Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Симеон Идакиев: Няма безинтересни места на планетата

7
Водещата на "Нощен хоризонт" Мая Данчева със Симеон Идакиев
Снимка: БНР

„Много обичам да пътувам, правя това 30 и няколко години, но не мога да живея другаде, освен в България.“ Признанието е на Симеон Идакиев, журналист, документалист, автор на десетки филми за различни места по света. По-голямата част от българите, които са избрали да живеят извън страната, „боледуват България“, смята той и допълва, че "България е невероятна съкровищница, в която има хляб за поколения журналисти".

„Аз не съм пътешественик. Аз съм журналист, който пътува и си върши работата“, обобщава журналистът, който бе гост на предаването „Нощен хоризонт“.

Повечето хора го свързват с телевизионното предаване „Атлас“, което миналата година навърши 50 години. Последните му филми са посветени на съвременен Китай, а след 30 години наскоро е посетил отново Кападокия в Турция и е снимал филм за нея.

Автор е още на предаването „Един мъж – един микрофон“ по програма „Христо Ботев“ на БНР. В радиото се чувства у дома, защото преди повече от 50 години от там започва кариерата му. Все още помни и си пази първия си репортаж – за ботаническата градина в София. „Това е по-трудната медия, защото няма картина, която да ти помага, трябва всичко да се пресъздаде с глас – емоция… и това не е лесна работа.“ 

Написал е 11 книги, последната от които е посветена на магията на островите, които е посетил, а те са над 30. Книгата започва с Антарктида и завършва с архипелага Галапагос.

„Бил съм на две места, където животните не се страхуват от човека и не бягат от него – едното е Антарктида, другото е Галапагос. Има един час, много любим за мен, когато слънцето залязва и се прибират лодките от морето с улов. И е много забавно да видиш как на брега ги очакват всички - първо хората, дошли да си купят риба, след което пеликани, корморани наоколо, от водата излизат тюлени и всички те чакат да си получат пая. Но най-важното: никой не се страхува от никого. Същото е в Антарктида – пингвинът няма да ти позволи да го погалиш, но е на метър и половина от тебе и не бяга. Ето това е библейска сцена. Нямате представа колко е хубаво да попаднеш на такова място – тоест, хармонията е възможна. Зависи от нас, хората.“

Нищо не може да замести живия разказ – на очевидеца, пътешественика, документалиста, смята Симеон Идакиев.

„Някога, когато аз тръгнах да пътувам, нямаше почти никаква информация, което, сега си давам сметка, имаше своите достойнства. Защото когато се върнеш от един континент като Южна Америка и го покажеш в България, това е чиста новост. И до голяма степен на това се дължи и моята, донякъде популярност“, разказва журналистът.

По-трудно ли се правят филми сега, когато хората пътуват повече и знаят повече за света?

„Човек вече трябва да намери онзи начин, онази информация, която да заинтригува даже тези, които са били там“ – гласи краткият отговор на Идакиев.

Южна Америка е негова голяма слабост от години.

„Имам близки приятели в Коста Рика в Централна Америка, бродих много по Перу, ходих до езерото Титикака. В книгата „Омагьосаните острови“ съм описал някои от тези острови в езерото Титикака, например тези, които се обитават от племето уро – острови, изплетени от тръстика, на които те живеят. Това вече е туристическа атракция. Някога техните предци така са живеели, наистина – на осторви в езерото и само жените са слизали на брега, мъжете са ходели на риболов. Всеки, който се озове на Титикака, непременно ги посещава и тях.“  

Няма безинтересни места на планетата, стига да имаш сетива да ги усетиш, убеден е Симеон Идакиев.

„Мръзнал съм много в Амазония например, не в Хималаите“, каза Идакиев, който помни и пребиваването си в Долината на смъртта в Калифорния, когато в пет следобед термометърът показвал 60 градуса на сянка.

Когато си на екватора, се изкушаваш да направиш класическата снимка – с единия крак стъпил в южното, а с другия – в северното полукълбо, допълва пъстрия си разказ журналистът.

Никак не са малко добрите хора по света, вярва Симеон Идакиев. И допълва, че когато пътуваш в друга държава, където има други нрави, други обичаи – трябва да се съобразяваш с тях, не можеш да правиш каквото си искаш.“

„В Хималаите се минава по определен начин покрай свещени места – така, че светинята да ти остане от лявата страна. Аз веднъж сбърках и тръгнах по другата пътека. Момчето шерпа, когото бях наел да ми носи багажа, защото там е много високо, с ужас възкликна: „Не, не, не - не оттам, върнете се!“ И аз се върнах и минах там, откъдето трябва, защото е много важно да си в съгласие с местните богове, не само с твоите.“

Още от времената, в които започва обиколките си из близки и далечни места, е воден от веруюто да не вдига „камерата към всяка палма“.

Снимките в галерията са от личния архив на Симеон Идакиев. 

Цялото интервю чуйте в звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ
 Али Феник

Доктор Али Феник: Да се научим да контролираме лошите си качества, не да ги премахваме

Срещам доктор Али Феник на Софийската Алея на книгата . Търпеливо изчаквам десетките читатели, дошли да се снимат с любимия си инфлуенсър и да поговорят с него по темите, свързани с човешкото поведение. Али отделя време за всеки един човек, като не пести полезни съвети. Доктор Феник разказва, че в момента живее в Португалия, където и..

публикувано на 29.09.25 в 21:45
Бояна Андреева

Марин Камбуров и неговия сборник с архивни записи "Моята песен няма да затихне"

Бившия музикален редактор и водещ в програма "Хоризонт" на БНР Бояна Андреева участва в проект, подпомогнат от Национален фонд "Култура" и така песните на нейния дядо Марин Камбуров, последовател на Учението на Бялото братство, излизат на бял свят. Бояна Андреева издава албум с реставрирани архивни записи на Марин Камбуров, правени в домашна..

публикувано на 29.09.25 в 10:05
Архитект Донка Колева

Архитект Донка Колева с книга за Велико Търново

Велико Търново стана първият български град, който има писмена летописна история, в която чрез архитектурата се проследява развитието на града. Книгата е съставена и илюстрирана от архитект Донка Колева, която е дългогодишен изследовател на културно-историческото наследства на града, и се издава от сдружението "Велико Търново –..

публикувано на 28.09.25 в 10:50
Българският национален отбор по изкуствен интелект от състезанието в Пекин - 2025 в Министерски съвет

Бронзовите медалисти от олимпиадата по изкуствен интелект в Пекин пред БНР

Поредно постижение за България. 3 бронзови медала от олимпиада по изкуствен интелект донесоха ученици от българския национален отбор. Състезанието беше в Пекин, Китай. Преди дни премиерът Росен Желязков връчи отличията на българските ученици, спечелили медали от международни олимпиади по природни науки през цялата 2025 година.  Общият брой..

публикувано на 27.09.25 в 06:00
Аксел Харди - Златна игла - 2024 година

Аксел Харди - дизайнерката, която превърна болката в сила, а преждата в бъдеще

Срещаме ви с една от най-самобитните български дизайнерки, жена, която превърна болката в сила, а преждата в бъдеще - това е Аксел Харди . Личност, която носи в себе си и силата на оцеляването, и финеса на въображението .  Родена е в малкото планинско село Плетена . Място, чието име по съдба я свързва с плетивото, превърнало се в нейна..

публикувано на 25.09.25 в 10:43
Проф. Пламен Павлов

Проф. Пламен Павлов: Независимостта е един от върховите моменти в развитието на модерна България

Съединението и Независимостта са две от най-важните исторически събития след освобождението на България.  През 1908 година България е била все още васално княжество на Османската империя от международно-правна гледна точка.  Тук е голямата роля на Съединението, което на практика и "де юре" ликвидира Източна Румелия, затова между двете събития –..

публикувано на 22.09.25 в 01:30
Зоя Крутилин

Милосърдие в наследство

През 90-те години г-жа Донка Паприкова заедно със свои приятелки доброволки пазаруваха, готвеха, носеха храна на болни и възрастни хора. Създадоха "Хоспис Милосърдие". Днес разговарям с дъщерята на г-жа Паприкова. Зоя Крутилин е изкуствовед, но носи същото горещо сърце за хората и има желание да бъде полезна. Искам да се впуснем в корените на..

публикувано на 21.09.25 в 05:40