Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

„Археология на забравата“ - каква е цената на модернизацията

Какво е общото между Цилиндър на времето, стара каменна мелница и разпилени на пода фотографии

7
Снимка: Радка Табакова

Музеят за съвременно изкуство "Софийски арсенал" е домакин на изложбата "Археология на забравата". Експозицията е част от проект за опазване на културното наследство в района на Деветашкото плато.

Реставрационните дейности започват преди шест години, когато английски експерт посещава региона и се впечатлява от архитектурата. Оказва се, че много сгради имат нужда от възстановяване, но техниките и материалите, с които са били построени, са почти изгубени. Миналата година проектът печели престижната Ангелска награда,  основана от композитора сър Андрю Лойд Уебър. Тя се връчва от най-голямата организация за опазване на културното наследство във Великобритания –„Историческа Англия“.

Изложбата "Археология на забравата" обобщава резултатите от съвместните усилия на екип от студенти по архитектура, на английския специалист по опазване на културното наследство Дарън Баркър, община Летница и сдружение "Деветашко плато". Вече шест години екипът се грижи за съхраняването на културното наследство в обезлюдените български села. Работата на екипа е съсредоточена в живописния район на Деветашкото плато, където има и много примери на автентична възрожденска архитектура. 

„Изложбата е комбинация от инсталация и плакати, които представят нашата работа. Най-интересната инсталация е една стая от изоставена къща в село Кърпачево, която сме възстановили в автентичния вид и в която може да се види животът на една жена от селото. Окачили сме снимките от нейната сватба, от сватбата на децата й, писмата й, поканите – целия живот, който беше захвърлен на земята в тази стая, сме го представили, включително накрая некролога й. Един живот, едно късче от този живот, побрано в едно пространство“, разказа пред „Хоризонт“ архитект Милена Металкова от Катедра „История и теория на архитектурата“ в Университета по архитектура, строителство и геодезия в София.

Пътуване назад през Цилиндър на времето

Изложбата „Археология на забравата“ предлага преминаване през Цилиндър на времето. От външната страна на цилиндъра са красивите къщи на село Кърпачево и тяхното състояние днес в руини. Ако обаче преминете през него, отвътре може да се види животът на хората, кой е обитавал тези къщи и какво се е случвало – всичко това се оглежда в стари фотографии.

„Имаме също живописно платно на Дарън Баркър, който е и художник. Имаме един свитък с отпечатъци на ръцете на всички участници в работилницата. Имаме филмчета, които показват нашата работа“, допълва арх. Металкова.

Тя е убедена, че е добре студентите да познават строителните техники с естествени материали, тъй като „така се създава една много по-екологична и здравословна среда“.

Студенти от България, Великобритания, Тайван, Естония и други страни работят заедно в стремежа им да опознаят нашето наследство и да направят част от него действащо в съвременността. Студентите получават архитектурни задачи, свързани с адаптация на старите сгради или реставрационни – работа с реални материали. „Те се научават да боравят с дърво, да подреждат каменни зидове, да правят мазилки от глина.“

Правят се и артистични проекти като този в изложбата „Археология на забравата“. Селищата в Деветашкото плато изобилстват от сгради, примери за автентична възрожденска архитектура. Кърпачево в миналото е било населено от турски скотовъдци, които в началото на XX век го напускат и се заселват габровци. Наречено е Кърпачево на поета Христо Кърпачев.

Стара мелница се превръща в културен център, а бивша пожарна - в пекарна

Скоро жителите на няколко от селата ще могат да се похвалят с нов културен център и пекарна, съобщи още архитект Металкова.

„Тази година работихме по стара мелница в село Кърпачево, която е общинска сграда, общински терен и започнахме ремонта. Идеята е, че тази сграда ще бъде като културен център. В нея ще се провеждат обучения, ще може да се използва за семинари. Местните хора могат да разказват за нещата, които могат. Тя беше в много критично състояние и щеше да се разруши.“

Мелницата е направена от камък от пещери, който вече е забранен за използване. Има интересна история. Първо е била водна мелница, след това двама братя я купуват и преизграждат, превръщайки я в електрическа.

В село Агатово, отново част от района на Деветашкото плато, стара сграда, която е била адаптирана за пожарна, ще се превърне в пекарна. В село Крамолин пък е заснета църквата и в 3D модел е дигитализирана като паметник на културата.

Двама от студентите, участвали в проекта, са си купили къщи в Кърпачево, които в момента реставрират. 

Още за втория живот на старите къщи в Деветашкото плато слушайте в звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ
Велико Търново отбелязва 840 години от въстанието на болярите Петър и Асен и възобновяването на българската държава

Мащабни събития се проведоха във Велико Търново по повод 840 години от въстанието на Петър и Асен

С фестивали, концерти и международна научна конференция Велико Търново отбелязва 840 години от въстанието на болярите Петър и Асен и възобновяването на българската държава. Светлинен спектакъл по повод честванията на 840-ата годишнина от въстанието на болярите Петър и Асен Велико Търново се върна 840 години в историята, за да..

публикувано на 26.10.25 в 12:02

Изложба в Ловеч показва строителството на жп линията Ловеч – Троян през погледа на Никола Танев

В Художествената галерия „Проф. Теофан Сокеров“ в Ловеч е открита изложба с творби на изтъкнатия български художник Никола Танев (1890–1962). Експозицията включва 27 произведения – акварели, туш и пастели, създадени през 1947–1948 година, които документират строителството на железопътната линия Ловеч - Троян. Освен високата си художествена стойност,..

публикувано на 26.10.25 в 07:13

Крит – островът, който разказва истории

Остров Крит не е просто дестинация – той е преживяване, съчетаващо цялата палитра на гръцкия туризъм. Тук се срещат суперлуксозни хотели и круизни кораби, диви къмпинги и семейни пътувания. Мнозина българи вече са го посетили, но Феня и Искра Декало го откриха за себе си за седмица. В малките села животът тече бавно. В кръчмата „При Спирос“ чужденци..

публикувано на 26.10.25 в 06:38

Мариана Емилова представи вкусовете на Харманли в столицата

По-рано тази година майсторката на традиционни ястия от Харманли Марияна Емилова привлече вниманието на цяла България, като собственоръчно приготви баница с впечатляващата дължина от 1160 метра по време на фестивала "На Хармана" в родния си град. Събитието предизвика широк медиен интерес не само заради рекордния размер на кулинарното творение, но и..

публикувано на 26.10.25 в 05:00

Бивш управител на "Евксиноград": Не направиха реставрация, а ремонт!

Дългогодишният управител на резиденция "Евксиноград" Стефан Капитанов издаде книга за нея – "Евксиноград – непремълчани истории".  Капитанов е управлявал резиденцията в периода 1999–2011 г., когато е била във възход. Стефан Капитанов - от волейбола до Евксиноград В интервю за БНР бившият управител изказва огорчението си, че по..

публикувано на 22.10.25 в 07:19

Американски историк с книга за българската история

"Строители на държавата от степта: История на Първата българска империя" - това е новата книга на американския историк Ерик Холси, който от години живее в България. Книгата излиза на английски език.  " Възходът на Първото българско царство се дължи на подходящ момент. Византия е в упадък. Със сигурност има и голям елемент на късмет ", коментира..

публикувано на 20.10.25 в 12:37

Омагьосаната гора оживя в детското отделение на Кюстендил

Камелия Пешева, студентка по анимационно кино в Нов български университет, и нейната сестра Бояна Василева, учител по графичен дизайн, създадоха стенописа „Омагьосаната гора“ в родния си град Кюстендил. Проектът е част от европейския конкурс „Лечебна природа – анимация за щадяща и грижовна детска болнична среда“, в който Камелия бе финалист...

публикувано на 19.10.25 в 06:24