Обявеният от пресата за „италианско хореографско чудо” млад хореограф Фреди Франдзути постави за трупата на балета на Софийската опера знаменитата сценична кантата „Кармина Бурана” от Карл Орф. Премиерата се състоя в рамките на юбилейното Х-то издание на летния фестивал „Опера в парка”, а след това спектакълът беше представен и на фестивала „Опера на върховете“ в Белоградчик.
Знаем от спомените на самия немски композитор Карл Орф как му хрумва да създаде своето най-популярно произведение, донесло му световно признание. Разхождайки се безцелно по книжарниците в края на пролетта на 1934 г., нехайно разглеждал сбирката на малко букинистко магазинче, където се натъкнал на поетичен сборник на голиардите, а именно „Carmina Burana” в издание на Йохан Андреас Шмелер от 1847. Вдъхновението му било толкова силно, че съзадал клавира само за няколко дни. За своята „Carmina Burana” Карл Орф избира ХХІV стихотворения на латински и раннонемски с различна дължина – от моностишия в един ред, до разгърнати стихове в няколко строфи, не по-малко различни по жанр и тематично съдържание. От пролетни танци, празнични хороводи, до любовни признания – някои възвишени, невинно срамежливи до откровено чувствени, хедонистични и дори непристойни, песни за маса, сатирично-пародийни и др. Творбата започва с пролог от философско-скептически стихове на свободомислещи хора, наречен „Фортуна – господарка на света” и се разгръща в три основни картини „Ранна пролет”, „В таверната”, „Съд на любовта”, като на финала всичко се затваря с повторение на основния мотив от пролога.
Всеки опит обаче да се претвори сложния и многопластов музикален език на „Кармина Бурана” изисква не само значителен художествен опит, творчески хъс и дръзко въображение, но и способност да се съчетаят в едно цяло противоречивите начала на самата творба и нейния своеобразен характер.
Дали и колко се е справил хореографът Фреди Франдзути и за интерпретацията на артистите от трупата на Софийския национален балет можете да научите от рецензията в звуковия файл.
Особено ценен и мащабен звукозаписен проект е новият троен албум на пианиста Веско Стамболов, събрал цялото клавирно творчество на композитора Любомир Пипков под заглавието „Ludus Rithmicus“. Той излезе на международния музикален пазар преди броени дни - на 25 април. Издателството е швейцарско, но звукозаписната продукция е реализирана изцяло в..
Защо ледниците на Ливингстън са почернели, на какво се дължи усиленото им топене, какво откриха изследователите под леда, кой е най-бързият ледник на острова и какво може да кажат сеизмолозите за ледотресенията? Отговори на тези въпроси дава документалният филм на БНТ "Изследователи на края на света". Това е почти приключенски разказ за..
На 30 април Габровският камерен оркестър ще изнесе последния си концерт за сезона. Програма е особено интересна - тя включва Струнния квартет от Джузепе Верди във версия за оркестър, пиесите „Хризантеми“ и "Менует" от Джакомо Пучини и Концерт за пиано и оркестър №3 от Филип Глас - премиера за България. Солист е изявената габровска пианистка Ценка..
Филхармония "Пионер", водена от диригента Любомир Денев-младши, ще изнесе концерт в Първо студио на БНР на 30 април, сряда, от 19.00 ч. Дни преди да отпътуват за турнето си в Братислава и Виена, младите филхармоници ще представят интересна програма: "Картини от България" от Константин Илиевски (главния диригент на Радиооркестъра), "Импровизация"..
Една от успешните норвежки писателки – Мая Люнде, се среща с българските читатели с книгата си "Краят на океана". Люнде е автор на "История на пчелите", която е световен бестселър. "История на пчелите" - предупреждение за опасностите, които идват, когато пренебрегваме природата " В книгата за водата тя качва залога . Говорим за..
Шест издания стигат до финала на конкурса "Роман на годината", организиран от Националния дарителски фонд "13 века България". Връчването на наградата ще бъде на 19 май в Софийската градска художествена галерия. Номинираните 6 романа са "Ти, подобие мое" от Радослав Бимбалов, "Градинарят и смъртта" от Георги Господинов, "Тезеят в своя лабиринт...
Димитър Еленов е един съвременен будител . Това заяви пред БНР Розита Еленова, която е спътница на големия актьор и режисьор повече от четвърт век. Тя е и автор на документален филм за Еленов - "Свободен, по-свободен, Димитър". За него получава номинация за режисьорски дебют от Националния фестивал на българското кино. Да срещнеш Еленов – с..
Дали матурите са реалистичен критерий за оценяване на знанията и уменията на учениците? В дискусията "Матури 2025 – мисията (не)възможна" експерти..
" Под въздействието на силно вълнение групата от хора може да бъде неконтролируема . Трябва да си даваме сметка, че в подобен момент може да има..
Около 170 хиляди българи са носители на генна мутация за таласемия – рядко наследствено заболяване на кръвта. Смята се, че честотата на носителство у..