е Физическият факултет на Софийския университет. Изложбата "70 години ЦЕРН" може да се види във Физическия факултет на Софийския университет до..

публикувано на 21.11.24 в 11:40
Екатерина Петрова

Пациентка: Диабетът може би е свързан с психологическата насоченост и менталното мислене

На 14 ноември отбелязахме Световния ден на диабета . Във Велико Търново организираха събитие, на което граждани облякоха сини дъждобрани и се хванаха за ръце в кръг, за да изразят своята съпричастност към децата и възрастните с това заболяване. Всеки трети българин между 60 и 69 години е с диабет     45% от хората с диабет не..

публикувано на 16.11.24 в 07:30

За филмографията на Доналд Тръмп и неговата мечта да бъде актьор

Много преди да стане постоянна част от информационните емисии на малкия екран, американският президент Доналд Тръмп се настанява под светлините на прожекторите посредством предавания и филми.  Останах изненадан от многото програми и филми, в които участва Тръмп. Сигурно сте чували за "Стажантът", но може би и вие като мен не сте очаквали да видите..

публикувано на 13.11.24 в 12:04