Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Природозащитници възстановяват популацията на елени в Източните Родопи

У нас се среща най-голямата свободна популация на елени лопатари в Европа

3
Природозащитници се борят за възстановяване на популацията на елени в Източните Родопи
Снимка: Еленица Маринова

Разходка из Източните Родопи трудно може да бъде описана в едно изречение. Спиращи дъха красиви язовири, интересни скални форми, наблюдение на застрашени животински видове в тяхното естествено местообитание - Източните Родопи предлагат всичко това, съчетано с гостоприемството на местните жители и местните кулинарни изкушения.

В района се срещат близо 2 000 вида растения, както и над 4 300 вида животни. Единайсет вида птици са включени в световния Червен списък на Международния съюз за защита на природата, а 245 са защитени от националното законодателство на страната. 

В продължение на десетилетия експерти полагат усилия за връщането на елените в района край язовир Студен кладенец.

Източните Родопи заемат площ около 6 000 квадратни километра, което представлява едва 5,4 % от общата територия на страната. Макар и малки по мащаби, тези земи се характеризират с изключително природно богатство, голям брой редки и застрашени от изчезване растения и животни.

Днес природозащитници помагат за завръщането на дивите тревопасни животни в природата - например благородните елени и елени лопатари, които с пашата си създават богата и разнообразна мозайка от поляни и гори. Откритите пространства са дом на много растения и дребни бозайници, влечуги и насекоми. Ето защо гората не бива да завладява тези терени, подчертава Стефан Аврамов от фондация „По-диви Родопи“. Той допълва, че ако Източните Родопи се превърнат в еднотипна гора, много видове растения, бозайници птици, влечуги, пеперуди ще изчезнат. 

Елените са ключово звено на екосистемата, грижейки се за отворените пространства

"Елените с пашуването си изяждат и поддържат тези отворени пространства. Те са ключови звена на екосистемата, тъй като, пасейки храсти, дървета и трева, те отварят естествени пространства вътре в гората, които иначе гората би трябвало да се затвори и да покрие абсолютно всичко. Всичките ливади и пасища би трябвало да са затворени и, съответно, хиляди видове животни и растения, които са свързани с отворените местообитания, би трябвало да изчезнат. Там се размножават костенурки,  всякакви земноводни и влечуги, които имат нужда от отворени пространства. И един такъв пример е Странджа, където с намаляването на домашните животни все още има малко диви животни, с изключение на няколко ловни стопанства, гората се е затворила почти напълно. Да кажем египетският лешояд е изчезнал напълно от Странджа и царският орел от част от Западна Странджа."

Без да осъзнават, хората допринасят за нарушаването на биоразнообразието. В  търсене на по-добър начин на живот много от тях напускат селата. В резултат - животновъдството и селското стопанство западат. Слабопродуктивните ниви биват изоставени, а свободно пашуващите животни намаляват. Откритите пространства започват да обрастват с храсти и дървета.

В допълнение към необходимостта от наличие на открити терени, стадата от диви копитни са и храна за вълци, рисове, орли и лешояди. Грабливите птици намират по-лесно храна в откритите пространства, затова те често кръжат над пасищата. Лешоядите, наричани санитарите на природата, бързо намират умрелите животни в откритите пространства. Изяждайки ги, те спират разпространението на болести и зарази.

Стефан Аврамов допълва, че за нормалното функциониране на екосистемите са необходими най-различни животни.

"Всеки вид в природата си има неговото място и колкото е по-пълна една екосистема, толкова тя е и по-устойчива. Различните животни ядат различни части от дърветата и храстите. Благородният елен се храни с листа, кори и клонки от дърветата и храстите. Елените лопатари са по-скоро животни на отворените пространства, предпочитат ливадите и пасищата. Те са по-ниски животни и могат да пасат на височина до метър и половина най-много. Благородните елени на задните си крака сме ги виждали, могат да достигат клонки на височина два метра, два метра и половина и по този начин те много по-голямо влияние оказват върху гората и за формирането на нови отворени пространства вътре в нея."

Възстановяването на популацията около Студен кладенец започва още през 60-те

Голямото възстановяване на елените лопатари в района на язовир Студен кладенец започва през 60-те години на миналия век. Около южния бряг на водоема има около 2 хиляди и 500 животни. Любопитен е фактът, че еленът лопатар е бил един от най многобройните видове дивеч в южна България и Северна Гърция през античността.

Със своята голяма численост, в наши дни у нас се среща най-голямата свободна популация на елени лопатари в Европа. Природозащитници от "По-диви Родопи" и експерти от Националното ловно сдружение си сътрудничат за връщането и разселването на благородните елени в района. Видът е бил един от любимите ловни обекти на тракийските и средновековни владетели. Животните се закупуват от други ловни стопанства, а цената на един елен варира между хиляда и две хиляди лева.

"Когато започнахме работа тук, тук нямаше въобще благородни елени. Ние разселихме общо може би над 60 животни в рамките на два проекта и в момента ще ги преброим животните есента, когато започне сватбуването и след това през зимата - тогава формират стада, но се надяваме с тазгодишния прираст и ако оцелеят от бракониерите, да се съберат 80-100 животни вече", съобщи Стефан Аврамов.

Богатото биоразнообразие на Източните Родопи носи още едно предимство - привлича ежегодно множество туристи, а това се превръща в нов поминък за местните хора. Налице са условия за развитие на различни форми на природосъобразен бизнес.

Повече по темата можете да чуете в звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ
Румен Гълъбинов

Румен Гълъбинов: Трайното покачване на цените не е само български проблем

" Трайното покачване на потребителските цени не е само български проблем. Това е един международен, глобален феномен , който се очаква да продължи в идните периоди - тримесечие и години, като тук основна роля има международната търговия и новите нива на митата , които Съединените американски щати наложиха   на Европейския съюз, на Китай, на други..

публикувано на 20.08.25 в 14:53
Инж. Иван Иванов от Българската асоциация по водите

Инж. Иван Иванов: Липсва експертният съвет, който трябва да функционира към министерствата

" Не съм чул някъде да се коментира официално предложението на бившия министър на екологията за язовира от Горни Дъбник, което може да се окаже по-бързо решение, ако е технически и икономически доказано ". Това заяви пред БНР във връзка с безводието в Плевен и региона  инж. Иван Иванов , председател на Българската асоциация по водите: " Липсва..

публикувано на 20.08.25 в 13:57
Детска Железница

Детска железница с три гари и приключение с влак по маршрута: Кърджали - Подкова

Детска железница с локомотив и три вагона създава радост за децата в Пловдив.  Трасето му е дълго около един километър и преминава по хълмист терен, който има мост, прелез с бариери и тунел дълъг 50 метра, сподели за Хоризонт" Величка Лазарова - директор на общинското предприятие Младежки център Пловдив.   Величка Лазарова – директор на..

публикувано на 18.08.25 в 11:57
Ралица Димитрова - писател

"Дъжд се пише с "Л"" на Ралица Димитрова е роман за любов, смелост, мистерии и тайни

Защо "Дъжд се пише с "Л"" ще разберете от новия роман на Ралица Димитрова. Той се издава от "Книги за всички" и с финансовата подкрепа на Министерството на културата. Защо "Дъжд се пише с "Л"" ще разберете от новия роман на Ралица Димитрова. Той се издава от "Книги за всички" и с финансовата подкрепа на Министерството на културата...

публикувано на 17.08.25 в 08:00

Патриарх Даниил: Божията майка може да ни научи как да не губим вяра и упование

Софийският митрополит и Български патриарх Даниил отслужи архиерейска вечерня с молебен канон, посветен на Пресвета Богородица, в храм „Успение Богородично“ в Ихтиман. Градът отбеляза своя празник на 15 август. В словото си към християните патриархът призова към търпение и вяра, като подчерта, че трябва да се учим от смирението и силата на..

публикувано на 17.08.25 в 07:32

Ямбол е бил освобождаван два пъти

Както много български градове по време на Руско - Турската война от 1877-1878 година, Ямбол също е бил освобождаван два пъти. Времето между двете освобождения е наречено „Междуцарствие“, тъй като не е имало нито турска, нито руска власт.  Малко известен сред днешните ямболски жители е фактът, че градът през лятото на 1877 година за кратко е..

публикувано на 17.08.25 в 07:00
Проф. Емил Колев

40 от най-добрите бъдещи математици участваха в първата олимпийска школа по математика в Плевен

В Плевен успешно приключи първата по рода си олимпийска школа по математика. 40 от най-добрите бъдещи математици на България, под ръководство на преподавателите на официалните ни национални отбори по математика, избраха града за своята 10-дневна олимпийска подготовка.  Школата организираха Сдружението на олимпийските отбори по природни науки..

публикувано на 17.08.25 в 06:47