Могат ли да се обединят българите около една интерпретация за 9-и септември

Ако българските граждани може да се обединят около една интерпретация за датата „9 септември“, то това може да бъде вероятно определението, че тя е „повратна дата“. Един вододел в българската история, който слага началото на нов период в нашето историческо развитие, заяви пред БНР проф. д-р Евгения Калинова, преподавател по съвременна българска история в СУ „Св. Климент Охридски“.

„Оттам-нататък не мисля, че има сериозен историк, който би твърдял, че има една-единствена истина, за което и да е събитие. Науката история има свои закони и свои правила на изследване, но в някаква степен е пречупена през субективизма на този, който разказва“, каза проф. д-р Калинова в предаването „12+3“ на програма „Хоризонт“.

Според нея няма никакво основание за тревога и притеснение, че има различни интерпретации, които се менят във времето.

„Историята не е морал, не е нещо, което трябва дава морални оценки. Работата на историците е да пресъздадат с достъпните документи едно събитие, да опитат по линия на причинно-следствените връзки да го обяснят и да позволят неговото осмисляне и разбиране. Моралната оценка зависи от този, който я дава, от отделните интерпретатори“, отбеляза още тя и допълни:

„Разбира се, за една част от българското общество, това е черна дата, защото са изгубили нещо, което примерно са имали преди това. За друга част – да споменем българските евреи, хората от съпротивителното движение, бедните хора по селата, за които 9 септември даде шанс за свое развитие – за тях това е начало на нови възможности“.

Проф. д-р Калинова припомни още, че България се опитала да бъде самостоятелна и встрани от пожара, започнал на 1 март 1939 г., опитвайки се да остане неутрална, макар че не успява.

По повод „днешните критики към Сталин и СССР, че са влезли с войски в България“, тя заяви: „Не знам защо трябва да говорим за критика, става дума за прогонване на германците от Балканския полуостров“.

„Най-важните плюсове в периода 9 септември 1944 – 10 ноември 1989 г. са в социално-икономическата сфера, защото България действително се превръща в една промишлено-аграрна страна с развита индустрия – нещо, което нямаме до 1944 г.“, посочи проф. д-р Калинова.

Цялото интервю можете да чуете в звуковия файл.