Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Черги с цвета на надеждата

Миглена Чаталова за призванието да тъчеш и посланията на нишките

7
Миглена Чаталова
Снимка: Здравка Маслянкова

Великотърновката Миглена Чаталова 28 години втъкава цветните нишки на живота в писаните си черги, които изработва на Самоводската чаршия в града.

Тези дни майсторката на черги се завърна от престижен международен фестивал на занаятите в турския мегаполис Истанбул, който събра творци от над 70 страни от цял свят.

Всеки човек е дошъл на тази земя, за да върши нещо, вярва Миглена и вече е убедена, че да тъче е нейното призвание. „И няма отърване… Как сега го казват? Мисия ми е много тежка дума. Това е работата, която аз върша на тая земя.“

Ако не е в душата, няма как да го правиш, допълва Миглена Чаталова, по чиито думи „това е усещане, това е начин на живот“.

„Когато ти живееш мечтата си, тогава само се получават нещата. А когато пък това е свързано с ръцете – ръцете са на нивото на сърдечната чакра, тогава има много голям смисъл. Само че ние не виждаме нишките, които ни свързват.“

В България се чувствам добре, признава Миглена в предаването "Нощен хоризонт". „Тук усещам силата на самата земя“, споделя тя и дръпва нишките, отвеждащи надалеч.

„Чергите ми са ме отвеждали на много невероятни места и заради тях са идвали много невероятни хора тук, през чергите. Аз много ясно я виждам връзката с тези неща.“

След пътуване до Филипините неотдавна забелязала, че то се е отразило на багрите и нюансите в чергите й.

„Защото ние там бяхме на едни много красиви оризови тераси и след това на едно полуюжно море. Всичкото това беше в чергите ми. Някой даже ме беше питал: "Ти морето ли правиш?" Аз тогава се сетих, че най-вероятно е това.“

Новата поредица черги, започнати на Еньовден, са провокирани от любов, напуснала живота на Миглена. 

„Цветът на любовта е дъгата, пъстра и шарена като чергите ми, които са ме отвеждали на невероятни места. С тях сбъдвам мечтите си и лекувам душата си, но оставам здраво свързана с корените и земята ни“, казва още Миглена Чаталова.

Сега тъче последната от тези 21 черги. „При мен всичко е много символично. Майка ми се казваше Надежда. Тя ме е родила на 21 години. А за 21 дена знаем, че се възобновяват клетките на нашето тяло. За 21 дена можем да придобием нов навик и можем да се откажем от стар навик. Всичко е много символично. Колкото и да ми е тъмно на мен в душата, като съм родена от Надежда, винаги имам надежда.“

Независимо че светът толкова много се променя и се случват много лоши неща, се набляга на тях, без да виждаме хубавите, смята Миглена Чаталова. Тя се радва на възродения интерес на българите към чергите й.

„Сега се връща при българите това нещо. Чергите ми хем изглеждат съвременно! Те си имат послание. Хората, които купуват моите черги, са малко по-друга порода хора. Има хора, които въобще не ги забелязват, но тези някак си имат усещането какво съм правила и ми е много хубаво, когато се разговорим, да ми кажат какво усещат. И определено усещат това, което аз съм вложила.“

Доскоро е тъкала на 120-годишен стан, който наричала галено „дядото“. Вече работи на нов стан – определя го като бижу. „Дойде времето просто да се разделя с него. Той беше вече морално, материално и всякак остарял. Беше много трудно да се работи на него.“ 

Зад стана е от 12-годишна. Сега дъщеря й проявява желание да се научи да тъче. 

„Няма да се загуби занаятът“, казва на изпроводяк.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ
Храма Св. Иван Рилски в село Горни Угорелец

"Счупена вяра" - фотопроект с мисия за възстановяване на храмове у нас

В дните, в които се поздравяваме с вяра във Възкресението, ще ви срещнем с хора, които с вяра и много работа се опитват да възкресят рухналите под напора на времето църковни сгради. Става дума за един фото - проект и десетки храмове в страната, за будни хора, хванали се за ръце. Нагледали сме се на православни храмове, изтърбушени и..

публикувано на 22.04.25 в 10:58

Дарителска кампания за нов храм в село Тученица

Дарителска кампания набира средства за изграждане на православен храм в плевенското село Тученица. Местните хора са пожелали новият храм да носи името на Света Параскева .  Градежът вече е в ход, но са нужни още средства за завършването на храма.  За каузата е организиран благотворителен концерт, каза Борислав Ботев, един от организаторите на..

публикувано на 21.04.25 в 17:43

Боряна Данаилова: Трябва да бъдем добри хора, за да ни се случват чудесата

Група доброволци откриха и възродиха за вярата забравена скална килия, обитавана от монаси още през Средновековието. Това се случва в русенското село Красен, сгушено в скалния венец на природния парк "Русенски Лом". Името на село Красен не е непознато за хората от цялата страна. Нека припомним, че то е "родното място" на пастет "Апетит",..

публикувано на 20.04.25 в 11:25

Ученици от София ще защитават свой проект пред космическото общество на САЩ

„През грапавините към звездите“ ще поеме група деца, които учат в столични училища. Български ученици с награда от конкурс за проектиране на космическа колония През юни те ще защитава своя проект за селскостопанска структура за отглеждане на растения в космоса - „Галантус“ пред Националното космическо общество в САЩ. Защото са..

публикувано на 20.04.25 в 10:56

Божият кръст беше издигнат в разрушеното гето в "Захарна фабрика"

Божият кръст беше издигнат вчера - на Велика събота, в разрушеното ромско гето в столичния квартал "Захарна фабрика". В началото на седмицата незаконните постройки бяха разрушени. Жителите на махалата посрещнаха Възкресение Христово под открито небе, с вяра в сърцата си. Убедени са, че Бог е милостив. "Най-важното, което сме..

публикувано на 20.04.25 в 06:18
Бена и Богомил с едно от момичетата

Незрящо семейство отглежда двете си деца в бивше работническо общежитие

Незрящо семейство отглежда двете си малки деца в бивше работническо общежитие в столичния квартал Люлин.  Бена и Богомил се грижат за 4-годишната Лора и бебето Габи върху площ от 30 квадратни метра и от няколко години чакат предложение за общинско жилище.  Справят се сами с пазаруване, готвене, чистене, както и с разходките на..

публикувано на 19.04.25 в 12:27
Мийя Лимберг и кученцето Бела

Щастливата развръзка за Белла и Били - две кученца по време на войната в Газа

За войната между Израел и Хамас, започнала в приграничните кибуци на еврейската държава и продължаваща и до днес е писало много и от различни гледни точки.  Днес разказваме обаче за приключенията на на две кученца по време на война и щастливата развръзка . Мийя Лимберг, ученичка в музикалното училище, нейното кученце Белла..

публикувано на 19.04.25 в 09:18