Кои са тайните на езика за един писател и един лингвист

Писателят и съпругата му – лингвистът Румяна Слабакова бяха специални гости на „Хоризонт“. Румяна Слабакова е работила дълги години в САЩ, а сега във Великобритания, научните й интереси са в областта на усвояването на втори език. Занимава се с клон на лингвистиката, наречен „генеративна граматика“.

Нагласата към езика е като нагласата да дишаме

„Генеративната граматика“ е оптимистичният възглед за езика, който казва, че ние сме родени с известно знание за езика, просто защото сме човешки същества и всеки е роден с определена нагласа да научи език. По същия начин, по който имаме нагласа да се научим да дишаме и да вървим, има подобна нагласа за изучаване на език.“

„Лингвистиката е когнитивна наука. Тя се занимава с това как мозъкът разбира сигнала на езика и произвежда такъв сигнал. Смята се, че след като човек е научил първия си език като малко дете, следващите езици са по-трудни за научаване. Това, разбира се, зависи от възрастта, на която започваш да учиш втория си език, третия език и т.н. Говори се, че има критичен период за научаване на втори език – може би около пубертета – 11-14 години, след което процесът на научаване на втория език не е същият както при децата.“

Лингвистът търси доказателства, че няма критичен период за учене на език

Слабакова се опитва да опровергае тази теза и да докаже, че няма критичен период. „И че изучаването на чужд език след пубертета е също такъв естествен процес, както и изучаването на първи език от деца.“ 

Идеята я навестява десет години след началото на научната й кариера. Убеждават я данни, получавани по време на научните й изследвания. „Вярно, че има данни за обратното, но те могат да бъдат обяснени по други начини. И аз всъщност не съм намерила достатъчно доказателства, за да се откажа от своята гледна точка.“

Казва, че посланието, което идва от работата й, е „абсолютно оптимистично“ и че вратата за изучаване на чужди езици не се затваря след пубертета.

Отскоро Румяна Слабакова е член на Норвежката академия на науките

Румяна Слабакова е защитила дисертация в университет в Монреал в Канада, тематично ориентирана към това как българите изучават английски език. Наскоро е била избрана за член на Норвежката академия на науките.

Съпругът на Румяна – писателят Златко Ангелов, гледа на работата й от позицията на „лаик лингвист“. Самият Златко споделя, че започвайки да учи английски след 20-годишна възраст, е срещнал големи трудности. „И освен това, живеейки с англоговорящи хора осъзнавам, че на дълбокото идиоматично ниво аз не мога да го постигна, така както го постига едно дете. Затова и когато реших, че ще пиша белетристика, не мога да си позволя това да бъде на английски. Това трябва да бъде на родния език.“

У дома си говорят на български, но признават, че все по-често смесват български и английски. „Нашите деца в различни степени загубиха българския, но пък имам внуци, на които майката и вуйчото говорят на български и в момента – на 9 и на 6 години, те говорят много добър български език.“

Румяна Слабакова не е привърженик на теорията, че езикът и мисленето са непременно свързани и доминирането на втори или следващ език моделира начина на мислене.

„Не намирам, че има разлика в светогледа и душата. Това е съвсем механично. Аз например, когато напусках родната си страна на 35 години, си мислех, че в никакъв случай не мога да загубя родния си език, който е толкова дълбоко поставен в мен. И си казвах: „Какви са тия хора, дето не знаят да говорят български след толкова години в чужбина?“ И след като живея вече 27 години извън страната, виждам, че това не е въпрос на превземане. Мозъкът си има едни рутини, които като се използват през цялото време, те стават доминантни.“

Златко Ангелов се захваща с прозата сериозно след 2009-а

Румяна е първият читател на текстовете на Златко. През 80-те години той публикува свой разказ в тогавашния вестник „Антени“. Сериозно се заема с проза през 2009 година, което определя като „доста късно“.

„Държах да докажа на жена си, че мога да бъда писател. Тя одобри първата новела, която аз написах. Тя я хареса и това много силно ме окуражи. Така излезе първият сборник от новели.“

През 2011-а ги навестява шанса да живеят и работят една година в Сан Себастиян, Испания. „И там ми дойде вече идеята, че мога да започна да пиша роман, семеен роман, който да изразява много неща от живота, който съм преживял в България и който след това съм продължил да живея извън България. Тя работеше на канапето с компютъра, аз седях на една масичка и си пишех.“

„Хотелът на спомените" излиза до края на годината

С известни прекъсвания Златко Ангелов работи по романа чак до март 2018 година. Сега чака публикуване до края на годината. Озаглавил го е „Хотелът на спомените“.

Преди да срещне Румяна, Златко бил „един балкански мачо“, но връзката им го накарала да преосмисли много неща. Сега той е основният човек, който се грижи за дома им, умее да готви вкусно и да върши всякакви неща за поддържането на бита в семейството.