Светослав Терзиев: Фон дер Лайен разказа какво е научила за България от Бойко Борисов

Чухме и от нашия премиер Бойко Борисов, и от Урсула фон дер Лайен какво всъщност мисли Бойко Борисов по едни или други въпроси. Тя просто е на опознавателна мисия в България, запознава се и ни разказа какво е научила за България от срещата си с него. Това каза за БНР журналистът Светослав Терзиев в блиц коментар за визитата на Урсула фон дер Лайен у нас.

„Тези послания, които той иска да каже, прозвучаха в нейните уста – главно, разбира се, традиционните хвалебствия на премиера за управлението на държавата, тоест за себе си. Естествено, ставаше дума за всичко онова, което той постоянно ни обяснява - как външният дълг е малък, как безработицата е ниска, как е вдигнал заплатите на учителите. Естествено, Урсула фон дер Лайен не е дошла да научава тези подробности от управлението на държавата, които са до голяма степен вътрешни теми, защото трябва да отговаря и да наблюдава европейските общи теми, но по този въпрос не чухме кой знае колко. Спомена, разбира се, защото Борисов се хвали с това, че в България няма мигранти. Спомена и дигитализацията, защото Борисов много настоява този ресор отново да бъде даден на Мария Габриел, спомена и общия въпрос за ЕС - за климата“.

Терзиев отличи от посланието на Урсула фон дер Лайен признанието, че ЕК е в дълг към Източна Европа:

„Има едно наум и Урсула фон дер Лайен, че когато се споразумяваха лидерите на ЕС в края на юни и началото на юли, те фактически ощетиха Източна Европа като не ѝ дадоха нито един важен пост. Сега има стремеж Урсула фон дер Лайен да замаже този гаф и да създаде впечатление, че Западът дава ухо на онова, което говорят в Източна Европа“.

По много показатели обаче се вижда че Източна Европа е второразрядна в ЕС, коментира Терзиев в предаването „12+4“ по „Хоризонт“ и допълни, че България е от наблюдаваните държави:

„Самият премиер каза, че е поставил въпроса за Механизма за сътрудничество и проверка, който много му тежи и който може би е от малкото полезни неща за Източна Европа, защото убеждава в някаква степен източноевропейците, в частност България и Румъния, че върховенството на закона е важно и има значение като принцип в ЕС. Надеждите на министър-председателя, а и на други управленски структури, които понякога се явяват като герои на докладите на ЕК, са, че този механизъм ще спре да работи и ще бъде прекратен с края на мандата на комисията на Юнкер, както самият той обеща. Напоследък обаче той не говори много на тази тема и оставя една неяснота наистина ли ще го спре, защото мандатът му изтича в края на октомври, а не е ясно дали няма да прехвърли писането на следващия доклад на комисията на Урсула фон дер Лайен“.

Дори и да е последен, докладът се очаква през ноември и трябва да бъде подготвен от екипа на Юнкер. Евентуален доклад на новата ЕК, който традиционно се очаква в началото на годината, може да бъде отложен, ако няма достатъчно време за подготвянето му, прогнозира журналистът.

България отговаря на техническите критерии за Шенген и ЕК няма против членството ни, но решението не се взема от Комисията, а от страните-членки, припомни Терзиев.

„Същото ще бъде и с еврозоната. Виждате, че напоследък не се говори много за т. нар „чакалня“, защото България, макар че по много показатели технически е готова, точно това недоверие, което съществува, особено в ЕЦБ, е причината за сдържаност. Сдържаност има, защото се знае, че има някакви съмнения в нашата банкова система, особено след съмнителния фалит на КТБ и още по-съмнителните разследвания….Гърция дълго време лъга своите партньори в еврозоната и оттогава никой не е склонен да се довери някому, само защото е симпатичен. Борисов определено има някаква харизма, но това не е достатъчно“.