Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Какво можеш да научиш на стоп през Атлантическия океан

Пътешественикът Николай Милев: Мечтая да пътувам навътре в себе си

7
Николай Милев
Снимка: Личен архив

Николай Милев е на 27 години. Завършил е „Филмова и телевизионна продукция“ в Кеймбридж.

Живее от 8 години в Англия, а от 4 в Лондон, където работи като part time сервитьор, а през останалото време е runner – част от логистичния екип или по думите му „ръка, която помага в организацията на снимачната площадка“.

Наскоро прекосил Атлантическия океан. Решението било спонтанно, взето в рамките на вечер. Преди да потегли, поискал благословията на семейството си. Идеята да пресекат океана дошла от негов приятел от Колумбия.

Началото - Лас Палмас, Канарски острови

„Чрез търсене на стоп на лодка в Канарските острови. Изкарахме там около три месеца, докато си намерим лодка. Запознахме се с много стопаджии. Много е популярно сред немци, французи, канадци и американци“, разказа той в предаването „Закуска на тревата“.

Попаднали в лодка с млади хора, „леко хипари“, които искали да имат  незабравимо преживяване. Тръгнали от Лас Палмас и прекарали 28 дни в открито море, а с престоя по пристанища морският преход им отнел около два месеца.

Любопитството му идва от желанието да опознае себе си, да разбере какво го вълнува и „какви хора има навън, по този свят“.

Когато си в морето, дори най-обичайните дневни задължения стават предизвикателство, убеден е от натрупания опит Николай Милев. „Било то готвенето, било то просто да стигнеш от точка А до точка Б. Постоянно трябва да се бориш срещу вълни, срещу вятър и е много интересно.“

Като един от най-красивите пейзажи той описва така наречените шквали – облаци, от които се излива дъжд, а ти си в облачния обръч на сухо и над теб има синьо небе. Впечатлен е и от морския планктон, който при движение на водата свети в тюркоазено зелено или светлосиньо.

„Повечето от нас не са си включвали телефоните през целия път. Просто ги оставихме и ги забравихме, но имахме други съоръжения като камери и се опитахме да запаметим каквито моменти можем.“

Разбрал, че да пресечеш Атлантика не е „най-трудното нещо“. Понякога е страшно, но Тихият океан е по-страшен, допълва Николай.

Пътешествениците обичат да "рециклират" дрехи и храна

Вече знае, че не е нужно да си толкова богат, за да пътуваш. „И на мен ми се отвориха очите колко много възможности ти се предоставят, стига да се движиш. Ако си заседнал на едно място, тогава вече става трудно.“

Модерните пътешественици обичат да „рециклират“ храна и дрехи, научаваме още от Николай Милев.

„Храната, която те „рециклират“, идва от ресторанти и супермаркети. Аз бях впечатлен колко много храна се изхвърля и как тези пътешественици успяват да си набавят от нея.“

Един пътешественик не прави толкова боклук, колкото средностатистическия лондончанин, допълва Николай и припомня, че модата е втората в света индустрия, замърсяваща околната среда.

Прекалено много са и изоставените корпуси на кораби, които с времето просто гният по крайбрежията и никой не ги използва, забелязал е още Николай.

Това според него са пари, хвърлени на дъното на морето и тези кораби биха могли да бъдат използвани по по-природосъобразен начин.

Оттук насетне мечтае да попътува още доста, но… и навътре в себе си.

При племето коги високо в Андите

Една от любимите му държави е Колумбия, в която иска да се озове отново. Разказва за племена там, обитаващи високи части на Андите.

Там, в Сиера Невада, са посетили племето коги, на повече от 2 хиляди години. Хората от това племе се обличат само в бяло и нямат други божества, освен природата.

„Те са толкова уравновесени. Няма никакъв подтик да се доказват пред „малкия брат“ – цивилизованите хора. Те наричат себе си „големия брат“ и смятат, че са на тази земя да ни насочват в правилната посока. Има няколко документални филма, направени от BBC, от Channel 4. Когитата са поканили дадени репортери, за да предадат съобщение на света за това как ние унищожаваме природата. Те разбират, че природата им дава, но искат също така да връщат. Те работят с бамбук, работят с дърво. В същото време нямат електричество, отглеждат животни. Ежедневието им е много просто… Те са на някаква друга вибрация. “

„Те наистина са се отдали на това да запазят своята култура, дори това да означава да не се интегрират въобще. Студени са към „малкия брат“, пазят тази солидна граница, не искат да бъдат повлияни. Има села, които са долу, по-близко до цивилизацията, в по-долните поли на планините – те са малко по-интегрирани“, допълни картината на разказа си Николай Милев.

Цялото интервю чуйте в звуковия файл.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ
Теди Кацарова

Теди Кацарова: В живота навсякъде има позитивност, въпросът е да не влизаме в ниските вибрации на негативизма

"Най-важното за мен е , както на мен са ми подали ръка преди време,  някой да повярва в теб ! Да ти каже, че можеш да успееш, че можеш да го направиш, да ти даде този първоначален тласък, който да ти даде тази увереност, че ти може да успееш .  Това е особено важно за децата . На "Цветен Камертон" се изявяват толкова талантливи деца.  Жалко е,..

публикувано на 17.07.25 в 09:57
 Жозе Луиш Пейшото

Португалският писател Жозе Луиш Пейшото: Писането е постоянно предизвикателство

Португалският писател Жозе Луиш Пейшото става известен с романа си "Ни един поглед" . Една история за скромни хора с библейски имена, в която творесъществува, но Творецът отсъства. Определят Жозе като едно от най-изненадващите открития на Португалската литература . Жозе бе гост и в България, за да представи историята си, ето какво разказа за БНР и..

публикувано на 14.07.25 в 21:05
 Петър Станимиров

Петър Станимиров за това как се живее като художник

Художникът Петър Станимиров е специален гост на "Нощен Хоризонт" .   За себе си казва - " Животът ми е посветен на илюстрацията и комиксите , а любимата ми награда е ГРАВИТОН от 1998 година, мотото на която е "За добро въображение и доброта на въображението". Като дете нашият гост е бил невинна душа, която гони вятъра и иска, като..

публикувано на 13.07.25 в 19:00
Катя Зографова по време на Литературна разходка в София

Катя Зографова по стъпките на Вазовия стих "корони ази не възпявам" в "Нови хроники на Вазовия род"

На 9 юли се навършиха 175 години от рождението на Патриарха на българската литература – Иван Вазов.  Пуснаха сребърна монета за 175 години от рождението на Иван Вазов В Берковица продължават инициативите за 175-ата годишнина от рождението на Вазов "Душеспасително е делото на патриарха, за да оцелее българския дух, да имаме..

публикувано на 13.07.25 в 08:10
Хореографът Кая Иванова

Кая Иванова: 40 години в сърцето с българските народни танци

Кая Иванова - хореограф и танцьор, е посветила живота си на българските народни танци . Повече от 40 години е била преподавател в Държавното хореографско училище.   Заедно със съпруга си Христо Иванов (изтъкнат хореограф, в момента художествен ръководител на ансамбъл "Загоре") са ръководели международни семинари по български танци в..

публикувано на 13.07.25 в 06:15
Ифан Сунг

Ифан Сунг избира да учи и да живее в България

Родителите на Ифан Сунг, които са от Китай, се срещат в София през 90-те години. От любовта им се ражда тя и брат ѝ. Семейство Сунг се установява в София, където отглежда децата си. Ифан е завършила средното си образование у нас. Сега е студент по стоматология. Говори перфектно български език.  Рядко пътува до Китай, но се чувства добре в родината на..

публикувано на 06.07.25 в 06:05
проф. д-р Александър Чирков

Проф. Александър Чирков: Човек трябва да има време за духовното и телесното развитие

Името на проф. Александър Чирков е синоним на модерната кардиохирургия в България. Проф. Чирков не просто основава болница "Света Екатерина", той дарява надежда и живот на хиляди българи. Десетилетия след първата трансплантация на сърце у нас, неговото дело продължава да вдъхновява.  „Още от първия ден аз забелязвам каква огромна разлика съществува..

публикувано на 06.07.25 в 05:10