Джери Мичъл преди европейската премиера на мюзикъла „Хубава жена”

В година, изпълнена с много финансови разочарования за инвеститорите на Бродуей, а именно предвидени загуби от над 100 милиона долара и спектакли, закрити почти незабавно след обявяването на театралните награди „Тони” през месец юни, се замисляме колко непредсказуема е една от иначе най-печелившите индустрии в САЩ. Именно в този период на равносметки откривам мюзикъла “Хубава Жена”, чиято продукция е и най-дълго играната до момента от всички нови заглавия за актуалния сезон на Бродуей. 

С музика и текст на песните от носителя на „Грами” Брайън Адамс (Bryan Adams) в партньорство с Джим Валенс (Jim Vallance), новият американски мюзикъл е изграден върху основата на една от най-обичаните романтични комедии - филмът на Гари Маршал (Garry Marshall) “Хубава Жена”. Тук главната роля на Вивиан се изпълнява от изгряващата сценична, телевизионна и филмова актриса Саманта Баркс (Samantha Barks), която си партнира с номинирания за „Тони” и трикратен носител на наградата „Оливие“ Анди Карл (Andy Karl), в ролята на Едуард. Режисурата и хореографията са на двукратния носител на наградата „Тони” за мюзикъл Джери Мичъл. 

Мичъл започва като танцьор през 90-те години и участва в над 50 продукции на Бродуей и Off-Broadway, като ключови за кариерата му са мюзикълите “Клетка за Птици”, “Брилянтин”, “Лак за Коса”, “Gypsy”, “Legally Blond” и “Секси Ботуши”.

Г-н Мичъл, преди да говорим по-специално за работата ви като режисьор-хореограф на мюзикъла “Хубава Жена” на Бродуей, би било интересно за европейската публика да научи повече за вашия метод на работа като създател на американски музикален театър. Вие работите в индустрията вече близо 30 години. Коя е най-голямата промяна на Бродуей, на която сте свидетел от вашето професионално начало през 90-те години до днешна дата? 

Смятам, че най-голямата промяна в бродуейската индустрия до днес е типа мюзикъли, които се продуцират, а именно спектакли на базата на филми, jukebox мюзикъли на основата на музикални албуми или селекция от популярна музика, превърната в нова история. Това преди го нямаше, не съществуваше, когато аз дойдох за първи път в Ню Йорк.

Как бихте сравнили положителните и отрицателните качества на отминалата вече практика от едва няколко седмици представления извън града преди официална премиера на Бродуей и сегашната нова практика за поставяне на цялостна продукция извън Ню Йорк, след което вземане на кратка „почивка” и после предлагане на едно-месечни пред-премиерни спектакли преди официалната премиера на Бродуей? 

Периодът за регионална и за бродуейска продукция, както се случи с мюзикъла “Хубава Жена”, представен първо в Чикаго, е еднакъв. Времето е абсолютно еднакво, а именно 4-5 седмици за поставяне плюс 2-3 седмици за технически репетиции, но дистанцията от представлението извън града до началото на Бродуей позволява на екипа да има повече време да напише нов материал. Някои автори са много бързи и им е необходимо много кратко време, но други не са толкова бързи и е необходимо повече време за либретото, зависи от екипа и зависи от сценария. Аз лично предпочитам да имам време, но не прекалено дълго, защото се опитвам да задържа нивото на адреналина, „моментум-а” да се запази и така всичко да е в една последователност без голяма пауза между продукцията извън града и премиерата на Бродуей.

Мюзикълът “Хубава Жена” ще има премиера в Хамбург на 29-ти септември. Какво е за Вас предизвикателството да поставите нов американски мюзикъл за европейска публика? 

За мен това не е дебют в Европа. „Секси Ботуши” ( Kinky Boots) беше най-скорошната ми изява пред европейска публика, при това именно в Хамбург и само преди няколко години, а преди това “Лак за Коса” (Hairspray) също се игра в Германия, така че за мен не е нещо ново да поставям американски мюзикъл в превод на немски. В Хамбург се чувствам вече като у дома си, а за това помага и “Stage Entertainment”. Работил съм с тази продуцентска компания вече няколко пъти и съм много развълнуван, защото част от екипа, с който поставихме “Секси Ботуши” в Германия, отново е ангажиран в настоящия момент с най-основната подготовка за “Хубава Жена”, докато аз съм в Атланта. Там през август открива най-новият ми мюзикъл “Превръщайки се в Нанси” (Becoming Nancy.) Ще замина за Германия едва за техническите репетиции и пред-премиерните спектакли, както и самата премиера. Надявам се на успех и се надявам да се върна в Хамбург и Европа още много пъти! 

- От всички ваши продукции, коя бихте искали да възстановите и защо?

- Аз ще имам възможността да се върна към “Лак за Коса” (Hairspray) не само веднъж, а два пъти през следващата година и съм много развълнуван! Първата продукция ще се представи в Театър Колизеум в Лондон в продължение на 20 седмици следващото лято с Майкъл Боул (Michael Ball). Именно в този театър наскоро приключих с мюзикъла на Глория и Емилио Естефан “На Крака” (On Your Feet), така че се завръщам в Лондон. Малко преди “Лак за Коса” (Hairspray) ще открием и Лондонската премиера на “Хубава Жена” в театър Пикадили. 

- Какво е бъдещето на нестандартния кастинг, по-специално тук, в САЩ? 

Смятам, че нетрадиционният кастинг съществува от доста време насам. Мисля, че “Хамилтон” (Hamilton) определено допринесе за това и превзе Бродуей с много голяма сила, при това по съвсем естествен начин. Перфектен кастинг за този спектакъл! Мисля че публиката вижда нетрадиционния кастинг по различен начин, например за ролята на Никола в “Секси Ботуши” ( Kinky Boots), която в оригиналния състав на Бродуей беше изпълнена от бяла жена, докато в канадската продукция в Торонто ангажирахме чернокожа актриса и мисля, че хората бяха изненадани. Като говорим за „Хубава жена”, в оригиналния състав на Бродуей например ролята на Вивиан се играе от бяла актриса, докато в Германия актрисата е от смесена раса. Смятам, че да успееш да си „сляп” за цвета на кожата или както го наричаме тук в Америка “color-blind”, е истинско постижение и дава невероятна възможност за креативност. Намирам, че абсолютно всички спектакли трябва да усвоят този метод на кастинг! Аз винаги избирам най-добрия кандидат за роля и за мен цветът на кожата е без значение. 

Какво бихте променили в бизнеса на бродуейската индустрия днес? 

Това, което бих искал да се промени в бизнеса на Бродуей в днешно време, са инвестициите. Стойността за поставянето на един спектакъл тук е толкова огромна, че понякога възпрепятства продукцията и успеха й. Трябва да си много, много интелигентен за бюджета на шоуто - ако нямаш голяма звезда, голямо заглавие или хитова песен…Трябва да си много умен с бюджета, да търсиш реалната стойност на продукта в този момент на пазара. Това трябва да се знае, преди да се започне.

Какъв е вашият най-добър съвет към младите актьори днес?

Аз давам много съвети към млади актьори…но това, което най- често съветвам, е „отдай се напълно, приеми всичко и кажи „да”, защото актьорството е да се отдадеш изцяло!” Ако не се лъжа Чита Ривера (Chita Rivera) го казала най-добре. Някой я беше питал как стана звезда и тя отговори “Отдадох се изцяло на режисьора!” И не ме разбирайте погрешно тук - не карам хората да дойдат в репетиционната зала и да разчитат на чудо, те трябва да си свършат домашното, да са ангажирани с темата. Аз искам да ги чуя да разсъждават, но истината е, че актьорите трябва да гласуват пълно доверие на хората, които създават спектакъла, а именно на писателя, либретиста, композитора, режисьора…Аз се стремя да открия най-доброто във всеки един актьор. Ако не мога да направя така, че да изглеждате по най-добрия начин, спектакълът няма да е успешен…Моята задача е да направя така, че актьорите да изглеждат по най-добрия възможен начин. И аз работя много сериозно за това! Майкъл Бенет (Michael Bennett) все казва „Работата на режисьора е да защитава звездата!