Легенда за първата флейта

„Мелодията на индианската флейта може да разкрие неподозирани измерения на съществуването, които не ги виждаме с отворени очи във външния свят“, смята Деан Кръстанов. 

За Красимира Иванова свиренето на индианска флейта е пътуване вътре в себе си, което може да се сравни с пътешествие в други страни или с пренасяне в приказка. „Затова се влюбих в тази музика, в свиренето на индианската музика, защото тя ми дава някаква свобода – да пътешествам в най-различни измерения в мен и извън мен, които ми бяха непознати.“

Създаването на Дружеството на индианската флейта в България е вдъхновено от духовен учител от Северна Македония - Перица Георгиев. „Сега все повече и повече имаме членове. Хора, които казаха: „Като чух тази флейта, тя ме грабна. Имах чувството, че събуди нещо в мен, което не подозирах, че го имам…“, обясниха Деан и Красимира.

Насладата в импровизацията

„Абсолютно свободно се събираме, сядаме на земята в кръг, пием чай и си говорим. В един момент един почва да свири, без никакъв концепт, без ноти. Ние дори не знаем ноти. Нашето свирене е абсолютна импровизация. Не свирим нещо заучено, просто по усет споделяме някакво настроение, което усещаме в сърцето си“, допълни Дян Мурти, чието духовно име означава “лице на медитацията“, „лик на спокойствието“.

Индианската флейта, колкото е по-дебела и дълга, толкова по-дълбок тон има, по-нисък тон, отбеляза още Кръстанов.

“Всъщност от всяко едно дърво може да се направи флейта. От някои стават прекрасни флейти. Да кажем, ние имаме от ароматен кедър флейта, от орех – от орех флейтите имат малко по-„убит“ звук. От ароматен кедър от Северна Америка – прекрасен звук. В едната от историите за първата флейта се разказва, че това дърво, за което става дума, е ароматен кедър и кълвачът е кацнал на него.“

Флейта за ухажване и флейта за лечение

Един от вариантите на легендата за първата флейта е „флейта за ухажване“, но има и „флейта за лечение“, уточни Деан Кръстанов. 

„Една от тях е за индианец, преживява много големи страдания. Всичките роднини му измират, той изпада в много тежко състояние и се моли на духа да му прати някаква помощ. Той му праща точно този кълвач, който му дава знак да го следва и го води до кедровото дърво, където намират клона. Така той прави този инструмент – първата индианска флейта и започва да свири. Полека-лека, постепенно, започва да лекува сърцето си от тази скръб, от тази печал, която изживява. Изгрява нещо в него. И се вдъхновява да лекува и другите хора.“

Да носиш с музиката си тишина

Карлос Накай е пионерът на индианската флейта, световноизвестен изпълнител от племето навахо. Роден е в Аризона. 

„Това е човекът, който популяризира индианската флейта по света. Прави различни съчетания с традиции, музикални, от цял свят. С будистки флейтисти свири, с различни филхармонии от цял свят, с японския фолклорен ансамбъл също има изпълнения. Той запазва тази автентичност на индианската традиция, като я смесва с други традиции и става интересно съчетание. Това, което в днешно време new age културата носи – става едно интересно преплитане на различни течения от цял свят. И това за мен е много хубаво – чрез музиката хората си подават ръка, от различни религии – няма значение, от различни раси се срещат и чрез музиката правят нещо красиво помежду си. Най-ценното от различните култури изпъква и се смесва с другите“, подчерта Деан Кръстанов, за когото изпълненията на Карлос Накай носят тишина, а е "много ценно един изпълнител да носи тишина в себе си", от която музиката става по-бистра и по-чиста.

Свещен инструмент и вид молитва

Индианската флейта е призната за един от трите най-стари инструмента в света. Наскоро е бил открит такъв инструмент, изработен от кост. Сега се правят и флейти от глина.

Според Красимира Иванова това е много лесен инструмент за свирене и дори хора, които нямат опит и умения, могат да извадят прекрасни звуци.

Като повечето племенни култури индианците не са имали писмен език и ноти, така че уменията за свирене са се предавали от човек на човек в традиции и ритуали.

„И всъщност за тях индианската флейта е свещен инструмент, за много от индианците е било като молитва, за контакт с по-висшата реалност, чрез музиката са се свързвали…“, връща ни назад във времето Деан Кръстанов.                                                                                                  

Красимира работи във верига ресторанти за здравословно хранене. Деан е завършил политически науки и, както признава, нещо в него много се бунтувало, обърнало се и тръгнал в съвсем друга посока. В момента е сладкар и прави сурови торти и сладкиши.